Певицата Дарина Маркова-Darsy: Готова съм с албум, предстоят премиери в София и Лондон

Забелязахме Дарина Маркова-Darsy със супер зареждащия ремикс на Dopamine, който бавно, но категорично си проправя път в родните класации и вмъква лежерен морски вайб в мразовития ни делник. Darsy е едва на 19 и освен като студент по музикален театър в Кеймбридж се развива изключително като автор на песни и инструменталист (свири на китара и пиано).

Личността й е цветно огледало на репертоара й, който варира от зарибяващ поп до арендби с джаз елементи.

Хващаме я преди поредния полет до Лондон, където е постоянният й адрес от около година. Какво място заема музиката в света й и коя е тя като артист – ето какво разказа тя в интервю за „Труд news”.

 - Дарси, как се пресякоха творческите ви пътища с Фабрицио Паризи за ремикса на Dopamine?

- Следя внимателно работата на Фабрицио от периода на Sunbeams. Като музикален продуцент той вкарва едно особено усещане за безтегловност и магия в траковете, особено когато говорим за деликатната симбиоза между български фолклор и хаус. Искаше ми се да постигна подобна лекота и денс меланхолия и в ремикса на Dopamine, който стана много цветен и зареждащ. За мое щастие Фабрицио видя потенциал в проекта и се съгласи да го доразвие на следващо, клубно ниво. 

- Каква е историята зад песента и кой е твоят  постоянен източник на допамин?

- Лятото след завършването на Американския колеж бе най-хубавото в живота ми - от онези, в които попадаш на супер интересни места и във вихрушка от емоции, които  бълбукат от допамин. С приятелите ми бяхме на феноменален фестивал в Белгия, в който се чувствахме като в музикален Дисниленд. Исках да запазя това чувство в песен и така се случи Dopamine. Докато оригиналът разказва емоцията, афробийт ремиксът предава искрата на самото преживяване. Фабрицио запази духа и настроението на оригинала, като в същото време отправи категорична покана за танц към всеки. Източник на допамин за мен е всичко, което правя със страст, без значение дали ще ще планирам поредния си проект, ще преследвам голяма мечта или ще организирам забавление с приятелите ми и семейството им. В процесът на творчество има нещо магическо. Оставам свързана с тази магия като преживявам с нестихващ апетит мюзикъли, постановки,  концерти и музикални фестивали.

- Ти си сред обещаващите имена на родната  музикална сцена. Мислила ли си за албум?

- До скоро не вярвах, че ще ми се случи, наистина! Но вече мога гордо да кажа, че завършвам дебютния си албум REPLAY, който ще бъде факт в дигиталните платформи на 8 март. REPLAY e моят дневник на порастването, а като негов символ използвам капсула на времето, която ще видите и на обложката. Ще го представим за пръв път на живо в клуб в централен Лондон на 7 март заедно със Стойчо Стоянов (китара) и Стоил Иванов-Стю (барабани и програминг) .  

- Как се случи така, че ще направиш първата си премиера в Лондон? Какво си подготвила за публиката и ще има ли и дата в София?

- В Англия сякаш възможностите сами те намират, ако си подготвен и работиш усилено. Миналия ноември с мен се свързаха няколко локални промоутъра  с предложения за концерти в различни локаци, някои от които в Кемдън – квартал с култова сцена, от която са започнали артисти като Ейми Уайнхаус, Дуа Липа и Coldplay. Преглеждайки предложените дати и заведения имах усещането, че съм в епизод на скрита камера и всеки момент шегата ще приключи. Последвалите проучвания, комуникация с букърите и условия за работа ме убедиха, че това е съвсем реална възможност. Лондонската премиера на 7 март в 93 Feet East е огромна стъпка за мен, защото представям музиката си в една от големите музикални столици на света. Благодарение на подкрепата на местни радиостанции, като Radio Cardiff, BBC Introducing и Future Hit radio, три от парчетата ми се въртят в ефир, а ремиксът на Dopamine се изкачи на 3-то място в класацията Future HIT TOP40. Приемам това за добър знак и ще дам всичко от себе си, за да превърна първата си среща с публиката на Острова в нещо супер специално! 

- Как започна пътя ти в музиката, всъщност? Вярно ли е, че си я избрала пред архитектурата?

