Меркел като покровител на Ердоган

Каква е ролята на канцлерката във войната в Нагорни Карабах и ще успее ли тя да спаси турския президент от икономическата криза?

Отношенията на Турция с европейските държави в миналото бяха нестабилни и недружелюбни, но Анкара отдавна поддържа топли и стабилни стратегически отношения с една европейска държава, Германия. Силните отношения могат да бъдат проследени в продължение на повече от 100 години до времето, когато двете страни са воювали рамо до рамо по време на Първата световна война.

По време на Втората световна война тогавашният турски президент Исмет Иньоню подписа пакт за приятелство с нацистка Германия. Едва когато съюзниците притиснаха Анкара през 1945 г. и месеци преди края на войната, Турция прекрати споразумението.

През 1961 г. Германия и Турция подписват пакт за създаване на програма за гастарбайтери, която да отговори на търсенето на неквалифицирана работна ръка в процъфтяващата икономика на Германия. Днес в Германия живеят около 4 млн. души от турски произход. Това е най-голямата имигрантска общност в страната.
Идването на Ангела Меркел на власт като канцлер преди 15 години бележи безпрецедентен ръст на двустранните отношения и съвпада с встъпването на Реджеп Таип Ердоган на поста премиер на Турция през 2003 г. Ердоган трансформира турската управляваща система в президентска и пое поста президент през 2014 г. На международната сцена Меркел и Ердоган създадоха политическо партньорство до степен, че Меркел на практика превърна Ердоган в свое протеже.

Когато Анкара изостри енергийния спор в Източното Средиземноморие, Германия посредничи между Турция и други членове на ЕС, Гърция и Кипър. Рядко се случва държава от ЕС да действа като арбитър в конфликт между членове на блока и държава, която не е членка.

По време на неотдавнашните сблъсъци в Нагорни Карабах Берлин осъди съвсем слабо провокативната позиция на Ердоган. Всъщност, Меркел създаде един вид дипломатически чадър за Ердоган в ЕС с надеждата, че в крайна сметка той ще стане съпредседател в Минската група.

Дори когато Ердоган нахлу в Северна Сирия, Меркел не направи нищо осезаемо, за да го спре. Всъщност тя безрезервно подкрепи този ход, интерпретирайки го като метод за ограничаване на притока на бежанци в Европа. Логиката й беше, че няма да има подобен наплив, ако на Ердоган му бъде позволено да превърне контролираните от Турция райони в така нареченото „безопасно убежище“ за сирийците.

В цифри двустранната търговия между Турция и Германия през 2019 г. възлиза на €30,4 млрд., като Берлин е един от основните бизнес партньори на Анкара. В Турция работят над 7500 немски компании, включително и Europipe GmbH, компанията, която доставя тръбите за газопровода „Турски поток“.

В разгара на европейската миграционна криза през 2015 г., когато Ердоган изпрати близо милион бежанци само в Германия, немската компания Volkswagen продаде над 107 400 автомобила на Турция - най-високата цифра от 2002 г. насам. И точно през тази година Ердоган спечели законодателните избори. Друг немски автомобилен гигант, Mercedes, има завод за автобуси в Истанбул, който работи с пълен капацитет.

Нивото на сътрудничество в търговията с оръжия също е значително през последните години. Сега Анкара е вносител номер 1 на немско оръжие в света. Миналата година Турция е внесла оръжия от Германия на стойност над четвърт млрд. евро. Това е най-високата цифра от 2005 г., когато Меркел идва на власт.

Германия играе особено важна роля в турската програма за дронове, която беше основният боен инструмент на турската армия в нейните битки в Либия, Сирия и Нагорни Карабах. Бойните глави за ракетите, монтирани на дроновете, са разработени от немския производител на оръжия TDW. В официален доклад немското правителство призна, че е предоставило на Турция 33 разрешителни за износ на стоки, които се считат за подходящи за използване на военните дронове. Самите ракети се произвеждат от турската държавна компания Roketsan, която има тесни връзки със семейството на Ердоган.

Но не само немците имат влияние. Дълбочината на отношенията до известна степен е взаимна, дори ако балансът очевидно се накланя в полза на Берлин. Огромната турска диаспора в Германия се счита за четвъртия по големина избирателен район на Турция (1,5 млн. немски турци имат право на глас и на последните избори повече от две трети от тях гласуваха за Ердоган).

Турският ислямски съюз за религиозни въпроси, DİTİB, е най-важният инструмент на Ердоган, тъй като той управлява около 3000 джамии - една трета от всички джамии в Германия. Организацията получава стотици хиляди евро годишно финансиране от немското правителство и управлява най-голямата джамия в Германия. Ердоган лично присъства на церемонията по откриването на тази джамия в Кьолн през 2018 г.

Въпреки че, германо-турските отношения разчитаха много на отношенията между Ердоган и Меркел, той не може да разчита на нея безкрайно. Тя ще напусне поста точно след една година. Наблюдава се значителна промяна в тона на политическия елит на Берлин към Анкара и това може да доведе до промяна в немската политика, особено ако Ердоган продължава да провокира немците към спорове по целия свят.
Стратегията на Меркел изпрати опасен сигнал до Ердоган, че той може да се държи както си иска без последствия. Нещо повече, тази стратегия му показа, че Германия, а заедно с нея и Европа, е готова да се поддаде на политическо изнудване. Меркел беше тази, която през 2016 г. организира бежанска сделка между ЕС и Турция, за да спре притока на мигранти в Европа, сделка, на която Анкара се съгласи в замяна на финансови облаги.

Но не политическите авантюри на Ердоган в крайна сметка ще му донесат вътрешни и външни политически разходи. По-скоро те ще бъдат докарани от нестабилността на турската икономика и свободното падане на турската лира. Финансовите проблеми на Турция надвишават способността на Германия да оказва помощ, въпреки усилията на Меркел да подаде ръка за помощ на Ердоган, преди тя да напусне политическия живот.

Последният опит на Меркел да спаси турското си протеже ще бъде опита да измени споразумението между ЕС и Турция за митническия съюз, за да предостави на Анкара още повече възможности и икономически ползи.

*Авторът Рауф Бейкър е журналист и изследовател по европейските и близкоизточните проблеми

(Превод за „Труд“ - Павел Павлов)