През 80-те порочната система в Италия с подкупите е толкова популярна и разпространена, че „подаръкът“ се е възприемал като обичайно задължение
Завчера от Италия дойде новината за кончината на Силвио Берлускони. Един значим по мащабите си корупционен скандал от 90-те години на миналия век, свързан с Милано. Този скандал се превърна в катализатор на нова вълна от негативизъм срещу политиците и политиката в Италия. Този скандал разтърси из основи страната и почти изцяло унищожава доверието на италианците към техните политици. Той създава и предпоставките за възхода на един популист – медийния бос Силвио Берлускони.
Времето след Втората световна война се свързва със засилване на влиянието на организирани престъпни групи от мафиотски тип в Италия. Неслучайно Милано, който е сред основните икономически метрополии на Италия, скоро след избухване на скандала, си спечелва прозвището „Tangentopoli“ („градът на рушветите“).
Хронология на операцията, която остава в историята като „Чисти ръце“ е следната. На 17 февруари 1992 г. магистратът от Милано Антонио ди Пиетро (прокурор) нарежда ареста на Марио Киеза от Италианската социалистическа партия. Формално по този начин е дадено начало на операцията.
През 80-те на ХХ в., порочната система в Италия с подкупите е толкова популярна и разпространена, че „подаръкът“ се е възприемал като обичайно задължение за частното лице по време на процедура за възлагане на обществени поръчки. Той е навик за предприемачите и ритуал за политиците, нормална част от сделките по възлагане на обществени поръчки от държавата или общините. Неписана клауза в договора за изпълнение на обществената поръчка. Всеки бизнесмен я знае, доброволно я приема и трябва да я уважава, за да получава публични средства по изпълнение на обществената поръчка. Работата на част от адвокатите е да създават мними конкуренти в обявените обществени поръчки, за да се постига най-ниската цена или да има оттегляне на кандидати.
Първият, който отказва да продължава да плаща, е предприемач и с негови показания на 17 февруари 1992 г. областният прокурор Антонио Ди Пиетро „хваща“ видният член на Италианската социалистическа партия от Милано Марио Киеза, който иска седем милиона лири подкуп. В момента, в който полицията нахлува в стаята, разтревоженият Киеза се опитва да се освободи от още 37 милиона лири, заделени за подкупи, като хвърля парите в тоалетната. Заловен е обаче „на местопрестъплението“.
Вследствие, Марио Киеза разкрива обръч от подкупи, в който представители на политическите партиите имат роля при възлагане на обществени поръчки. Слага се началото на операция „Чистите ръце“, която обхваща огромно съдебно разследване, което злепоставя партиите в управлението в Италия, активни икономически субекти и цялата страна като цяло. Отвъд съдебните процеси Италия се променя радикално – старите партии отиват в историята, значими за икономиката предприемачи и политически лидери се самоубиват или мигрират извън Европа. Тези събития разчистват политическия терен за появата на формацията „Напред, Италия“ (Форца, Италия) и Берлускони. (Ролята на неговата партия не е безспорна за изкореняване на корупцията в Италия.)
Разтърсващите данни за корупцията в Италия водят до самопризнания, които са в основата и за значителен брой съдебни процеси. По правило „сицилианска система от правила забранява да се дават сведения за извършителите на престъпления“ (Марио Пузо, „Омерта“, 2003).
Прокурорът Антонио Ди Пиетро повдига завесата за мащабите на корупцията и за влиянието на мафията върху политическите процеси в страната. Следите стигат до върховете на италианските партии и до бивш министър-председател Бетино Кракси (лидер на Италианската социалистическа партия). Той признава по време на съдебния процес „Енимонт“ (част от „Чисти ръце“), излъчван на живо по обществената телевизия, че съществува незаконна система за финансиране на политически партии, в която целият политически елит вдясно и вляво е замесен. Показанията разкриват раздаването на подкупи от здравеопазването през строителството на инфраструктурата до събирането и преработването на боклука. По-късно бившият италиански министър-председател Бетино Кракси стана беглец от италианското правосъдие (определя съдебното преследване като „политически вендета“) и се укрива във вила на морския бряг в Тунис, където и умира през 2000 г. (По-късно ще излезе и решение на ЕСПЧ по делото „Кракси срещу Италия“ (Craxi c. Italie) - по жалба № 34896/97, Решение от 5 декември 2002 г. на І отделение на Съда, станало окончателно на 5 март 2003 г.)
Въпреки огромното въздействие на „Чисти ръце“ три десетилетия Италия продължава да е разтърсвана от корупционни скандали – от тези, в които е замесен Берлускони – министър-председател и значим политически фактор до голямата мрежа „Мафия капитале“ в Рим, през голяма част от крупните строителни проекти в страната като бентовете на проекта Мозе във Венеция и Универсалната изложба от 2015 г. в Милано.
Прокурорът Антонио ди Пиетро става политик, а по-късно и адвокат, защото е хванат с… подкуп. С други думи, „ако всички мамят, и аз мамя“, обобщава положението си ди Пиетро.
В началото на юни тази година българският главен прокурор даде заявка за операция „Чисти ръце“ в България. Действията на г-н Иван Гешев от 1 май насам не дават основание да се подкрепи такава теза. Защо? Защото ставаме свидетели на най-разнообразни действия и изказвания от главния прокурор, които обаче нямат нищо общо с разкриване на престъпления, които стигат до върховете на политическия ни елит. Такива извън наказателните производства са: сезирането на конституционната юрисдикция (конституционно дело № 9 от 2023 г. за даване на задължително тълкуване на чл. 130, ал. 4, изр. 1 от Конституцията на Република България и конституционно дело № 10 от 2023 г. за установяване на противоконституционност на разпоредби в Наказателно-процесуалния кодекс и в Закона за съдебната власт); искането за изслушване в Народното събрание; даването на пресконференции, обръщение към нацията (по смисъла на Закона за радиото и телевизията) и др.
Вместо операция „Чисти ръце“ по български можем да станем свидетели на многократно „измиване на ръце“. А знаем от Евангелието по Матей (глава 27, стихове 17-26) как се развива сюжетът. И Пилат Понтийски като видял, че никак не помага, а напротив, че се повдига размирие сред народа, „взе вода, уми си ръцете пред народа, и каза: Аз съм невинен…; вие гледайте“.
Подкаст с Виктор Блъсков: Неизбрани чужденци диктуват на български медии - Соня Момчилова