Очаква се дълга зима в отношенията между Япония и Китай

Срещата на посланиците тази седмица показва огромна пропаст

Неочакваното изявление на новия премиер Санае Такаичи, което предизвика най-голямата криза между Япония и мощния й съсед Китай от години, не е имало за цел да сигнализира за нова твърда позиция, пише Reuters.

Но след като открито заяви как Япония би реагирала на хипотетична китайска атака срещу Тайван, тя ще се бори да успокои спора, който може да удари икономиката, казват двама правителствени служители, запознати с въпроса.

Китай изрази недоволството си от мерките, целящи да нанесат удар на четвъртата по големина икономика в света, след отговора на Такаичи, който според служители е бил импровизиран, на въпрос на депутат от опозицията по време на първото й изслушване в парламента.

Те варират от бойкот на пътуванията до спиране на вноса на морски дарове и отмяна на срещи и културни събития.

Но Такаичи не може да удовлетвори основното искане на Пекин да оттегли коментара си,

че атака срещу Тайван, демократично управлявания остров, претендиран от Пекин, може да доведе до военен отговор от Токио, заявиха служителите.

Проучванията на общественото мнение обаче показват, че коментарите не са нанесли вреда на солидната популярност на Такаичи в страната.

„Нейните изказвания не променят съществуващата позиция на правителството“, заяви говорител на нейния офис, добавяйки, че „Япония остава отворена за различни форми на диалог между двете страни“.

Досега японските лидери избягваха да споменават Тайван в публични дискусии по такива сценарии, придържайки се към стратегическа двусмисленост, която се ползва с подкрепата и на основния съюзник на Токио в областта на сигурността – Съединените щати.

„Такаичи неволно се постави в затруднено положение и наистина няма незабавен изход“, заяви Джереми Чан, старши анализатор за Североизточна Азия в консултантската компания за политически риск Eurasia Group.

Бивш американски дипломат, работил както в Китай, така и в Япония, Чан заяви, че може да настъпи „дълга зима“ в отношенията между двете най-големи икономики в Азия, която да продължи през целия мандат на Такаичи като премиер.

Пекин вече изключи възможността за среща между Такаичи и китайския премиер Ли Цян в рамките на срещата на Г-20 в Южна Африка този уикенд.

Някои анализатори сравняват разрива с този, предизвикан от решението на Токио от 2012 г. да национализира спорните острови, което предизвика масови антияпонски протести в цял Китай. По време на този спор лидерите не се срещаха в продължение на 2 години и половина.

„Ако настоящият спад в отношенията продължи както тогава, икономическите щети за Япония ще бъдат значителни“, заяви Такахиде Киучи, главен икономист в Nomura Research Institute.

Само бойкотът на пътуванията до Китай може да струва на Япония загуби от над 14 милиарда долара годишно, според неговите изчисления.

По-голямото опасение е, че Китай ще ограничи доставките на важни минерали,

използвани в продукти от електрониката до автомобилите, заяви японският правителствен служител.

Въпреки усилията на Япония да диверсифицира доставките си, Китай все още доставя около 60% от вноса ѝ на редки земни елементи, според оценки на макроикономическата изследователска фирма Capital Economics.

По-широкият бойкот на японски стоки в Китай, както се видя през 2012 г., може да доведе до загуба в продажбите, равна на около 1% от БВП на Япония, и да нанесе тежък удар на ключовата ѝ автомобилна индустрия, заяви Марсел Тиелиант, директор на компанията за Азия.