Страда крайният потребител, до когото достигат хранителни продукти със завишени цени
От няколко дни, след като падна забраната за внос на жито от Украйна, родните зърнопроизводители протестират. Тук отварям една скоба – откъде се появи презрителното зърнари, е интересен въпрос. Допреди тези протести никой не ги назоваваше така, включително не го правеха и партиите, от чиито редици е Денков – ПП/ДБ. Изведнъж обаче производителите с пренебрежение бяха наречени „зърнари”.
Ключови пътни артерии и гранични пунктове бяха блокирани от протестиращите, които недоволстват от падналата забрана и поискаха изпълнителната власт да изпълни 5 техни изисквания. Министърът на земеделието Кирил Вътев и премиерът Николай Денков заявиха, че всъщност повечето точки са изпълнени, само по основната – продължаване на забраната за внос на слънчоглед, пшеница, царевица и рапица от Украйна и въвеждане на забрана за внос на нерафинирано олио, пресни и замразени плодове и зеленчуци, мляко и млечни продукти, месо и месни продукти, живи животни, мед и пчелни продукти от Украйна, предстоят още разговори. По-точно, необходими са преговори, като властите канят производителите на дебат.
Тази покана за разговори се случва, след като първоначално Денков заяви, че с терористи не преговаря, която му реплика дойде вследствие на предупрежденията им, че готвят общонационален протест.
Всъщност най-същественият въпрос, който неминуемо засяга всички ни, е дали житото, внос от Украйна, съдържа тежки метали и ще се използва в България като фураж. Иван Генчев – началник на дирекцията в БАБХ, която отговаря за фуражите, заяви, че всички пратки са проверени и не са открити тежки метали. Според редица анализатори, това е активна кампания на русофилско настроени среди у нас, включително и на част от производителите, които производители освен това, че се касае за негодна продукция, непрекъснато подчертават, че са заплашени от фалити. Само че бяха изнесени данни, които няма как да бъдат оборени, че само за миналата година браншът е отчел 25% скок на печалбата, което означава близо 2 млрд. за юридическите лица и над 600 млн. лева за еднолични търговци и физически лица.
Факт е, че тази година цените на житото от миналата няма да бъдат достигнати и печалбите просто ще са по-малки, но това не означава, че производителите ще са на ръба на оцеляването. Бяха изнесени и данни, че по концентрация на собственост и обработваема земя България е № 1 в целия ЕС, както и че няколко производителя всъщност са окупирали почти целия пазар и 70% от субсидиите, което е довело до концентрация на милиони в определени хора, за сметка на дребните производители, част от които наистина са на загуба. Но това не е проблем на Украйна, нито на ЕС, нито пък този проблем ще изчезне, ако отново забраним вноса на украинско жито. Това е съвсем отделна тема, която никое правителство не смее да разреши, по-точно, много от последните правителства имат съществена вина да се стигне до това положение.
Украйна е известна като „житницата на Европа“, но все повече се засилват и мненията, че една от неминуемите последици от войната, е токсичната почва. Информацията, че токсичните тежки метали и експлозивни материали ще останат в почвата, защото е ясно, че боеприпасите съдържат вредни метали, излезе в „Дойче веле“, което се позовава на Index.hr, според Ройтерс, поне 10 милиона хектара земеделска земя там вече са замърсени с химикали, а от Института по почвознание и агрохимия Соколов към Националната академия на науките на Украйна, една от водещите научни институции за почвата и опазването на почвата в страната, също казват, че почвени проби от района на Харков показват повишени концентрации на канцерогенни тежки метали. Това безспорно е проблем в развитие, който трябва да бъде стриктно следен.
Има ли руски интереси и по тази тема, е реторичен въпрос. За съжаление, вече толкова години след 89-та, ние не можем да заявим, че тяхното влияние е намаляло. Не можем, а и явно немалка част от управляващите ни през последните 33 години, не искат. Дали Русия е основният генератор на протестите и недоволството в момента, защото, първо – иска прозападното правителство да падне, второ - износът на зърно от Черно море е значително ограничен, почти забранен, което директно удря по интересите им, не е лишено от логика твърдение.
Проблемът е, че при нас аргументиран разговор е напълно невъзможен, защото всеки такъв бива задушен от политическите интереси – и в двете посоки, и по двете направления – Изток, Запад. Липсва единствено най-важният – този, който касае националните ни интереси.
Трябва да отбележим и позицията на Полша, Унгария и Словакия, които заявиха, че ще наложат собствени забрани върху украинското зърно след решението на Европейската комисия да прекрати ограниченията. Полша наложи допълнителни рестрикции, Унгария добави и още 25 продукта, включително месо, а Словакия разшири предишната забрана на ЕС за вноса от Украйна на четири вида зърно.
Макар именно Унгария да е давана често за пример като страна, противопоставяща се на много от решенията, идващи от ЕС по всякакви линии, всъщност се касае по-скоро за символични забрани по отношение на допълнително добавени стоки. Защото Украйна не изнася много говеждо или свинско месо за тях, а най-сериозният удар, и то неочаквано, идва от Полша, която пък е една от страните, които най-активно подпомагат Украйна във войната.
Обяснението на правителствата на Полша и Унгария е, че целта им е да защитят интересите на фермерите им от украинските продукти, които ще понижат цените и родната им продукция ще залежи. Факт е, че когато служебния кабинет, назначен от президента Румен Радев издейства забраната за внос на украинско жито, обяснението беше същото – противопоставянето на родните производители срещу по-евтината украинска продукция, която ще затрудни продажбата на тяхната. Тогава не ставаше въпрос за отровно жито, който довод се появи съвсем скоро, а както беше подчертано от БАБХ - проверките им не са установили наличието на тежки метали. Безумно е да мислим, че цялата агенция е корумпирана и правителството ни им е спуснало повелята да лъжат. Още по-безумно е да вярваме, че ако са открили завишени концентрации на тежки метали, рано или късно това няма да се разбере. Или пък, че цялото правителство, редом с проверяващите органи, ще рискуват да тровят себе си и близките си, съзнателно допускайки радиоактивна продукция на родния пазар.
Разбира се, това не означава, че в някакъв момент, с оглед на случващото се в Украйна и безспорните данни, изнесени и от самата нея, няма риск до нас да достигне и продукция от токсична почва. Но към момента въпросът по-скоро касае желанието на родните производители да продължи липсата на конкуренция, която липса отново ще генерира сериозни печалби, обаче така страда крайният потребител, до когото достигат хранителни продукти със завишени цени. Не е тайна и че реколтата от слънчоглед от миналата година още не е продадена, като една от причините е именно, че производителите искат по-високи цени от пазарните, в същото време пък производителите на олио казват, че имат недостиг на суровина, а българската царевица – освен много скъпа, е и недостатъчна.
Безспорно е безумно именно министър-председателят да определя цял бранш като терористи, поради което му изказване проблемът ескалира, беше усложнен с названието „зърнари”, което плъзна и по някои проправителствени медии и редица коментатори, вместо по-бързо да бъде сложен на масата на преговорите и разрешен. Но в момента, след падането на забраната за внос на украинско зърно, контролът ще бъде завишен, а случващото се в страната ни не може и не трябва да е подвластно на чужди интереси или дори родни такива на крайно облагодетелствени през годините групи, което доведе и до трайното завишаване на цените за крайния потребител.
Подкаст с Виктор Блъсков: Български "фактчекъри" и глобалисти, работили по схема за цензура