Труд
Автор:
Труд онлайн
Разумно е още сега – в седмиците, в които се подготвя проектобюджетът за 2026 г. – да има ограничаване на ръста на разходите. "Ако все пак се увеличават, то да е само при ясна цел и за решаване на конкретен проблем. Не да се раздава "с големия черпак", за да няма обидени". Това мнение изрази главният икономист на Института за пазарна икономика Лъчезар Богданов по Нова ТВ.
"Най-вероятно непопулярните мерки, които трябва да предприемат управляващите, са в основата на политическата буря през последните дни. Цялата идея за разминаване между това кой взема решенията и кой носи отговорност за тях би създала сериозни политически последици за участниците", коментира той трусовете във властта от последните дни и вероятната им връзка с непопулярните решения, които трябва да се вземат по отношение на бюджета за следващата година.
И обясни, че в момента управляващите са изправени пред избора да направят едно от три неща. Да предприемат мерки за ограничаване на ръста на разходите. Не просто орязване на разходи, а за това те да растат с по-бавни темпове. Да повишат данъците или да не направят нищо и да оставят нещата така.
"Разходите в момента растат с много бързи темпове, приходите също растат, но не толкова бързо. Това отваря сериозен бюджетен дефицит за следващата година. България се приближава до състояние, в което ще става все по-трудно да финансира този дефицит. Влизаме в процедура за свръхдефицит. Този, който е довел страната до това състояние, ще носи политическата и дори историческата отговорност", подчерта Богданов.
И допълни: "И тъй като нито едно от трите решения не е приятно, струва ми се, че именно това е същината на политическата криза, и се стигна до този момент, в който се налага някакво предоговаряне в управлението".
Богданов подчерта, че по-бавен ръст на разходите означава, че правителството трябва да коригира или изцяло да се откаже от автоматичния механизъм за увеличение на възнагражденията - например в сектор "Сигурност". Той доведе до 1,5 милиарда лева допълнителни разходи тази година и вероятно ще доведе до още толкова ръст догодина – само за МВР и другите специални служби.
"Лошото е, че не само не се обсъжда модификация или отмяна на този механизъм, а се предлага нещо подобно и в целия сектор "Здравеопазване". Вместо да се фокусираме върху конкретния проблем – недостига и емиграцията на медицински сестри, който е сериозен и хроничен – виждаме предложения в бюджета на Здравната каса за формули, които да увеличават възнагражденията на всички, в целия сектор, без оглед на конкретни нужди", заяви той.
Богданов подчерта, че когато това се случва при военните, в МВР, в съдебната система – другите сектори също ще искат същото. Вместо да се признае: "Да, има конкретен проблем и ще го решим целенасочено", се прибягва до лесното решение – "давайте на всички". Но това води до огромен ръст на разходите.
Според него резултатът е - ако искаме да покрием тези разходи, трябва или да орежем други, и то драстично, или да увеличим данъците. Това са краткосрочните решения. "Винаги стои и възможността да не се прави нищо, но тогава проблемът ще избие с пълна сила догодина или в 2027 г., и ще се сблъскаме с много по-тежка ситуация. С други думи – колкото по-рано се предприемат мерки и се въведе здрав разум в бюджетното планиране, толкова по-малка ще е нужната корекция. Политическата цена – или, както някои я наричат, болката – ще бъде по-ниска", категоричен е икономистът.
И предупреди, че когато се изпуснат нещата за 2–3–4 години, тогава вече става наистина трудно. И даде за пример съседна Румъния, в която инфлацията там е 8%, предстои орязване на заплати и замразяване на пенсии.
"Още не сме там, но се движим в тази посока. Никой не може да предвиди точно кога ще избухне дългова криза. Може да харчиш неразумно няколко години и всичко да изглежда наред. До момента, в който изведнъж не е наред. Същото беше и с Гърция преди 15 години – никой не предвиди точния момент", припомни той.
