Митът за „безвъглеродните“ държави: Какво пропускаме

Илюзия, не енергийна революция

Тази картинка на слънчеви панели и вятърни паркове с горния „факт“ обикаля из Фейсбук и събира лайкове и сърчица, така че си заслужава да ѝ обърнем внимание: "7 страни вече живеят на над 99.7% чиста енергия – доказателство, че безвъглеродната мрежа не е мечта, а реалност."

Започвам от списъка на 7 страни, които явно трябва да служат за пример на всички останали:
Албания, Бутан, Непал, Парагвай, Исландия, Етиопия, Демократична република Конго!

Очевидно не говорим за страни, които се славят с особено качество на живот, привлекателност за имиграция, инвестиции, индустриално производство, значимо потребление на енергия или нещо друго. Всъщност повечето са известни с това, че голям дял от населението им все още няма достъп до електричество и тъне в мизерия. Признавам, че Исландия е изключение, но нейното население е по-малко от град Пловдив.

Поглед към енергийните им системи ясно показва, че слънцето и вятърът всъщност никъде не дават повече от 10% от тока им, камо ли значим дял от общите енергийни доставки (total energy supply). Навсякъде електроенергията идва ексклузивно от големи ВЕЦ, които съвсем не са от вчера, а винаги са били в основата на системите им – те просто имат много вода. Исландия отново е изключение – там геотермалната енергия има голям принос (в допълнение към ВЕЦ), но в света няма друга страна с толкова добри физико-географски условия да ползва земната топлина.

Забележете, че отново говорим за електроенергетика, изградена на базата на конвенционални въртящи се турбини, с голям инерционен момент, а не за фотоволтаици, перки и батерии.

Стигаме и до твърдението, че „живеят на над 99.7% чиста енергия“. Тук за пореден път се сблъскваме с лъжата, че електроенергия е равно на енергия. Истината е, че в много от изброените страни – особено в най-големите като Етиопия, Демократична република Конго, Непал – електроенергията е лукс и формира не повече от 10% от крайното потребление на енергия. Почти цялото енергийно потребление там идва от горене на биомаса (дървесина, растителни останки, животински изпражнения) и петролни продукти (нафта, бензин, керосин).

Накрая, за да преценим доколко въпросните 7 страни напредват към безвъглероден статус, можем просто да погледнем развитието на въглеродните емисии от изгаряне на горива през последните години. Повечето страни в списъка са миниатюрни – няма никакъв смисъл да ровим за тях. Затова хвърлям поглед върху най-големите три от различни географски зони – Етиопия (128 млн. ж.), Непал (30 млн. ж.), Парагвай (7 млн. ж.). Не коментирам Демократична република Конго (108 млн. ж.), защото няма смисъл – там тепърва трябва да се създава някакво подобие на цивилизация.

Бегъл поглед върху траекторията на емисиите от изгаряне на горива в Етиопия, Непал и Парагвай през XXI век показва абсолютно еднакъв модел – навсякъде емисиите растат с главоломна скорост. Това значи, че потреблението на изкопаеми горива расте страшно бързо – в няколко пъти от началото на XXI век.

Това е реалността, и тя няма нищо общо с красивите картинки на пропагандата.