Омар Бонго или ревнивият президент – терминатор

Държавният глава на Габон „поръчва“ наред любовници на жена си Мари Жозефин

За 42 г. на власт африканският лидер се жени 3 пъти и има 53 деца от двайсетина жени

Комплексиран от своите 151 см височина, Бонго иска всяка вечер в леглото нова хубавица

„Кръстник“ му е не кой да е, а мощният някога лидер на Либия Муамар Кадафи

Албер Бернар Бонго, който е по-известен с мюсюлманското си име Омар Бонго, е най-дълго властвалият държавник в Африка – бил е 42 години президент на Габон, от 1967 г. чак до смъртта си през 2009 г. Страната му получава независимост от Франция през 1960 г. и тогавашният ѝ държавен глава генерал Шарл Дьо Гол вижда в 25-годишния млад офицер и франк-масон човека, който е готов да защитава интересите на Париж по-добре дори от неговите собствени губернатори на „Черния континент“. И не бърка, защото двайсетина години по-късно избраникът му ще обяви пред целия свят франкофонския лозунг на всички времена: „Африка без Франция е като автомобил без шофьор!“ Но Дьо Гол не бърза – първо президент става пожеланият уж от народа лидер на анти-френските брожения от преди 1960 г. Леон Мба, а когато той се разболява тежко, парламентът изведнъж узаконява несъществуващия до тогава пост „вицепрезидент“. И на него е избран Омар Бонго, който си спретва на бърза ръка партия, останала единствената в страната през следващия половин век – Демократичната партия на Габон. В края на 1967 г. действащият държавен глава придава Богу дух и конституцията постановява вицето му го наследи начело на една от най-богатите на петрол и уран африкански страни. Богатства, които Франция ще продължава да си ползва, както си иска и въпреки че по онова време Габон може да се похвали с един от най-високите доходи на глава на населението в Африка, народът му тъне в немотия. А на година се настилат само по ... 5 км пътища!

Икономиката и политиката обаче не се вписват в нашата тема за харемите на големите, ама преди да си дойдем на думата, са нужни още няколко уточнения за човешките,  държавническите, управленческите, дипломатическите пък и диктаторските способности на Омар Бонго. Просто за да се разбере защо властта се е била впила безвъзвратно в неговия начин на живот, защо тя е мотивът на съществуването му, особено ако се има предвид твърдението, че тя е може би най-силният афродизиак. И в името на която, когато през 1958 г. Албер Бернар Бонго е все още лейтенант от френската колониална армия и таен агент на парижките служби, той приема официално католическата религия. Да, ама петнайсетина години по-късно трябва да заиграе подобаваща роля в Организацията на страните износителки на петрол /ОПЕК/ и приема, без да му мигне окото, исляма, като „кръстник“ му е не кой да е, а мощният някога лидер на Либия Муамар Кадафи. И президентът се преименува на Омар Бонго, но продължава да се прегръща по християнски с всички френски държавни глави без изключение след Дьо Гол – Жорж Помпиду, Валери Жискар Д’Естен, Франсоа Митеран, Жак Ширак. А през 2007 г. бъдещият №1 в Париж Никола Саркози дори му иска съвет как да спечели вота за държавен глава, получава го, успява, а след като се нанася в Елисейския дворец, кани Омар Бонго на голям купон. Но не са само държавните глави на Франция, които търсят приятелството му – той е желан гост на Джордж Буш-младши във Вашингтон, на Инасио Лула да Силва в Бразилия, на кралиците на Великобритания и Нидерландия – Елизабет II и Юлиана, на руския президент Владимир Путин, на всички арабски и на повечето африкански лидери. С две думи – оправен е.

Той е желан гост на Джордж Буш-младши във Вашингтон.

