Непоказвани картини от Емил Стойчев в нова изложба

„От ателието“ отбелязва 90-ата годишнина на известния художник

Платна от последните пет години може да се видят до 6 април в галерия „Академия“

И Софийска градска художествена галерия с експозиция в негова чест

Изложба по повод 90-ата годишнина на Емил Стойчев ще бъде подредена в столичната галерия „Академия“. Експозицията е озаглавена „От ателието“ и презентира непоказвани досега платна на автора от последните пет години. Тя може да бъде разгледана от 13 март до 6 април, съобщават организаторите от Националната художествена академия (НХА).

За изкуството Емил Стойчев споделя, че „художникът говори чрез цвета и образа“. Тази максима напълно кореспондира и с неговото творчество – в платната му проличава изразено авторско присъствие и типичен стил, характеризиран от магичния реализъм и сравняван с големите образци на модерното изкуство, казват от екипа.

Роден в София на 26 юни 1935 г., Емил Стойчев работи като сценичен художник в Музикалния театър в София. Неговото първо явяване пред публика се случва в сегашната сграда на Софийска градска художествена галерия, когато през 1961 г. на емблематичната Първа младежка обща художествена изложба той излага свои творби. Експозицията има славата на първото по-значимо „размразяване“ в изкуството след смъртта на Сталин и Априлския пленум на Българската комунистическа партия (1956). Това поколение художници ще бъде наречено „априлско“ и през следващите години то ще създаде новия облик на българското изобразително изкуство. Стойчев е разпознат като явление още с първата си самостоятелна изложба (1965) от такива критици и наблюдатели на художествения живот с усет към новото, като Кирил Кръстев, Владимир Свинтила, Димитър Аврамов.

Участва активно в художествения живот в България от 60-те години на ХХ век до днес, като през 1991 г. заминава за Париж, където представя самостоятелна изложба в двореца Багател по покана на Жак Ширак – тогавашен кмет на френската столица. През 1995 г. представя мащабна експозиция в художествената галерия в град Добрич. Реализира десетки самостоятелни изложби в България, Франция, Япония, САЩ, Германия и др. Негови картини са притежание на известни галерии, публични и частни колекции в Европа, Америка и Азия.

Носител е на две национални награди за живопис „Владимир Димитров – Майстора“ (1979, 1985), на орден "Стара планина", I степен; на Националната награда за живопис „Захари Зограф“; Наградата на София (1967); награда от Биеналето в Кан сюр Мер (1981); Голямата награда на VI биенале в Шчечин, Полша (1975); Награда на Градски съвет в Радом, Полша (1987); Голяма награда „Златен Езоп“ (1989); орден „Св. св. Кирил и Методий“ – огърлие и други.

През 2010 г. Академичният съвет на Националната художествена академия удостоява Емил Стойчев с почетното звание „доктор хонорис кауза“ на Академията за изключителния му принос и постижения в съвременното изкуство. През 2011 г. в галерия „Академия“ на НХА се представя експозицията „Портрети“, включваща 27 непоказвани дотогава портрета на автора, реализирани в периода 1950–2011 г.

В чест на юбилея на художника в Софийска градска художествена галерия (СГХГ) преди дни беше открита още една изложба -  ретроспективната „Емил Стойчев. Въображението е моята кръвна система“ с куратор Иво Милев, която може да се види до 6 май. В нея участват творби от фондовете на Софийската градска художествена галерия (СГХГ), Национална галерия, Художествена галерия - Казанлък, Градска художествена галерия - Пловдив, Художествена галерия „Жорж Папазов“ - Ямбол, Художествена галерия „Никола Маринов“ – Търговище и други. Изложбата е придружена от двуезично албумно издание.

„Този типичен градски човек и художник започва като пейзажист. Към средата на 1970-те годни фигуралните персонажи, населявали досега спорадично неговите пейзажи и интериори, ще станат доминиращи с коренно променена роля – ще бъдат основен организиращ център, около който ще се разиграва „сюжетът“ на композиционните решения. Емил Стойчев ще се превърне в разказен, притчов художник и това качество ще запази и досега. Картината започва да се превръща в ребус, в смислово поле, а психологизмът на човешките образи е от решаващ интерес“, казват от екипа.