Мистериозен пръстов отпечатък, открит върху древен печат, свързан със Страшния съд

Археолози откриха в Йерусалим глинен печат на 2600 години, който може да е свързан с библейско предупреждение за предстояща гибел, пише Daily Mail.

Артефактът, известен като була, датира от периода на Първия храм и носи древен еврейски надпис, който гласи: „Принадлежащ на Йедая (син на) Асаяху“. 

Още по-удивително е, че печатът е запазил видим пръстов отпечатък, за който се смята, че е оставен от древния чиновник, който някога го е притежавал.

Археолозите смятат, че името, изписано върху печата, може да е пряко свързано с ключов момент в библейския разказ за цар Йосия от Юдея, който започнал мащабни религиозни реформи, след като в Йерусалим бил открит свещен свитък.

Свитъкът, за който се смята, че е версия на Второзаконие, очертава тежки проклятия за непослушание, включително глад, война, изгнание и опустошение както на земята, така и на Храма. 

Когато съдържанието било прочетено на глас, Йосия бил толкова разтревожен от предупрежденията, че разкъсал дрехите си и изпратил група доверени служители, включително мъж на име Асаяху, за да избавят Йерусалим от езическите практики.

Новооткритият печат, носещ името на сина на Асаяху, Йедая, предлага убедителни доказателства за кралски служител, вероятно действащ през този критичен период. 

Това не само подкрепя съществуването на личности, посочени в библейските записи, но и засилва историческото и духовно значение на преоткриването на свитъка – събитие, което бележи повратна точка в религиозната история на Юдея, казват изследователите.

Свитъкът, за който се смята, че е версия на Второзаконие, очертава тежки проклятия за непослушание, включително глад, война, изгнание и опустошение както на земята, така и на Храма. 

Когато съдържанието било прочетено на глас, Йосия бил толкова разтревожен от предупрежденията , че разкъсал дрехите си и изпратил група доверени служители, включително мъж на име Асаяху, за да избавят Йерусалим от езическите практики.

Новооткритият печат, носещ името на сина на Асаяху, Йедая, предлага убедителни доказателства за кралски служител, вероятно действащ през този критичен период. 

Това не само подкрепя съществуването на личности, посочени в библейските записи, но и засилва историческото и духовно значение на преоткриването на свитъка – събитие, което бележи повратна точка в религиозната история на Юдея, казват изследователите.

Археологът Зачи Двира, който е съ-ръководител на проекта, каза пред „Таймс ъф Израел“ : „Очевидно не сме сигурни, че Асаяху, споменат върху запечатването, е същият, който се появява в Библията.“

„Въпреки това, няколко подобни артефакта, открити в района на Храмовия хълм, носят библейски имена и това наистина има смисъл, защото това не са предмети, използвани от обикновените хора.“ 

Белезите на гърба на глинения печат показват, че някога е бил използван за закрепване на торба или контейнер за съхранение, вероятно завързан с шнур, а стилът на писмеността го поставя около периода на края на Първия храм, приблизително между края на 7-ми и началото на 6-ти век пр.н.е.

Това е било приблизително по времето, когато, според Библията, цар Йосия от Юдея заповядал да се направят ремонти на Храма в Йерусалим, който бил известен още като Храма на Соломон.

Заповедта е издадена след разрушаването на Храма от вавилонците през 586 г. пр.н.е.

По време на ремонтните дейности работниците открили древен свещен свитък, Сефер хаТора, който според учените вероятно е ранна версия на Петокнижието, по-специално на книгата Второзаконие, събитие, споменато в 2 Царе 22:12 и 2 Летописи 34:20. 

Когато свещеният свитък бил прочетен на глас на цар Йосия, предупрежденията му за греховете на народа и заплахата от божествено наказание разтърсили монарха. 

Твърди се, че свитъкът разкрива, че народът на Юда сериозно е нарушил Божия завет, като се е покланял на други богове и е участвал в езически практики.

Пророчица, спомената в 2 Царе 22:16–17, потвърдила гибелта на цар Йосия, казвайки му, че Бог ще донесе бедствие на Йерусалим.

Според  Царе 23, Йосия изпратил служители да съборят светилища, олтари и високи места, посветени на Ваал, Ашера, Молох и други чужди богове, дори ги осквернил, за да се увери, че никога повече няма да бъдат използвани. 

Сред тези служители бил висш служител на име Асаяху, описан в Библията като „царски слуга“. 

Предвид неговия статус, учените предполагат, че е напълно правдоподобно синът му, Йедая, да е последвал стъпките му и да е заемал високопоставена роля в кралския двор или администрацията на Храма.

Откриването на глинен печат с гравирано име „Йедая, син на Асаяху“ предизвика вълнение сред изследователите, които вярват, че той може да е пряко свързан със самите събития, описани в Библията.

Експерти от проекта „Пресяване на Храмовия хълм“ заявиха, че връзката е много достоверна, посочвайки, че подобни печати обикновено са били използвани само от служители със значителен авторитет. 

Откритието му на Храмовия хълм добавя допълнителна тежест към теорията, че Йедая е играл важна роля по време на периода на Първия храм.

Историческият контекст е също толкова завладяващ. Само няколко десетилетия след като свитъкът е открит, Йерусалим е нападнат от вавилонския цар Навуходоносор. 

Градските стени бяха пробити, Храмът беше разрушен, а много жители бяха убити или отведени в изгнание, включително ключови членове на управляващия елит.

По време на обсадата голяма част от храната на града идвала от царските и храмовите складове, които били заредени със зърно, олио, вино, бобови растения и мед. 

Тези запаси били запечатвани с парчета глина, върху които били отпечатани имената на служителите, отговорни за управлението им. 

Един такъв печат, открит преди това от проекта, носеше името „(Хе)зелияху, син на Имер“, служител, за когото се смята, че е работил в съкровищницата на храма.

Сега, този новооткрит печат, принадлежащ на Йедая, син на Асаяху, изглежда разказва подобна история, предполагайки, че и той е бил отговорен за надзора на един от тези важни складове.