Нов опит за летене

Пак ще купуваме изтребители. Този път заедно с бойни машини

От началото на годината Министерството на отбраната смело закрачи през конкурси, търгове и обществени поръчки. Съветът по отбрана най-сетне реши да пусне проектите за придобиване на нови бойни самолети и бронирани машини за пехотата. Засега 2,720 млрд. лв. за 8 изтребителя и 150 броя сухопътна техника. За повече? По-нататък и ако има пари, разбира се.

Точно преди две години тогавашният министър Николай Ненчев обяви, че започва сериозно превъоръжаване. Сложихме края на съмненията, че българската военна авиация ще бъде приземена, бе категорчен той през март 2016 г. Правителството и Народното събрание се съгласиха да доставим самолети и кораби. Късметът обаче изневери на авиацията и флота. Тези които първия път казаха „да“, година по-късно гласуваха с „не“. Новият изтребител се спъна в депутатски решения за временни комисии, а корабите в ДДС-то.

Две години преди Николай Ненчев готовност да зарадва армията имаше Ангел Найденов. Правителството на Орешарски, обаче падна и авиационният проект остана да чака на „Дякон Игнатий“ № 3. Преди това имаше още един опит да стартира по жълтите павета към „Дондуков“ №1. Пак беше пролетта, март 2013 г. Министър ген. Аню Ангелов приготви разчетите, но първото правителство на Бойко Борисов подаде оставка. И авиацията отново остана само с поглед към висините. За нещастие този цикъл от 2-3 години на безрезултатни усилия се утвърди като лоша традиция, която ни кара да бъдем предпазливи в прогнозите си.

Министър Красимир Каракачанов отново залага на двете години. Според проекта, който той внася в Министерския съвет, първите самолети ще кацнат на пистата в авиобаза „Граф Игнатиево“ до две години след сключване на договора. Т.е. в най-оптимистичния вариант до края на 2020 г. При положение разбира се, че договорът с доставчика бъде подписан до края на тази година, което, засега съвсем не е сигурно.

Четвъртият опит за летене през последните пет години има шанс да бъде успешен при няколко условия. Първо, ако третото правителство на Бойко Борисов изневери на създалата се практика да подава оставка точно преди стартирането на голям проект за превъоръжаване на армията. Второ, ако на депутатите не им хрумне да си спретнат една временна комисия, за да спазят традицията за двегодишните безрезултатни усилия. И трето, ако се разминем със замисъл на някой, който стои зад ъгъла и чака с едно обжалване до сложи кръст на труда на десетки експерти, които са далеч от политическите страсти или международните съображения. Поне засега, при междуправителствен договор за доставка, това не може да стане. Макар че изобретатели има не само у нас.

Подобни бариери напоследък не са рядкост. Те паднаха пред ремонта на МиГ-29 и бяха вдигнати едва след три месеца. Отменена бе и обществената поръчка за леките тренировъчни самолети. А би трябвало тя да изпреварва доставката на бойните. Този път има една съществена особеност. Преди самолетите вървяха с корабите, сега – с бойните машини. Двата проекта са обвързани във финансово отношение и е задължително да извървят заедно процедурите в правителството и парламента. Нереализирана обаче остава голямата цел на управляващите и опозицията в този и предишния парламент заедно с тях да вървят и корабите. И този министър, въпреки изразяваното няколко пъти от него желание, не успя да постигне резултат три от три.

Рискът флотът ни да остане със старите белгийски фрегати, макар и модернизирани, не е малък. Оказва се, че геополитиката помага, но не винаги. Няма друго сериозно обяснение на факта, че един проект, преминал успешно през лабиринта от експерти и политици, може да се препъне на финала. Буквално часове преди сключването на сделката. Дори и по финансови причини, както се твърди в официалното съобщение. Нека да погледнем и от страната на българската индустрия. Няма съмнение, че тя ще спечели от включването й в производството и строителството на бойните машини и корабите (от самолетите няма как). Дали пък някой не иска точно това? Както наблюдавахме при реакцията срещу решението руснаците да ремонтират МиГ-овете. Някои скочиха без да допрочетат, че подмяната на резервните части ще бъде извършвана от българските инженери в авиобазата в Граф Игнатиево. Т.е. няма да си пращаме самолетите в Русия.

Що се отнася до споменатия в началото поход през конкурси и обществени поръчки, МО се похвали в Комисията по отбрана със скорошно възстановяване на летателните способности на самолетите „Спартан“. И то за около 34 млн. лева, което било с около 14 млн. лв. по-малко от първоначалната сума. Четири от машините Су-25 също били в готовност за летене, казаха от военното министерство, след като в края на 2017-а и те бяха приземени. 

Сега остава да се поучим от близката си история. Да не поставяме под съмнение всяка крачка на експертите. Да намерим работещата формула на приемствеността в сферата на националната сигурност и отбраната. Да се оттърсим от измамното самочувствие, че всичко започва от нас. И да не си пречим сами, което ще ни даде възможност да сложим край на безкрайните опити за връщане на респекта на Българската армия.

Този път листата е доста по-широка

Колкото повече участници, толкова по-добре. Такава е философията на министър Каракачанов. Към досега известните участници за евентуална доставка на самолети – нови от „Грипен“, употребявани Ф-16 от Португалия и САЩ и „Юрофайтер“ от Италия, той прибавя още възможности. Нови Ф-16 от САЩ, Ф-18 от „Боинг“, нови „Юрофайтер“ от Германия и модернизирани Ф-16 от Израел. За бойните машини листата за информация за оферти също е разширена. За корабите – в ход е корекция на проекта.