Неудобни думи: За доброто на България

Диктатура у нас имаше, когато татковците и майките на мнозина от днешните "промянаджии" бяха на ръководни позиции в тоталитарната партия БКП и в тоталитарната държава Народна република България, а също така доста от тях бяха и кадри на ДС и РУМНО. Сред тези, които твърдят, че сега в държавата ни има диктатура, лично забелязах бивши агенти и сътрудници на тези репресивни служби. Как те, когато са приемали да им сътрудничат, не са усетили диктатурата, а са се подписали собственоръчно, че ще й служат? Затова сега не им вярвам на приказките. Лъжат. Лъжци са.

Днес имаме многопартийна демокрация, избрани след демократични избори парламент и правителство, независима съдебна система. Ако не беше така, то тогава страната ни нямаше да бъде приета в Европейския съюз, в Шенген и Еврозоната. Затова е абсурдно да се говори и пише за диктатура у нас. Абсурд, дори когато премиерът Кирил Петков и министърът на вътрешните работи Бойко Рашков - двамата от партията "Продължаваме промяната", разпоредиха прилагането спрямо опозицията на репресивни методи, характерни за диктаторския комунистически режим. По този въпрос имаше и дебат в Европейския парламент.

Но и тогава бе пресилено да се нарича едно решение за незаконно задържане на тогавашния лидер на опозцията, взето от подпийнали кратуни, диктатура. И никой не го нарече. Абсурд е днес да се правят внушения за диктатура при напълно съобразените със закона действия и решения на независимата съдебна власт по отношение на лица обвинени в извършването на престъплението корупция, какъвто е случаят с кмета на Варна и неколцина негови другари. Но членове и симпатизанти на ПП-ДБ с ала-бала приказките си за диктатура преследват своите партийни цели, които нямат нищо общо с правосъдието. Те искат да намерят някакъв друг начин, различен от нормалния, за да стигнат до властта.

От години им гледам сеира и от време на време съм си позволявал да им давам съвети, които те не приемаха, затова и си останаха опозиция. Сега съветът ми към тях е да стоят по-далеч от прокремълските партии в парламента и може да им се отвори след някоя и друга година парашута. Защото ги наблюдавам, че все повече се прилепват към т.нар. копейки и отново флиртуват с президента. Беше ми писнало от тяхното: "С Вас сме, г-н президент!"

Към момента управляващата коалиция на партиите ГЕРБ-СДС, БСП и ИТН не е допуснала грешки и слабости в управлението. Тя си върши работата успешно. А за това, че партията ДПС-Ново начало, която подкрепя правителството, била вдигнала своите проценти, както твърдят социолозите, със сигурност трябва да има причина. У нас партиите увеличават подкрепата за себе си основно поради две причини:

1. Когато провеждат правилна политика в интерес на гражданите.
2. Когато техните политически противници провеждат грешна политика.

Очевидно е, че политиката на ДПС - Ново начало на подкрепа на правителството на Росен Желязков е правилна. И дава резултат. България бе приета в Еврозоната, осигурени бяха средствата по променения План за възстановяване и устойчивост в размер на 6.17 милиарда евро, като той обхваща 50 реформи и 51 инвестиции. Чувства се подем в икономическия живот на страната. Парламентът заработи по-организирано и бяха приети с години отлагани решения.
Политиката на ПП-ДБ на сближаване с опозиционните прокремълски партии "Възраждане", "Величие" и МЕЧ е погрешна. Както бе грешка и подкрепата, която това обединение даде за преизбирането на президента. Грешка бе и поставянето на т.нар. санитарен кордон на ДПС-Ново начало. Само няколко месеца по-късно подкрепата за тази партия се е увеличила, а партията на Ахмед Доган и Илхан Кючюк АПС, която също много настояваше за този кордон, е на път, според социолозите, да изпадне от следващия парламент. Поради тези свои грешки ПП-ДБ не могат да си вдигнат процента.

Но е факт, че при приемането на някои важни решения в Народното събрание дебейци и пепейци гласуваха правилно, т.е. солидарно с ГЕРБ-СДС. Това е похвално. Тогава се видя, че и те могат да помагат на България. Но рядко го правят. Същевременно никак не е добре, когато при други парламентарни решения техните депутати се залепват до проруските партии. Това е грешка. С разкрачена стойка в политиката не се издържа дълго.

Както в живота, така и в политиката, когато има грешка, е нормално да има и прошка. Убеден съм, че политиците от ГЕРБ-СДС мислят така. Но оставам с впечатлението, че ПП-ДБ ги тресе неокомунистическа треска. Те вярват, че са прави дори когато грешат. Някога така мислеха за себе си и комунистите. Нещо повече. Политици като Кирил Петков, Асен Василев, Атанас Атанасов, Ивайло Мирчев и другарите им сякаш са убедени, че като се шматкат по улиците и площадите вършат нещо добро за България. Няма как това да е така. Както и не е станало след 1944 г., когато слезлите от гората шумкари организират далеч по-масови митинги в цялата страна. Полученият тогава резултат, а именно "народната република", не се оказва държава на свободата, правото и демокрацията.

Затова днес трябва да бъдем много внимателни, когато дечурлига на ония властници от миналото искат неистово политическата власт. И се противопоставят активно на всеки опит за прилагане на върховенството на правото. Много е важно също така правителството да остане стабилно и да изкара своя законен четиригодишен мандат. Независимата съдебна система трябва да бъде оставена да работи спокойно. А догодина е редно да изберем президент от когото да не се срамуваме.

На политиците от ПП-ДБ времето до 2028 г., когато ще се проведат следващите парламентарни избори, трябва да е достатъчно, за да премислят своите грешки и да се опитат след тях също да помогнат на България, като участват в следващото коалиционно правителство на страната, което според социолозите ще бъде доминирано отново от победителите на изборите ГЕРБ-СДС. Защото само участието в правителство и в парламентарно мнозинство дава възможност на една партия да реализира, ако не цялата, то поне част от своята програма. Към момента ПП-ДБ са далеч от реализацията на тази цел. Те видимо прибързват, нервни са, служат си като македонците с езика на омразата, не се ориентират правилно и което е особено тревожно, смятат, че с недемократични средства като уличен натиск могат да постигнат демократична цел.

Толкова ли е трудно да се опитат поне малко да заработят за добрите дни на България?