НАСА засне „космическа ръка“, протягаща се през 150 светлинни години космос, в зашеметяващо ново изображение

НАСА разкри спиращо дъха ново изображение, показващо това, което изглежда като масивна „космическа ръка“, простираща се през 150 светлинни години в космоса, създадена от един от най-мощните електромагнитни генератори в галактиката.

Впечатляващият композитен образ съчетава рентгенови данни от рентгеновата обсерватория Чандра на НАСА с нови радионаблюдения от австралийската телескопна система, предоставяйки на учените най-подробния досега изглед на пулсар B1509-58 и зрелищната мъглявина, която той захранва.

„Космическата ръка“ се простира на 150 светлинни години - близо 900 трилиона мили - през космоса, докато в сърцето на изображението се намира неутронна звезда с диаметър само 12 мили, която се върти близо седем пъти в секунда.

Пулсарът е вид неутронна звезда, която представлява плътното, свито ядро, останало след експлозията на масивна звезда в свръхнова. Мъглявината е гигантски облак от газ и прах в космоса.

Въпреки малкия си размер, това свито звездно ядро ​​освобождава изумителни количества енергия.

Някои мъглявини са родните места на нови звезди, образувани от свиващи се облаци водород. Други, като този около пулсар B1509-58 (наречен „космическа ръка“), са остатъци от експлодиращи звезди – отломки, изхвърлени в космоса от свръхнова.

Магнитното му поле се оценява на 15 трилиона пъти по-силно от земното – достатъчно, за да изстреля поток от заредени частици навън и да ги оформи в структура, подобна на ръка, известна като MSH 15-52.

Този пулсар се е родил, когато родителската му звезда е изчерпала ядреното си гориво, което го е накарало да се срути в себе си, преди да експлодира навън като свръхнова, разпръсквайки отломки в космоса.

Интензивното въртене и магнетизъм на останалото ядро ​​го превърнали в един от най-мощните генератори на частици в галактиката.

НАСА за първи път засне „космическата ръка“ през 2009 г., но новото изображение разкрива невиждани досега детайли.

Радиоданните подчертават сложни нишки, проследяващи магнитното поле на мъглявината, създадени при сблъсъка на вятъра на пулсара с разширяващите се отломки от първоначалната експлозия.

Интересно е, че новото проучване показва ясни разлики между рентгеновите и радио емисиите.

Характеристики като струя близо до пулсара и вътрешните области на три „пръста“ светят ярко в рентгенови лъчи, но изчезват в радио светлина.

Рентгеновата обсерватория Чандра е водещият космически телескоп на НАСА, посветен на наблюдението на Вселената в рентгенова светлина, която идва от някои от най-горещите и енергийни обекти в космоса.

Изследователите казват, че това предполага, че високоенергийни частици излизат от ударна вълна близо до пулсара и се движат по линиите на магнитното поле, за да образуват светещите структури.

Наблюденията също така хвърлят светлина върху RCW 89, заобикалящия го остатък от свръхнова. За разлика от типичните останки, RCW 89 изглежда неравномерен, с преплетени струпвания от рентгенови, радио и оптични емисии.

„Този ​​обект продължава да ни изненадва“, пише водещият автор Шуменг Джанг от Университета в Хонконг в изследването, публикувано в The Astrophysical Journal. „Чрез комбиниране на различни видове светлина, ние разкриваме нови подробности за това как пулсарите и остатъците от свръхнови взаимодействат.“