НАТО обмисля въоръжен отговор на „хибридната война“ на Путин

Съюзниците от НАТО обсъждат по-твърд отговор на все по-провокативните действия на Владимир Путин, включително разполагане на въоръжени дронове по границата с Русия и облекчаване на ограниченията за пилотите, за да им се позволи да откриват огън по руски самолети. Преговорите целят увеличаване на жертвите в „хибридната война“ на Москва и определяне на ясни контрамерки след серия от нарушения на въздушното пространство от руски дронове и самолети , според четирима служители на НАТО, запознати с дискусиите и цитирани от Financial Times.

Фронтови държави, граничещи с Русия, подкрепени от Франция и Великобритания, инициираха преговорите, които по-късно се разшириха до по-широка група в рамките на 32-членния алианс. Предложенията включват въоръжаване на разузнавателни дронове, използвани за събиране на разузнавателна информация за руските военни дейности, и намаляване на прага за пилоти, патрулиращи източната граница, за да се елиминират руските заплахи. 

Друг вариант е провеждането на военни учения на НАТО на границата с Русия, особено в по-отдалечени и неохранявани райони на границата. Миналия месец Доналд Тръмп заяви, че НАТО трябва да открие огън по руски самолети, които нарушават съюзническата територия. Изявленията на американския президент дойдоха след серия от провокации от страна на Русия, включително първата пряка конфронтация между самолети на НАТО и руски дронове след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през 2022 г. В допълнение към тази среща в полското въздушно пространство, руски дронове навлязоха и в румънска територия , а изтребители МиГ пресякоха въздушното пространство на Естония. 

Междувременно десетки неидентифицирани дронове причиниха огромни смущения на летищата в Белгия, Дания и Германия, като някои служители ги приписват на същата хибридна война, водена от Москва, която включва кибератаки и опити за саботаж. 

Матю Уитакър, посланикът на САЩ в НАТО, заяви миналата седмица, че „работи всеки ден“ със съюзниците, за да гарантира, че „имаме по-добри възможности в асиметрична... и хибридна война“. Той каза, че е изключително важно „да се уверим, че имаме достатъчно стъпала на стълбата на ескалация“. Двама представители на НАТО заявиха, че опростяването на правилата за водене на бой по източния фланг е належащ въпрос. Някои страни изискват пилотите на изтребители визуално да потвърждават заплахите, преди да се включат в бой, докато други им позволяват да откриват огън въз основа на радарни данни или възприемана опасност от посоката или скоростта на враждебния обект. 

НАТО не отговори веднага на искането за коментар, съобщава Financial Times. Дискусиите, които започнаха в малка група пряко засегнати държави, сега са се превърнали в по-широка дискусия, заявиха двама от официалните лица, тъй като други съюзнически столици осъзнават по-широката заплаха, породена от кампанията за дестабилизация на Москва. Някои столици също настояват за по-агресивна позиция на НАТО като средство за възпиране, каза един от официалните лица. Други съюзници препоръчват по-консервативен отговор, предвид рисковете от пряка конфронтация с ядрена сила като Русия. „Водят се активни дискусии по тези теми, как да се реагира по-добре и по-ефективно на Русия“, каза дипломат от НАТО, който предупреди, че преговорите все още са в начална фаза.

Миналия месец НАТО проведе две извънредни заседания след инциденти в Полша и Естония и стартира „Източен страж“ - мисия, насочена към укрепване на противовъздушната отбрана на държавите на първа линия. Няма график или задължение за съгласуване на каквато и да е промяна в позицията и всяка промяна няма да бъде съобщена публично, предупредиха четиримата служители. Дискусиите в НАТО се провеждат в момент, когато ЕС се готви да предприеме свои собствени мерки в отговор на руските провокации. 

Те включват ограничаване на пътуванията до Европа на руски дипломати, които са подозирани от разузнавателните агенции в управление на агенти и саботажни операции в страни, различни от тези, в които са официално командировани, както и използване на средства от ЕС за подпомагане на внедряването на системи за отбрана срещу дронове. 

„Това е умишлена и целенасочена кампания в сивата зона срещу Европа. И Европа трябва да отговори“, заяви в сряда председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. 

„Русия иска да посее разделение. Трябва да отговорим с единство“, каза тя пред Европейския парламент. „Не трябва просто да реагираме, а да възпираме. Защото ако се поколебаем да действаме, сивата зона само ще се разшири.“