“Останалият свят” срещу “Запада” в Пекин

И Ердоган се нареди до Си Дзинпин, Путин и Моди

Китайската концепция за мирен свят взема на мушка либералната

От вчера медиите в големите столици на Стария континент се надпреварват да определят стартиралата сбирка в Китай на Си Дзинпин, Путин, Моди, Ердоган и т. н. като “най-важната среща на върха” за годината поне до тоя момент. 

Не само защото “останалият свят”, тоест всички без “Запада”, към който вече се числим и ние, българите, ще отдаде чрез неговите лидери почит към домакина в поредица от събития и ще затвърди геополотическата важност на азиатската суперсила. 

Или пък защото на неминуемите двустранни срещи ще стане дума за въоръжените конфликти из планетата, ще се определят насоки на икономическо сътрудничество, ще се съгласуват зони на влияние и т. н. 

Срещата ще бъде наистина “върхова” според редица влиятелни наблюдатели, тъй като преди кулминацията на събитията - Парада на победата в Пекин на 3-ти септември по повод 80-та годишнина от капитулацията на агресора Япония пред китайските партизани, в град Тиендзин ще заседава Шанхайската организация за сътрудничество. И там “Останалият свят”, тоест всички освен нас, западняците, би трябвало да прегърнат в неделя и в понеделник доктрината на Пекин за нов световен ред, противопоставяйки се така на “Запада” с неговите “реалполитика” и либерализъм в строителството на международните отношения.

Не случайно Си Дзинпин председателства лично 25-ия форум на Съвета на държавните глави на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС), започнал вчера в метрополиса Тиендзин - най-близкото до Пекин пристанище в Северен Китай. Става дума за една от структурите, с които Китайската народна република изплита мрежата от своите съюзи и картографира новия китайско-центричен глобален ред - организацията стои редом до известните начинания на азиатския колос “Инициатива за глобална сигурност” (ИГС), БРИКС, до икономическия почин “Един пояс, един път”. Като в сравнение с БРИКС, ШОС и свързаната с нея ИГС са още по-силно белязани от китайското влияние, да не кажем от китайската хегемония.

“И сега Си Дзинпин иска да пренесе обединителния дух на Шанхай в обозримото бъдеще, да поеме миротворната мисия на нашето време и да отговори на очакванията на народите за спиране на войните и за благоденствие”, заяви в средата на миналата седмица пред журналисти говорител на китайското правителство. Той уточни също так, че първият партиен и държавен ръководител на Народната република ще обяви в Тиендзин нови пътища за “конструктивно запазване на следвоенния международен ред и за подобряване на системата за глобално управление”. “Си ще използва срещата на върха като възможност да демонстрира постамерикански международен ред и да покаже, че всички усилия на Белия дом за противодействие на Китай, Иран, Русия и сега дори на Индия, не са довели до желания ефект” - писа пък компетентният по азиатските въпроси американски журналист Ерик Оландер - издател на популярния сайт “Китай-Глобален Юг”.

За да се разбере мисълта на Си и посланието, което той ще предаде на останалия свят на “среща на върха” на ШОС, италианският вестник “Кориере дела сера” прелисти органа на Китайската комунистическа партия “Пийпълс Дейли” и преразказа негова статия, озаглавена “Новата теория за сигурността на Си”. 

Дописката твърди, че Инициативата за глобална сигурност не е просто политическо предложение, а истинска  теория, която оспорва западните доктрини за международните отношения, като споменатите “реалполитика” и либерализъм. И тази доктрина предлага визия за възхода на Китай като глобална сила, която ще бъде коренно различна от известните в миналото хегемонии. “Глобалната инициатива за сигурност - обяснява маститото издание - “е системна иновация, защото традиционното мислене е съсредоточено върху държавата, съобразено е единствено с реалностите и националните интереси на дадена страна, докато нашата глобална сигурност разглежда човечеството като цяло”. “Доктрината на Си - продължава медията на ККП - “надхвърля западната “реалистична теория”, според която сигурността е състезателна и е възможна при нулев резултат”. Вместо това китайската теория утвърждавала принципа на “неделимост на сигурността”, докато западната твърди, че в контекста на “международното общество” държавите трябвало да увеличат максимално силата си, за да гарантират собствената си сигурност, стремейки се да я изградят върху несигурността на другите. По този начин, когато силата на една държава - особено военната є мощ нараства, тя провокира другите да реагират чрез предпазни мерки или надпревара във въоръжаването, което поражда дилеми в сигурността.

“А когато една държава не притежава достатъчно сила, за да гарантира собствената си сигурност, тя често прибягва до военни съюзи, които са ексклузивни и насочени срещу трети страни, като така се изострят разделенията и конфликтите в международната общност” - изтъква “Пийпълс Дейли”.

“Съвсем различен от този подход, китайският принцип за неделима сигурност отхвърля селективната логика и тласка глобалното управление да премине от фрагментация към системна интеграция.” - твърди изданието, смятано за теоретичен орган на Си Дзинпин. 

В коментара си на статията в. “Кориере дела сера” обаче посочва, че въпреки актуализирания си език, предлаганата от Си на “Останалия свят” доктрина всъщност е разпространявана вече десетилетия от неговите предшественици. Като тя не е специфичен отговор на вижданията за международните отношения от последните месеци на Доналд Тръмп, тъй като основните концепции на тази антизападна визия са лансирани още в началото на хилядолетието по време на президентствата на Джордж Буш Младши и Барак Обама. “Още оттогава във форуми като БРИКС и ШОС, Комунистическата партия разпространява в останалия свят концепцията, - пише “Кориере дела сера”, - че Китай “е мирна сила, че никога не е практикувал бял колониализъм, не е нахлувала в чужда страна и не е водила война”, обвинявайки в същото време Америка във възраждане на Студената война”.

Въпросът на въпросите сега е дали стеклите се в Китай лидери на “Останалия свят”, ще прегърнат наистина тази доктрина, както се надява Пекин? За “Запада” това би било неприятно, тъй като списъкът с важни имена е плашещо дълъг - включва индийския премиер Нарендра Моди, иранския президент Масуд Пезешкиан, пакистанския премиер Шахбаз Шариф, руския президент Владимир Путин, турския президент Реджеп Тайип Ердоган, беларуския президент Александър Лукашенко, египетския премиер Мостафа Мадбули. 

Следват лидерите на всички бивши съветски централноазиатски републики, на всички страни от Югоизточна Азия, включително на най-проамериканските като Индонезия и Виетнам, на почти целокупните Африка и Латинска Америка. Плюс ръководителите на току май всички международни организации в света, от генералния секретар на ООН Антонио Гутериш надолу. Като дори има и “пробив” в Европа - на Парада на победата ще присъстват и двамата лидери на европейските държави Сърбия и Словакия, които някога бяха под похлупака на руско-съветския империализъм, а сега са дестинации на значителни китайски инвестиции...