Мариана Попова и Веселин Плачков: Дъщеря ни Кати ни строява в две редици

Гласовитата певица Мариана Попова и талантливият актьор Веселин Плачков са едно от най-популярните, коментирани и харесвани артистични семейства у нас. През 2022 г. двамата направиха общ театрален спектакъл „Виновни“, който предизвика очакван интерес, а преди няколко месеца беше премиерата и на неговото продължение „Невинни“. Веселин и Мариана създадоха и красивата дуетна песен „В някой друг живот“, която представиха на конкурса „Бургас и морето“. Любовта между двамата избухва бурно преди седем години, а две години по-късно те се сгодиха. Въпреки многото клюки и слухове по техен адрес, те продължават да са все така влюбени. През 2018-та Веселин и Мариана станаха родители на малката Екатерина. От предишните си връзки и двамата имат по-големи дъщери – Андреа и Мария Магдалена. 

- Вашият общ театрален спектакъл „Виновни“ имаше своята премиера през миналата година, а тази се появи и неговото продължение „Невинни“. Как от виновни станахте невинни и какви са разликите в сюжета на двете представления?

В.: В „Невинни“, показваме какво се случва, когато изкуството влезе в живота - какъв е той със и без изкуство. Чисто фабулно има разлика, а и акцентите са други. От септември месец ще го играем пак на сцената, защото Мариана сега има доста концерти и участия, а и по принцип лятото е претъпкано и има пренасищане от културни продукти. Получава се едно конкуриране на пътуващите трупи, а в по-малките градове хората нямат финансовата възможност толкова често да ходят на театър, или концерт. 

М.: Шегувам се, че не е лошо политиците докато гласуват бюджета да добавят едни 1000 лева към основната заплата на хората - за културни събития! Културният свят наистина е в една откачена истерия да се представя, но предлагането не отговаря на търсенето, все пак още сме една от най-бедните държави. Само през юни в един град като Карлово имаше 19 събития! Предлагането е пет пъти повече от търсенето и мисля, че скоро ще има отлив на публиката, а и от масовката има само един-два качествени продукта.

- Бихте ли споделили някой любим момент от спектакъла ви, или забавна история от него?
М.: Те са безброй! (Смее се.) Това представление, колкото е сериозно, толкова е и гъвкаво откъм шеги и за части от секундата може да се превърне в тежък виц. Например, в него, на Веско все не мога да му запомня името и го наричам - Плешков, Клечков, Пликчев, Плочков... Моята роля е на служителка на Господ, като с Веско водим едни разпити, които много ни променят като хора. По време на тях, той изпитва удоволствие да се гаври с мен, както и аз с него, но на театралната сцена казват, че всичко ти е простено..., а и всеки обича да гледа двама души как се заяждат. Много е смешно, но когато в началото започвахме репетициите с Христо Мутафчиев и аз си тръгвах сигурно около 1000 пъти от залата! Да, знаех какво е театър, но не съм предполагала колко е трудно - карах се доста с тях и репетиционния период беше труден, а певицата мрънкаше през цялото време. (Смее се.) 
В.: „Невинни“ е една продукция на ДКТ „Иван Радоев“, гр. Плевен. Режисьор е Анна Станчева, а освен нас, в него участват Мария Йорданова и Валентин Василев. Щастливи сме, че работим много хубаво с директора на театъра в Плевен – Димитър Кабаков. Целият сюжет на спектакъла се върти около това, че в него сме между живота и смъртта и за да се върнем в живота, трябва да се променим. Един цитат от представлението: „Изкуството, това е връзката на човек с Вселената. То може да доведе на земята и Рая и Ада! Изкуството извисява нас – човеците да си поговорим с Бога! А творците са тези работливи пчелици, които с жуженето си строят пътя към собствените ни души“.
М.: В „Невинни“, показваме също с чувство за хумор, в какво можеш да се превърнеш, за да бъдеш успешен, така в него - Мариана и Веселин ни превръщат във възможно най-комерсиалните маймуни, които можеш да си представиш! В спектакъла, минавам през Арета, за да се стигне до една доста комерсиална, разголена певица, а музиката преминава в тежък регетон - тип кючек, докато Веско прави Шекспир на пух и прах! (Смеят се.)

