Парламентарната сага на Радичков

БСП го подлъга в Народното събрание, СДС не го пусна да излезе

Неговата „Суматоха“ е бледо копие на онова, което се разиграва в камарата

Йордан Радичков е единственият депутат, закотвен насила в Народното събрание. Стандартният българин драпа с нокти и зъби за парламента, където са тлъстите заплати и сочните кюфтета. Радичков обаче е нестандартен. БСП го подлъга да влезе в цитаделата на лъжата, а СДС не го пусна да излезе от нея. Със задружни усилия червено-сините изиграха класически цирк в парламентарната история на отечеството.

През 1990 г. са насрочени избори за Седмо велико народно събрание. Високият форум е призван да изкове демократичната конституция на страната. В камарата трябва да влязат най-достойните синове и дъщери на нацията. Политическите сили канят интелектуалния елит да се включи в родолюбивото дело.

Кандидати за народни представители са актьорите Петър Слабаков, Васил Михайлов и Тодор Колев. За белокаменната постройка се стягат художниците Светлин Русев, Борис Димовски и Георги Баев. Музикантът Кирил Маричков и гимнастичката Нешка Робева шият нови костюми за новото си амплоа. Космонавтът Георги Иванов също се готви да полети към пленарната зала.

Най-много са тружениците на перото. В изборните листи са записани Валери Петров, Стефан Продев, Георги Мишев, Марко Ганчев, Кольо Георгиев, Георги Константинов, Руденко Йорданов, Атанас Мочуров, Михаил Неделчев, Йордан Василев, Александър Йорданов, Едвин Сугарев, Леда Милева, Елка Константинова.

Червен емисар отива и при Йордан Радичков. Понеже знае, че политиката не е по вкуса на разказвача от Калиманица, той го увещава само да спечели място в парламента. На него след това ще седне млад другар, зареден с партиен ентусиазъм, обещава агитаторът.

Радичков приема, защото вярва, че лявото може да помогне на народа. Обира гласовете в Михайловградско и влиза във Великия парламент. Веднага разбира, че е допуснал груба грешка. Неговата „Суматоха“ е бледо копие на онова, което се разиграва в камарата. Всеки говори каквото си иска и не слуша колегата по банка. Сипят се ругатни на килограм, размахват се юмруци. Председателят Николай Тодоров удря звънеца със замаха на ватман.

Радичков подава заявление за напускане. Синята част от залата настръхва. Той им е откраднал цяло депутатско място. На изборите СДС печели 145 мандата срещу 210 за БСП. Ако не беше Радичков, сините щяха да се сражават със 146 представители, а червените с 209. Никакво пускане, решават демократите. За наказание ще седи на банката до последния си дъх!

Тази позиция е синтезирана в стоманеното изречение на литературния критик Михаил Неделчев: „Смятам, че участието му в предизборната кампания и отказът, който той сега прави в момента, е една меко казано спекулация и не му прави чест като един голям български писател.“

Оказва се обаче, че в сините редици има опортюнист. „Познавам Йордан Радичков от 30 години - заявява Петър Слабаков - и аз просто го обичам и не ми е дал повод с нищо да го смятам, че той е манипулиран. И според мен, това не е грешка, не знам дали е престъпление към такъв човек така да се отнасяме. Аз съм за Йордан Радичков, аз не мога да си изкривя съвестта.“

Стефан Златев опонира: „Възмутен съм не от това, че някои народни представители искат освобождаване, защото ако те изложат аргументирани доводи, че действително не са в състояние да изпълняват своите функции, то всеки един от нас би ги приел. Възмутен съм поради това, че те изтъкват причини, които са от личностен характер: да могат да си пишат книжките, да могат да си ходят в задгранични командировки, като че ли тук няма други хора, които също имат обществени и лични задължения.“

В сюблимието на дебатите Тодор Колев става и преразказва една Радичкова притча. Веднъж видял циганин с играеща мечка. Запитал се кой за кого всъщност е вързан с веригата. Мечката за циганина или циганинът за мечката? „Просто мисля, че тук става въпрос за една верига и за свободата на един наш голям творец да остане да работи в българската култура“, коментира актьорът.

Правото на Радичков да счупи оковите защитава и Едвин Сугарев. Против остават Михаил Неделчев, Георги Баев, Владимир Сотиров и Стефан Савов. Останалите седесари решават да си измият ръцете по пилатовски. Ще гласуват въздържал се. Земеделката Елена Кирчева декларира, че нейните хора също няма да вдигнат ръка „за“ или „против“.

Протоколът сочи, че 148 подкрепят волята на Радичков да се отърве от парламентарното иго. Четирима са против, 62 се въздържат. „По силата на процедурните правила решението не се приема“, обявява Гиньо Ганев. Той има предвид, че Великото събрание приема решенията с квалифицирано мнозинство - две трети от гласовете.

Росен Хубенов предлага да променят правилото и да прегласуват с обикновено мнозинство. Чувството за справедливост на Стоян Ганев също трепва. „Тъй като въпросът е сериозен, аз искам да призова моите колеги този път да не се въздържат. Нека се даде възможност на един човек, който иска да бъде свободен, да бъде свободен“, обръща се към своите той.

„Независимо от всички мотиви, които са накарали господин Радичков да участва в тези избори, независимо от всичко, казано досега, аз бих искал да ви призова да прегласуваме неговото освобождаване от парламента“, дава рамо и Петър Берон. Като председател на парламентарната група на СДС, думата му тежи, но предложението не е прието.

Сега лъсва синьото острие Елка Константинова. С патоса на гимназиална учителка тя заявява: „Аз искам да обясня от името на всички, които се въздържахме, че ние в никакъв случай не искаме да лишим когото и да било от нас от правото да напусне Народното събрание, когато реши. Но специално към големия български писател имаме изключително големи изисквания тъкмо затова, защото много го уважаваме. На никого не минава през ум да го задържа насила в парламента. Следващия път при нормално гласуване ще го освободим. Но ние се въздържахме, господин Радичков, от уважение към вас, защото не може един голям български писател да прави договор с една партия, а не със своя народ.“

Валери Петров и Петър Берон отново искат прегласуване, но Светлин Русев отсича: „Много моля, колеги, Йордан Радичков няма нужда от подобни подаръци.“ И залата минава към следващата точка от дневния ред, която е декларация във връзка с иракското нахлуване в Кувейт.

Парламентарната сага Радичков приключва на 26 октомври 1990 г. Тогава е освободен от депутатския ярем.