Мегасветкавица е изминала над 500 мили, поставяйки нов рекорд

Повечето мълнии остават в радиус от 10 мили от бурята

Мълниите са позната гледка в бурното небе, но нов доклад разкрива колко далеч могат да стигнат някои мълнии - в един от случаите над 500 мили, съобщава CNN.

Тази изумителна мълния, която се появи в източната част на Тексас, стигна до Канзас Сити, Мисури, изминавайки 515 мили за секунди. Той е ударил по време на гръмотевична буря през октомври 2017 г., но точното разстояние, което е изминал, най-накрая е потвърдено в проучването, публикувано в четвъртък в Bulletin of the American Meteorological Society.

„Наричаме я мегасветкавица и едва сега изясняваме механиката на това как и защо се случва“, казва Ранди Червени, един от авторите на изследването и професор по географски науки в Държавния университет на Аризона.

Изследователите откриват рекордната мега светкавица, докато преоценяват сателитните данни с нови изчислителни методи. Данните от спътниците също така предоставиха много повече подробности от предишните наблюдения, което позволи на учените да определят отделните мегавълни в тези минали бури.

„Проблясъци от този екстремен мащаб винаги са съществували и сега стават разпознаваеми, тъй като нашите възможности за откриване и методи за обработка на данни се подобряват“, се казва в статията.

Това помага на учените и синоптиците да разберат по-добре на какво са способни мълниите и какви опасности представляват.

Във вътрешността на гръмотевичната буря ледени и водни частици се сблъскват и обменят електрони, създавайки натрупване на електрически заряд. Светкавицата се появява, когато този заряд стане твърде силен, за да може атмосферата да го задържи, и го изхвърля под формата на светкавица през облака или надолу към земята.

Повечето мълнии остават в радиус от 10 мили от бурята, в която са възникнали. Когато тя се разпространява на повече от 60 мили, се счита за мегасветкавица.

Майкъл Питърсън, водещ автор на доклада и старши научен сътрудник в Центъра за изследване на силните бури към Технологичния институт в Джорджия, заяви, че мегасветкавиците обикновено се образуват в по-слабите, външни части на буреносна система - не в интензивното ядро, което повечето хора свързват с мълниите - и често след като бурята се е отдалечила.

Рекордната светкавица от 2017 г. е следвала същия модел, като се е промъкнала през широките облачни слоеве, които са съпътствали студен фронт в южните равнини. Плоските, подобни на листове облаци, простиращи се от Тексас до Канзас Сити, образуваха плитък слой, който можеше лесно да провежда електричество - създавайки идеални условия за мълнията да се движи хоризонтално на стотици километри.