Труд
Автор:
Труд онлайн
Инфлацията е невидим данък, тъй като намалява покупателната способност на населението, без да оставя следи в заплатите, данъчните декларации или фактурите за закупените продукти. Тя също така не засяга всички стоки и услуги с еднаква интензивност, пише El Pais.
Пример за това е кошницата с покупки: най-евтините и основни храни са тези, които са поскъпнали най-много в резултат на инфлационния скок след пандемията, с 37% между 2021 и 2024 г., в сравнение с 23% ръст при продуктите от високия ценови диапазон, както се подчертава в доклада на Института за градски изследвания в Барселона (IDRA) "Защо се увеличава кошницата с покупки?".
Другата страна на това явление, известно като cheapflation — което може да се преведе на български като евтинофлация —, е неговата регресивност: то засяга повече тези, които консумират повече основни стоки, което съвпада с домакинствата с по-ниски доходи.
Продукти като месо, мляко или масло са поскъпнали с 30% до 40% в сравнение с цените преди здравната криза, а други също толкова основни продукти като зехтинът са поскъпнали с над 80%.
„Това явление засяга особено домакинствата с по-ниски доходи“, се посочва в документа, който подчертава и последиците, които всичко това има за здравето. „Често тези семейства заменят търговските марки с бели марки, намаляват форматите или избират продукти с по-ниско качество. Тези алтернативи, далеч от това да бъдат изключени от инфлацията, често са претърпели по-силно покачване на цените от продуктите от среден или висок клас“.
Пропорционалното по-голямо покачване на цените на основните продукти не е нещо ново и обикновено върви ръка за ръка с големи икономически и енергийни кризи, поради увеличаването на производствените и логистичните разходи. Първият голям епизод на съвременната „евтина инфлация“ беше по време на петролната криза през 70-те години. През настоящия век подобни ситуации възникнаха по време на Голямата рецесия, която доведе до скок в цените на селскостопанските суровини и горивата, и след пандемията.
Цените се повишиха през 2021 г. поради дисбаланса между търсенето и предлагането след отмяната на ограниченията, а кризата се влоши през следващата година с руската инвазия в Украйна, която затрудни доставките на енергия и основни продукти като зърнени култури и торове. Въпреки че сега цените са се стабилизирали, натрупаното увеличение от 2019 г. насам за хранителните продукти е 30 % в еврозоната, според Европейската централна банка (ЕЦБ). В Испания хранителните продукти и безалкохолните напитки са поскъпнали с над 30 % от юли 2021 г., според Националния институт по статистика (INE) — спрямо 19 % за общия индекс.
След Голямата рецесия селскостопанските суровини претърпяха прогресивна „финансиализация“, която изтласка цените нагоре до такава степен, че ФАО предупреди за „спекулативна балон“ с опустошителни последици за най-бедните страни.
„Това поведение е свързано с масовото навлизане на финансови инвеститори на фючърсните пазари на селскостопански продукти“, се посочва в анализа.
