Труд
Автор:
Чавдар Ангелов
Избиране на подходяща стръв
Хаосът е само привиден
От особено значение за сполуката във въдичарството са познанията за биологичните особености на различните видове риби. Въдичарите трябва да знаят, например, че всички риби кълват най-активно след мръстенето. Освен това необходимо е първите две-три хванати парчета да бъдат разрязани, за да се разбере каква храна поемат. По този начин въдичарят ще може да употреби подходяща стръв.
На пръв поглед движението на рибите във водоемите изглежда хаотично, объркано. Но това е само привидно, защото тук действат строги природни закони. Така например, някои видове риби имат изключителната способност да посещават само точно определени райони на водоема. Други пък прекрасно се ориентират по съответните специфични миризми и по този начин лесно откриват своите „жилища” /не случайно въдичарите използват ароматизирана стръв/. Това свойство на рибите често ги спасява и от нападенията на хищниците.
Често пъти недоумяващо се питаме защо няма слука. А успехът в риболова зависи и от редица важни климатични фактори-температура на водата, вятъра, атмосферното налягане, количеството на кислорода във водата. Пъстървите, които са представители на студенолюбивите риби у нас, кълват по-активно при понижаване на водната температура. При топлолюбивите видове се забелязва точно обратното явление.
Духа ли вятър, кислородът във водата е по-малко и рибите избягват от подветрените участъци на водоема, защото предпочитат райони с повече кислород. Когато атмосферното налягане се увеличава /при наближаване на буря, дъжд/, някои видове риби се издигат на повърхността, което създава благоприятни възможности за добър улов.
Всеки любител на прелестния риболовен спорт трябва да се съобразява с тези съвсем естествени, но сериозни условности, ако иска да има успехи.
Първият съюзен конгрес след обединяването на ловната с риболовната организация става през юли 1947 г. За председател на Централния съвет на Народния ловно-рибарски съюз е избран Раденко Видински. Вторият конгрес се провежда през март 1948 г., третият-декември-1950 г., четвъртият-декември 1954 г., петият-ноември 1963 г.,седмият-май 1968 г.
Първият български ловен закон датира от 17 декември 1880 г. и е наречен „Закон за билетите за лов”. Негов създател е видният еленчанин Петко Горбанов - възрожденец и руски разузнавач от времето на Освободителната война, който застава на висок административен пост в началните години след османското владичество.
Закон за рибарството съществува от 1883 г. Позволен е бил риболовът ”...с въдици, сакове и срекмета-колкото за собствено употребление...”
Първият „Проектоустав за начало на устав” е съставен през 1884 г. и съдържа 4 основни изисквания: а/пиенето на бира е задължително и количеството - неограничено, б/бирата трябва да е от Хаджиславчевата фабрика /ако е хубава/, в/всеки изпит 6-ти стакан е за сметка на фабриката, като непременно 5-те трябва да са изпити, г/при пиенето членовете са длъжни да не се лъжат, т.е. да не изпиват повече от другите. Сега това звучи като един лек анекдот и, разбира се, е далече от всякаква уставност. Този „проектоустав” издава чисто гуляйджийския характер на тогавашното ловно сдружение.
Първият ловец кръжец изниква през 1884 г. във Велико Търново, вторият-през 1889 г. във Варна, третият-през 1890 г. в София. След това се създават дружества на ловците в Дряново, Пловдив, Трън, Ихтиман, Попово, Кюстендил, Берковица, Айтос, Асеновград. В началото на 1894 г. сдруженията вече са 26 с над 1500 члена.
Практиката показва, че не всички видове дивеч понасят измененията на нормалната им природна среда. Някои се приспособяват, други - загиват. А не липсват и такива, които сравнително лесно се поддават на изкуствено развъждане. У нас най-яркият пример за това твърдение е фазанът. Доскоро тази красива птица можеше да бъде зървана само в Югоизточна България и тук-там по Черноморието. А за ловците беше своего рода „ловен блян”. Правеха се и скромни опити за изкуствено развъждане (първият още през 1895 г. край Кричим). Но фазанариите ни бяха с малък капацитет и фактически ползата беше нищожна, със съвсем локално значение. Какво е положението сега? За голяма част от българските ловци-спортисти фазаните са ловен обект наравно със зайците. Тези прелестни птици вече са многобройни обитатели на родните гори и поля. Но това не е направено с някаква магическа пръчка, а преди всичко по пътя на изкуственото развъждане. Перспективата е в близките години из красивите кътове на България да има 2-ти повече фазани.
Птичият летеж винаги напомня за човешката волност. А хвърчащият фазан е символ на красотата, излъчваща привлекателната ни жива природа. Може ли да не се радваме на това дивечово имане! Няма друга по-прелестна птица в ловната ни орнито-фауна. Съществува една легенда, в която се говори за 50-те аргонавти, тръгнали да търсят Златното руно в далечна Колхида. И тези смели мъже, предвождани от Язон, видели край река Фаз една прекрасна птица. И я пренесли в Европа. На мита можем да не се доверим, но сега у нас фазанът е даже и любим ловен обект. Умножението му напоследък в родните поля и гори стана преди всичко след изкуственото развъждане и разселване.