А след властта Омар Бонго обича най-много жените, може и обратното да се каже, но според неговите биографи като френския писател и журналист Пиер Пеан и камерунския му колега Арол Кеч, властта е тази, на която той разчита единствено, за да утеши ненаситното си либидо и за да се докаже като свръхпотентен мъж-владетел. Ами, висок е само 151 сантиметра, остава си мъничък, дори като обуе любимите си италиански чепици с десет сантиметрови токове, та  комплексиран от малкия си размер, той иска да прекара през леглото си всички красиви жени, за да убеди себе си и околните в своята вирилност. Според собствените му хвалби, бил се отървал от девствеността си още в прогимназиалните класове, а през 1955 г., едва 20-годишен, се жени за пръв път за хубавичката Луиз Муеби Мукама – дъщеря на личния шофьор на Шарл Дьо Гол. Тя му ражда първото дете – дъщеричка, а младият офицер все още във френска униформа ѝ изневерява денонощно.

Омар Бонго с Владимир Путин

И през 1958 г. среща 14-годишната Мари Жозефин Кама, като веднага я прелъстява, нищо, че е малолетна и с десет години по-малка от него. Господ ѝ е дал истинска африканска хубост и певчески талант, изглежда Омар Бонго се задържа по-задълго покрай нея, тя забременява и през следващата 1959 г. се пръква синът им Али, който ще наследи баща си през 2009 г. начело на Габон. А след като таткото се развежда, той минава под венчило с майката на наследника си три години след неговото раждане, когато Мари Жозефин навършва нужната според закона възраст за сватба.

Но веднъж надянал брачната халка на пръста ѝ, Омар Бонго се разпасва отново, гостенките  - все нови и непознати, зачестяват в чаршафите му. Ама, дала си веднъж сметка какви ги върши половинката ѝ, Мари Жозефин му отговаря със същото - сексапилна е колкото си иска и приема в покоите си всеки мъж, който си пожелае. Законната ѝ половинка обаче започва да страда страхотно от изневерите и дори от подозренията за тях, става почти параноик, особено след като заема през 1967 г. президентския пост. И според споменатия журналист и писател Арол Кеч, по онова време Бонго избира най-доброто според него решение на проблема – физическото елиминиране на любовниците на Мари Жозефин. 
И една от първите му жертви е учителят от Габон - Ндуна Депено, който е също така писател, поет и драматург, но и детската тръпка на Жозефин. Когато се омъжва за Омар Бонго, тя не забравя първата си любов, срещат се с Ндуена къде тайно, къде явно, той ѝ пише възторжени стихове и получава в отговор мили писма. Макар да знае за тази може би останала докрай платонична връзка, постепенно съпругът, вече президент, започва да гледа на нея с подозрение, като не след дълго нарочва учителя и поет за върл съперник. И на 17 юли 1977 г. Ндуна Депено е убит от двама членове на президентската гвардия пред дома си в квартала „Акебе“ на столицата на Габон – Либревил. Обстоятелствата около смъртта му никога са изяснени, но според мълвата конкретният повод за взривената смъртоносна ревност на Бонго било „малко по-страстното докосване“ на съпругата му от Депено при посещението ѝ в лицея, където той преподавал. Човекът оставил вдовица с 6 деца.

С кралица Юлиана Нидерландска

За малко същата съдба да сполети и известен камерунски художник, който наистина е бил любовник на госпожа Бонго, но оцелял в последния момент, напускайки Габон след като тя го предупреждава, че охранителите на мъжа ѝ са получили заповед да го ликвидират. Не успява да спаси кожата си обаче френският декоратор, художник и бояджия на луксозни жилища Робер Луонг, чийто нещастен край, достоен за шпионско-любовен трилър, изпълва с мрачни четива в края на седемдесетте години на миналия век медиите не само в Африка, но също така във Франция и други страни.

Случаят бе преразказан миналата година от популярния френски вестник „Ла Депеш“, който припомни цялата интрига заради пиперливия ѝ характер и безмилостното отмъщение на  „ревнивия президент – рогоносец“. Роден от майка от Гвиана и баща от Индокитай, Робер Луонг израства в Центъра за приемане на французи от Индокитай край град Вилнеьов сюр Лот в почти Централна Франция, между Бордо и Тулуза. Завършва строителен техникум със специалност вътрешно и външно оформление на жилищни сгради и през 1975 г. двама приятели го навиват да опита късмета си в Габон, където занаятът бил доста по-добре платен, отколкото в Хексагона. И година след като пристига там, художникът-декоратор се запознава с местната Първа дама, докато изкипря къщата на сестра ѝ. После Мари-Жо, както всички наричат съпругата на Омар Бонго, го кани да пооправи президентския дворец, завихря се сериозна креватна връзка. Но някъде в края на 1978 г. президентът научава за забежката на благоверната, на 16 януари следващата година Робер Луонг е натирен от Габон - качват го насила на личния самолет на президента „Мистер 20“, който го откарва в Марсилия. Придружават го двама гардове на държавния глава и шефът на неговото разузнаване, който е пенсиониран висш френски полицейски инспектор и който му предава заповедта на Бонго никога повече да не търси жена му. Иначе... ще стане това, което му се случва само след няколко месеца.

