Няколко думи за крещящата необходимост от изготвянето на Стратегия за индустриално развитие на България

Няколко думи за крещящата необходимост от изготвянето на Стратегия за индустриално развитие на България, като интегрална част от бъдещата Енергийна стратегия на страната. Преди да напиша какво мисля по въпроса вмъквам, че към настоящия момент, вече трета година, България продължава да няма Енергийна стратегия по смисъла на чл. 3 от Закона за Енергетиката.

Данните от графиката на Международната агенция по енергетика (МАЕ) показват, че от 2008 г. насам домакинствата са най-големият потребител на електроенергия. Към 2020 г. те са потребили 40 882 TJ електроенергия, а индустрията – 34 045 TJ. Тези данни са ключът към всички структурни особености (изкушавам се да ги нарека „проблеми“) в нашата електроенергетика. Когато основния потребител на електроенергия са домакинствата, това на практика означава, че добавената стойност в икономиката няма как да бъде на високо равнище. 

Нещо повече, с тази структурна специфика трябва да се съобразява и планирането на бъдещите електроенергийни мощности. В този ред на мисли въпросът „ще потребяваме ли повече електроенергия в бъдеще“ е резонен, особено когато добавим изключително неблагоприятните демографски процеси в страната.

Какво може да се направи?

Час по-скоро трябва паралелно и в синхрон да се разработят Индустриална стратегия и Енергийна стратегия. По отношение на първата, държавното планиране трябва да е изключително внимателно с това колко точно участва държавата като инвеститор. По-скоро нейната функция е да създава благоприятна среда за привличане на инвестиции – административна, данъчна, социална, трудова и т.н. Само с ниски данъци не става, вече трябва повече. Много е важно да се стимулират, по ясни критерии, реални индустриални производства, и вътрешни частни инвестиции. Само чрез събуждане на традиционния български предприемачески дух, индустриалната политика на страната може да се нарече „устойчива“.

На следващо място – внимателен анализ на индустриалните възможности на страната, по пера, като едно от най-важните е да се даде моментна картина на това какви са възможностите на образователната система да подготвя кадри по абсолютно всички направления – технически, инженерни, икономически, финансови, правни, екологични и др. дисциплини. Едва след това може да се мисли за конкретни региони и конкретни проекти. 

Следва да се запитаме няколко въпроса като „ще развиваме ли тежка индустрия?“, „ще развиваме ли лека индустрия?“, „ще развиваме ли добивна индустрия?“, „ще развиваме ли високотехнологична индустрия в областта на информационните технологии“ и т.н. 

Разбира се, една индустриална стратегия няма как да бъде написана във фейсбук и аз съм далеч от мисълта, че тук е мястото. Но в интернет е мястото, където можем да повдигнем дебата за нея.