Нова парламентарна сесия  - изостанали задачи

Големи очаквания има и към дейността на Комисията по конституционни въпроси

В началото на септември се открива есенната сесия на 49-то Народно събрание. Започналата, но необявена все още, предизборна кампания ще се отрази на работата на депутатите. От лятната сесия останаха много недовършени неща както в сферата на политическите, така и на конституционните функции на парламента.

Сред конституционните функции централно място естествено ще заема законодателната дейност. Може да се очаква да бъдат окончателно одобрени законите, свързани с предстоящото ни присъединяване към Еврозоната. Тази заявка беше направена още през април, когато започнаха разговорите между ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС за функциониране на Народното събрание и в последствие при формиране на правителството. Кодексът за застраховането вече е приет. Законът за мерките срещу изпирането на пари е внесен в Народното събрание, но не е обсъждан дори в комисия. Законите за БНБ и за приемане на еврото не са внесени в парламента от Министерски съвет, дори не са представени за обществено обсъждане. 

Страничен въпрос е какъв ще е предмета на Закона за приемане на еврото и дали не е достатъчно да бъдат направени промени само в Закона за БНБ. Няма официална информация дали подготвените през пролетта промени в Закона от Управителния съвет на БНБ са одобрени и предстои да бъдат пуснати за междуведомствено съгласуване.

Приоритетни на следващо място са усилията на Народното събрание за значителен брой законопроекти, чието приемане е предпоставка България, която изостава с поне осем месеца за реформите, да получи втория транш, който е за над 1.4 млрд. лв. по Националния ПВУ. Парите са включени в късноприетия през юли държавен бюджет. За обществено обсъждане е публикуван проект на Закона за енергетиката. Извеждането на битовите потребители на свободния пазар е сериозна крачка, която изисква подготовка и ще бъде осъществена в сравнително кратък срок (01.07.2024 г.). Да припомня, че сред останалите ангажименти, поети от България по ПВУ, са и: да се въведе възможност физически лица, които са в неплатежоспособност, да бъдат обявени в несъстоятелност (т. нар. Закон за личния фалит); в Закона за обществени поръчки да се ограничи договарянето на обществени поръчки без обявление или само с една оферта (преди седмица беше внесен в Народното събрание); в Закона за биологичното разнообразие да се създадат структури, които да управляват зоните от „Натура 2000“.

Към заявените мерки е приемането на т. нар. Антикорупционен закон. Идеята е от началото на 2022 г. и с нея ще се занимае трети пореден парламент. Известен проблем е, че на първо четене в Комисията по правни въпроси беше одобрен само проектът, внесен от ГЕРБ-СДС. Проектът на ПП-ДБ беше отхвърлен и това създаде напрежение между парламентарните групи от НеКоалицията. Какви са идеите за промени при отделяне от КПКОНПИ на нов антикорупционен орган. Старата комисия да продължи да се занимава с отнемане на незаконно придобито имущество, а новия орган с противодействие на корупцията. Заложено в ПВУ е въвеждането на нов участник в наказателния процес - на разследващи инспектори, които ще работят по корупционни престъпления. Членовете на антикорупционната комисия да са седем, като шестима се предлагат и избират от парламента, а един се предлага от президента, но отново се избира от Народното събрание (в действащото законодателство не съществува такава процедура досега).

Сред текущите законодателни задачи са поправки на поправките (Наказателния кодекс заради отнемането на автомобили при шофиране след употреба на алкохол или на наркотични вещества) и поправки на поправките на поправките (Наказателнопроцесуалния кодекс и Закона за съдебната власт, с които се въведе фигурата на прокурор, разследващ главния прокурор и негови заместници в случаи на сигнал за извършено престъпление). С новите предложения за промени в ЗСВ изрично се посочва, че докато не бъде изградена нова единна система за случаен подбор на разследващ съдия - ad hoc прокурор (до шест месеца от влизането в сила на закона), следва да се използват настоящите три.

Големи очаквания има и към дейността на Комисията по конституционни въпроси, защото в края на миналата сесия беше внесен проект с предложения за промени в Конституцията. След изявления на председателката на парламентарната група на БСП може да се предполага, че ще станем свидетели на по-дългата процедура за конституционна ревизия, защото гласовете на ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС не достигат 3/4 квалифицирано мнозинство, каквото е първоначално необходимо. Бърз поглед към календара показва, че конституционните промени е възможно да съвпадат с ротацията на министър-председателя през февруари-март 2024 г. Най-рано тогава можем да очакваме нов състав на ВСС (или два нови органа в съдебната система) и на Инспектората на съдебната власт.

Разбира се, към законодателните задачи не бива да забравяме и проекта за бюджет за 2024 г. 

На първото пленарно заседание председателят на Събранието предстои да обяви какви назначения са длъжни да направят (конститутивна парламентарна функция). Сред тях – по предложение на председателя на Сметната палата – заместник-председатели и членове, двама членове на Конституционния съд, Комисията за защита на личните данни, Комисията по досиетата, Надзорния съвет на Агенцията за публични предприятия и контрол, Фискалния съвет, Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори, Комисията за защита от дискриминация, Комисията за финансов надзор. Поради предсрочно прекратен мандат следва да бъдат избрани и член на Националното бюро за контрол над СРС и заместник-председател от състава му, председател на КПКОНПИ и председател на КЕВР.

Допълнителни затруднения в работата на Народното събрание ще има поне по три причини, които са на полето на политическото. На първо място, минимум 10 от народните представители се очаква да бъдат кандидати за кметове на общини в предстоящите местни избори. Ако парламента не излезе във ваканция през октомври събирането на кворум ще е проблем за всяко пленарно заседание. На следващо място, липсата на елементарен диалог и на отнапред изведени правила за взимане на решения (кадрови, управленски или логистични) ще са основание за искри, от които може да лумне политически пожар при ротациите в Народното събрание (председател и заместник-председател, председател на Комисия по правни въпроси) и в правителството (министър-председател и заместник министър-председател). И на трето място, поради липса на програма за управление на правителството „Денков-Габриел“ можем да очакваме различна скорост на управление на процесите в отделните министерства, която ще повлияе на смяната на министри през февруари догодина.

Дано все пак настъпващия септември да не бъде под знака на промени в изборното законодателство при насрочени вече редовни общи местни избори. Неудобно ще е пред чужденците…