Тогава Омар Бонго отскача на частно посещение в Париж, каквото прави от време на време за разтуха и за шопинг, разбира се, придружава го и Мари Жозефин. Под предлог, че ще участва в измислен форум на учещи във Франция габонски младежи, тя успява да получи разрешение да посети за два дни сбирката. Президентът е доволен, защото той пък ще има време за луксозни проститутки, които са винаги в „менюто“ му наред с маринованите охлюви, стридите и шампанското. Но докато се забавлява с поредната платена красавица, по спешност го навестява шеф на тайните служби на Париж, който му съобщава, че в оня момент неговата съпруга е в хотел заедно с повикания от нея да  я навести Робер Луонг. Омар Бонго е бесен, качва се с двама охранители на специално ползвания от него във френската столица брониран автомобил и отива лично в хотела, където влюбените си се радват.

Нещо повече - президентът веднага намира стаята им и прави опит да я отвори с взлом, но поради ниския си ръст се удря в месинговата брава и наранява лошо ръката си, след което вдига лют скандал. На място идва шефът на местното полицейско управление, пристига линейка, събират се журналисти, очертава се хубав хляб за пишещото братство, но Елисейският дворец, където по онова време се шири президентът Валери Жискар Д‘Естен, нарежда според „Ла Депеш“ случаят веднага да бъде покрит, за да не бъдел дискредитиран държавният глава на Габон. А с жестоко смазано самочувствие и поразена гордост, той решава да използва мрежата си във Франция, за да ликвидира любовника на жена си без повече приказки. Така на 27 октомври 1979 г. в 22:50 часа 39-годишния Робер Луонг е застрелян от двама неизвестни нападатели на паркинга пред жилището му във Вилньов-сюр-Лот. Започва съдебен процес, но той бързо е прекратен от вдовицата на художника-декоратор, която за да мълчи, приема от „габонски приятели“ 1 милион френски франка. Интересен е отговорът на въпроса защо Омар Бонго не натирва невярната си половинка след толкова изневери? Дава го „Ла Депеш“ - Мари-Жо произхожда от племенен клан в Габон, който е от изключителна важност за балансиране на интересите в страната и най-вече за защита на френските.

Все пак през 1986 г. Омар Бонго се развежда с Мари Жозефин и  след това веднага вкарва в президентското си легло като официална любовница едва навършилата пълнолетие Шантал Мибото – дъщеря на негов министър от близо 25 години. Не се женят, но си раждат дъщеричка на име Онаида, а когато през 1987 г. Омар Бонго сключва „дипломатически брак“ със 17 годишната гражданка на о. Мавриций Зайнаб Пееро, принуждава Шантал да мине под венчило с лидера на измислената от самия него по настояване на Франция опозиция в Габон – Пол Мари Гонджу. След като Зайнаб му ражда двама сина, президентът я отпраща по живо, по здраво, защото трябва да се ожени пак по държавнически съображения за най-голямата дъщеря на президента на мощния съсед Конго - Денис Сасу Нгесо. Тя се казва Едит Сасу Нгесу, ражда на съпруга си дъщеря и син, като остава първа дама на Габон до смъртта на благоверния в Барселона през 2009 г.

Едит Сасу Нгесу остава първа дама на Габон до смъртта му.

Според националната статистика в Либревил, Омар Бонго има официално признати 53 деца, като много е оригинално представянето на многобройните жени в неговия харем през годините във виртуалната енциклопедия за общо ползване „Уикипедия“. Там първо са изредени имената на наследниците на управлявалия африканската страна 42 години държавен глава, а после се посочват техните майки - негови съпруги или любовници...