Песента за Сияна, която разплака хиляди... (ВИДЕО)

„Една сълза“ в памет на 12-годишното момиченце

Навръх Цветница пространството пред храм-паметника „Александър Невски“ се изпълни с хора в памет на 12-годишната загинала Сияна при катастрофа край село Телиш.

Различни емоции от мъка, гняв и тъга бяха изписани по лицата на мъже, жени, деца, които се събраха, за да кажат символично „Не“ на пътищата, които отнемат животи.

Гамата от различни емоции беше подсилена от песента, създадена, специално за 12-годишното момиченце. Тя е озаглавена „Една сълза“.

Песента прозвуча както в София, както и на протеста в село Телиш.

Неин автор е поетът от Варна Златко Станоев, по-известен с псевдонима си Бурен Трън, както се подписва самият той.

Златко е провокиран да създаде песен, след като научава за отнетия млад  живот и официално я пуска на 4 април, дни след смъртта на момиченцето. 

Заглавието на песента „Една сълза“ не е случайно. Последната рисунка на Сияна изобразява око и сълзи в него. 

Самият автор също е баща и има дъщеря. Затова случилото се с едно от децата на България не го оставя безучастен и чрез творчеството той изразява съпричастност към случилото се и подкрепа за семейството на детето.

Бащата на Сияна Николай Попов получи подкрепа от мнозина в неделния ден пред храма на протеста в столицата. Деца му носеха рисунки, други плушени играчки, а трети просто искаха да му стиснат ръка. 

Спиращи го хора дори търсеха от него съдействие относно определени проблемни участъци, като бащата им отговаряше, че той всъщност не е държавата.

„Една сълза“

Там в небето, сред звезди безброй, 
една звездичка ярко ще блести. 
Едно момиченце с очи сребро,
 с душичка злато горе ще лети. 

Така и както правеше го смело тук,
 преди да полети – звезда. 
Ще грее тя над всеки град и село, 
но тъжни днес са селото, града. 
Сега си светлинка и светиш вечно звездичка нежна, 
там си ти, сияйна!

В нощта си с нас, блестиш далечно, 
ала денят е мрак, без теб, Сияна! 
Сълзите ти са утринна роса,
 очичките ти – вечен блясък са. 
Гласчето ти е топъл вятър, 
който гали грешната земя. 

Не плачи, проклетнице, земя, 
облаците бели сега са й дома. 
Светът сиротен днес остана, 
една душичка беше спряна. 

В небесата, там, една звезда сияе, 
сред ангелите бели тя играе. 
Остави тука тя боички и картина,
 със една сълза и после си замина.