- Кои са най-хубавите отзиви от колеги, които получихте за спектакъла и влияе ли ви хейта?
М.: Имаше много хубави отзиви. Радвам се, че с цялото й натоварено ежедневие, Мария Илиева успя да дойде и след представлението ме държа един час на телефона и ми каза прекрасни думи! Много хубави отзиви получихме и от Руслан Мъйнов, Данчо Караджов, Марги Хранова, Катето Евро и Добромир Банев, а ние искахме точно артисти да дойдат да ни гледат, защото нашето послание е много силно и е насочено към тях. Комплимент за мен е, че известни български актриси, като Катето Евро, Диана Любенова и Лара Златарева ми споделиха, че съм добра актриса! Всички бяха страшно доволни, ентусиазирани, развълнувани, разплакани имаше даже... 
В.: Наред с хубавите отзиви, имаше и един лош - от една женица, търсеща внимание. Лошо е, когато човек, който иска да е в главната роля, го сложат в публиката... В нашето представление има позиция, както се изказа Данчо Караджов - „някой да ми синтезира мислите като творец!“ Озвучителите на „Невинни“ Спас Спасов и Сибин Златарев пък ни споделиха, че от отдавна не им се е случвало човек да не излезе от представление! В спектакъла имам и един монолог, който е като политическа реч и аз като един политик казвам: „Изкуството е илюзия, това да ходите на театър, да се надлъгвате с изкуството и да губите време - по-добре идете да изкарвате пари и да се затварят библиотеки, училища...“ С Мариана гледаме, че като представят нов кабинет – културата винаги е на финала, с орязан бюджет... Виждаме, че и читалищата вече са съсипани, въпреки че се мъчат нещо да направят. 

- Според вас като общество – за какво сме виновни и за какво сме невинни?
В.: За всичко сме виновни! Освен всичко друго, в съвремието ни има много малко качествено кино и театрален продукт, който да те кара да се замислиш, а масово се предлага евтина дъвка, която е вредна. Например, певицата днес трябва да е гола - да видим всички тържества на плътта, а клипът започва с това да се тресе задника, на фона на еднообразен ритъм. При артистите пък трябва да има евтина смешка на битова основа, или сексизъм. 

- А кой има вина за този огромен процент двойки на матурите по български език и математика през тази година?
М.: Мобилните телефони! Вече се раждат бебета, които не могат още да си държат биберона, а вече държат телефона! Или децата си играят постоянно игри на телефоните, защото мама и тате имат работа. Когато едно общество се разболее толкова тежко, няма как да има високи резултати. Колективна е вината за тези двойки - и в недобрия начин на живот, който имат децата, и в образователната система, която съсипаха, а искат да създават вундеркинди! Мария Магдалена имаше матура, но изкара шестици по математика, обаче ходеше на уроци! От друга страна, дъщерята на Веси – Андреа, е в Англия и там във високите класове учеше това, което Мария Магдалена в малките! Това също помага да психясват децата у нас - не може да учиш висша математика в седми клас. Аз това казвам на дъщеря ми, че е по-важно е да си добър човек, отколкото да имаш 90 точки на матурата!
В.: С Мария заедно сме учили „По жътва“, защото тя не можеше да схване някои неща и ние трябваше да й го превеждаме на достъпен език. Самият аз съм имал бурно детство - със седем изключвания, но тогава образованието беше на по-добро ниво! Интересно е, че в много провинциални градове все още има респект към учителите и уважение към институцията училище. Ако зависеше от мен, не бих позволил родители да правят ремонти в училището и да купуват столове за учителите, защото после може да има реплики от ученици: „Ти мълчи, защото столът на който седиш баща ми го е купил!“ Агресията също вече е застрашаваща и трябва дълъг период за оправяне на бакиите.

- Мариана, ти вече работиш върху новия ти албум. В него ще има ли песни, вдъхновени от Веско и дъщерите ви?
М.: По-скоро си мисля, че ще заложа на нещо по-социално и глобално. Любовта и семейството са смисъла и те са ясни. Може би в следващите години ще направя един по-личен албум и в него ще подаря по една песен на всеки. Сега съм по-философски настроена и работя над песните, като албумът сигурно ще се появи през следващата година. 

