Огромни щети на природата
Тъмните действия на бракониерите
Отдавна доказана истина е, че нелегалната търговия с диви животни носи огромни щети на природата. Това обстоятелство поставя под въпрос съществуването на редица редки фаунистични представители. На всичко отгоре „прекрасна” ситуация се създава от прекомерното намаляване на горите, от отравянето на водните площи. При тези условия тъмните действия на бракониерите получават още по-черни краски. А и контрабандата с диви животни принуждава разните правителствени органи в различните страни да изразходват големи средства за организация на борбата със закононарушителите.
Една от многото жертви е и пословичният хипопотам. Този прословут „речен кон” е един от гигантите на африканската фауна. Той притежава почти гола и гладка кожа с тъмнокестенява до меднокафява окраска, дебела около 3 сантиметра. Общо взето се храни с водна растителност. Понякога излиза да пасе и нощно време. Наглед тромав, хипопотамът бяга доста бързо. В плуването е изключителен. А странствуванията му имат дълги измерения-от изворите чак до устията на реките и обратно.
Всички тези негови биологично практични качества са се оказали твърде привлекателни за алчното човешко око. Открай време твърде търсена е била дебелата кожа на „речния кон”. В доброто старо време африканските ловци са правели от нея щитове. А по-натам някои хора с възможности са я използвали за постелъчен интериор в любимите си вили. И това е носело и носи доста добри печалби за контрабандистите.
Не по-малък е ефектът от нелегалната търговия с кучешките зъби на хипопотамите /обикновената им дължина е от 60 до 80 сантиметра, могат да надхвърлят и 1 метър/. По-твърди от „бялото злато”, т.е. слоновата кост, те леко се обработват. Крайната цел е: скъпички сувенири, купувани от не особено бедни туристи. Хипопотамът е бил често срещано животно в реките Конго и Нил. Но днес количеството на този воден колос е трагично малко. Вече е ликвидиран по цялото поречие на Нил. Египтяните, някога негови съжители, сега могат да го съзрят само в зоопарковете. И главната причина за тая ситуация се крие в престъпната същност на проблема „природа и бизнес”.
Актуални бележки
За истинско изобилие на дивеч
Всички специалисти са единодушни: за да съществува, дивечът трябва да се бори с различни негативизми /хищничество, болести, лоши климатични условия, бракониерство и какво ли още не/. Той бяга от едно място на друго. Малко са защитените участъци, където може да се подслони и укрие. Хранителната му база е доста обедняла. И дивечовото му потомство е подложено на сериозна миграция, което е твърде пагубно за популациите.
И затова ловците трябва да бъдат първи помощници в опазването и умножаването на дивеча. Ако у тях липсва обичта към природната живителност, ако не са добри стопани на ловните полета, всеки стремеж за интензивност в този аспект ще остане празнодумство. И затова трябва да се правят хранилки, солища, да се създават дивечови ниви, да се ликвидират хищниците, които са доста опасни през определени периоди през годината.
Нужно е стриктно да се спазват всички законови изисквания-правила, срокове за ловуване, други нормативи. Това не са досадни задължения. А са ловно призвание. Отдавна е речено: нужен е ред във всички аспекти на ловностопанската дейност. Ловецът поддържа своеобразен контакт с природата, обича нейната хубост. Но това изисква истинско изобилие на диви бозайници и птици.
Кучето гони много по-добре „разбягал се заек”, понеже с бягането потните жлези на заека остават много по-силна миризма, която пък още повече раздразва носа на нашия четириног помощник. И кучето със страст се стреми да скъси разстоянието между себе си и дългоухия беглец.
Женският пробягва по-кратко разстояние и се стреми да се върне веднага на старото си леговище, а мъжкият препуска надлъж и нашир много по-надалеч.
Предпочита да се движи чрез подскачане, като равномерно измята ту предните, ту задните си крака. Когато преследващият враг застрашава живота му, дължината на скока може да достигне над 2 метра.