- От 4-годишна знаех мюзикълите на Disney наизуст и интерпретирах всяка любима р оля с микрофон в ръка, обикаляйки въображаема сцена срещу погледите на плюшените ми приятели в пъстрата ми малка стая. Започнах да свиря на пиано на 6 г., а моята учителка все ме хвалеше, че съм изключително артистична, музикална, и че за отрицателно време разучавам нови произведения. Това сякаш доказа на родителите ми, че музиката и сцената не са просто мое хоби. През годините съм се занимавала отдадено с какво ли не – изкуства, спортове, танци, състезания по математика. Това ми даде възможността да направя своя избор в най-ранна възраст. От 5-ти до 7-ми клас бях в математическа гимназия, като през годината се явявах на десетки състезания, а едновременно с това креативността и увлечението ми по рисуването караха семейството ми да се надява, че един ден ще стана отличен архитект. Любовта ми към сценичните изкуства не ме подведе, още когато за първи път излязох на сцената се почувствах като у дома си. Синхроничността с енергията на публиката е неописуемо усещане, към което винаги ще се стремя.

- А защо се отказа от плуването, което ти е донесло и доста медали?

- Като малка много съм боледувала и на 3 годинки майка ми започва да ме води на плуване, за да укрепна. В първи клас се явих на първото си състезание, на което грабнах първите си два златни медала. Като шестокласничка сериозно обмислях да продължа професионално, защото имах страхотни резултати, тренирах по няколко пъти седмично и ходих на състезания из цяла България. Впоследствие бях приета в Американски колеж в София и нарастващата ми страст към музиката и сценичните изкуства надделяха. Нямаше как да продължа професионално в плуването, което изисква абсолютна отдаденост. 

- Кои качества от спорта ти помагат и в развитието ти като артист?

- През годините съм тренирала сериозно освен плуване и тенис на корт. На спорта дължа много. Даде ми състезателен дух, воля, сериозна дисциплина, упоритост и целеустременост – качества, които са в основата на всичките ми успехи и отношение към живота.

- Как оцелява един български студент на кастинги в театрална мека като Уест Енд? Какъв е опита ти до момента – професионален, емоционален, логистичен?

- Обучението ми в музикалния театър ми дава не само технически умения и дисциплина, но и вдъхновение за още творчество като автор и изпълнител. Чрез часовете по актьорско майсторство, пеене и сценично поведение откривам нови начини да изразявам себе си, което директно обогатява музиката ми.  Мащабът на конкуренцията е огромен в Англия. Само в Лондон има десетки висши училища, които подготвят кадрите си през уикенди и ваканции, чрез различни програми и курсове години наред, от най-ранна детска възраст. Отивайки там, нямах идея каква почит и страст имат англичаните към музикалния театър. Често се явявам на кастинги, където срещам хора, които споделят моята любов към музикалния театър, и получавам безценни насоки, които ме мотивират да продължа напред. Осъзнах колко много ми е дала програмата по „Музикален театър“ в Американския колеж в София и работата със „Софийски музикален театър“. Благодарение на нея не отстъпвам по подготовка на тези, които тук са започнали да се развиват в театралното изкуство още от най-ранна възраст и в трите направления. Оцених приноса на дисциплината и редовните репетиции, които винаги спазвах в колежа, те ми помогнаха да съм готова за подобни предизвикателства в Лондон. Има моменти, когато е трудно да балансирам всичко, но вярвам, че с добра организация и страст към това, което правя, всичко е възможно.  

- С коя звезда мечтаеш да си партнираш един ден на сцена и защо?

- Без съмнение това би бил Бруно Марс. Неговата енергия на сцената, музикалността и невероятният начин, по който смесва различни стилове, са просто ненадминати. Представям си как бихме направили някакъв ултра-фънки, емоционален, но и взривяващ сет, в който и двамата даваме всичко от себе си – истински шоу момент.

- Спомена капсулата на времето като основен символ на албума ти Replay. Коя част от спомените би пренесла като урок със себе си и в настоящето си? Защо?

- Ако можех да пренеса нещо от тези спомени в настоящето, то би било умението да живея в момента, без страх от бъдещето. Като деца и тийнейджъри се хвърляме смело в преживяванията, без да се тревожим дали правим "правилният" избор. Бих искала тази смелост и чиста страст да останат винаги с мен, защото именно тя е в основата на истинската свобода – в музиката и в живота.

- Какво ти предстои до края на годината?

- Ще създавам нова музика, като се надявам на интересни колаборации. Очакват ме много вълнуващи проекти, включително премиерата на дебютния ми мини-албум и в София. Силно вярвам, че музиката ми ще има все по-голяма публика, че ще имам участия на сцени в България и Великобритания. Планирам също така да се фокусирам и върху развитието си  като артист в музикалния театър. Планирам да участвам в аудишъни за постановки на Уест енд и да стана част от платформата Spotlight. Музикалният театър е нещо, което ми дава изключително вдъхновение и искам да продължа да преследвам тази мечта с пълна отдаденост.