- С Веско вече имате дует, а минава ли ти мисълта след време да запишеш песен и с някоя от щерките, които са много музикални? Малката Кати продължава ли да е толкова буйна?
М.: Мария Магдалена има талант, но не иска, а Кати още е прекалено малка, но е артистична - танцува, скача, радва се, обича хората и им се кланя по улицата. (Смее се.) Иначе, вкъщи ни бие всички и ни строява в две редици, направо ни побърква – много е буйна! Диво дете, но си е наша и нашите лудости си ги виждаме в нея. Тежък характер е - зодия Дева, но пък малките както са буйни, така после се укротяват. Постоянно ни прави бели - например рисува по стените, прави наводнения, къса, блъска, крещи... Веско даже я сравнява с Алф. Например, като поиска „бобонка“ и й кажем: няма да ти дадем!, после ние биваме наказвани! (Смее се.) 

- Двамата с Веско вече толкова пъти ви разделят, а вие още сте си заедно. Явно спойката между вас е много силна – няма ли да има сватба?
М.: Да бе, виж какво нещо? Не мисля, че някой иска да се разделя с някой – добре сме си. Двамата сме съмишленици. Сватбата засега още я отлагаме, но Веско е обещал на Орлин Горанов, че догодина ще се оженим!

- Как оцелява семейство между двама артисти с три деца в България и минава ли ви мисълта да опитате в чужбина?
М.: Всичко е наред, оцеляваме някак си, предвид това че държава няма, социална политика няма, концепции относно културата няма... Емиграцията е не по-малко трудна от това да оцеляваш в България. Ние вече сме узрели и сме наясно, че никой зад граница не те чака с бъклица и дрян. Тук ни обичат, а никой в чужбина няма да те обича така. Светът в глобално отношение се срива като отношения и ценности, ако си мислиш, че като минеш граница и става розово – не, навсякъде е трудно. Моя първа братовчедка живееше в Кипър и се прибра, наш приятел от Сингапур също, в Америка са станали непосилни таксите и наши познати обмислят да се върнат... Навсякъде е много тежко, дори и в Англия, която се махна от ЕС стана трудно – там са на Веси сестрата, брат му и Андреа, вече никъде не е лесно. 

- Веско, на какво те научи опитът ти в политиката?
В.: Аз кой знае какъв опит в политиката нямам. Не изповядвам никаква партийност, а и отдавна това, което познавахме като партии го няма – има сбиротации от хора, които си отстояват някакви неща и клубове по интереси... Мен ме интересуват хората, които уважавам и са ме канили да работим заедно. Имал съм предложения от сериозни места, но съм казвал, че в момента не съм готов - нямам екип, ще се видим като мога да бъда полезен! Моята мечта не е да вляза непременно в политиката, а искам да бъда полезен.

- А какво мислите за проекта за поставяне на най-високия пилон в ЕС на Рожен, на който ще се развее националния ни флаг?
В.: Нека да го слагат, но отдолу да е чистичко. Аз съм за – нека и пилона, и трибагреника от един декар да ги има. Второ, като го сложим - гордо да го развеем! Да се гордеем с България, макар че със сегашната България няма много кой да се гордее... Патриотите трябва да се грижат за държавата, да бъдеш добър наследник на тези, с които се гордееш, а не като някой – татуирал си Левски и Ботев, а после отишъл и счупил главите на хората, пласирал наркотици, ограбил половината квартал..., на такива трябва да им дадеш райе!
М.: Сетих се за един повод за гордост –  успеха на Георги Господинов и „Времеубежище“. Организаторите на това събитие явно не са чели този роман - нека да го прочетат, той хубаво го е описал. В книгата има един събор в Борисовата градина, с издигане на голям трибагреник, при което воеводите започват да гърмят и след това за малко хората да се задушат под знамето... Трябва да се внимава, съветвам хората да вземат необходимите мерки и да прочетат „Времеубежище“.