Труд
Автор:
Труд онлайн
След значително струпване на американски военни сили в близост до Венецуела и многобройни съобщения, че Вашингтон обмисля военна намеса с цел сваляне на правителството в Каракас, континентът е изправен пред риска от един от най-интензивните междудържавни конфликти за последните пет десетилетия, пише Military Watch.
В отговор венецуелските въоръжени сили бяха приведени в бойна готовност, а изтребителите Су-30МК2 на военновъздушните сили извършват редовни патрули и демонстрации на сила. Въпреки това, ограниченият арсенал на страната поражда съмнения дали тя може реално да оспори въздушното и морско превъзходство на САЩ. Според редица източници Каракас търси спешна военна помощ от Русия и други не-западни доставчици на оръжие, за да подсили отбранителния си потенциал в навечерието на евентуален конфликт.
Ограничения в руската помощ
Възможностите на Москва да реагира бързо са ограничени от недостига на ключово оборудване – като далекобойни системи за ПВО, заради собствените ѝ военни нужди, както и от времето, необходимо за обучение на венецуелските екипажи върху сложни системи като изтребителите Су-35. Въпреки това, няколко оръжейни системи могат да бъдат доставени и въведени в експлоатация сравнително бързо.
„Бастион“ – мобилна защита срещу американски флотилии
Една от тях е бреговата ракетна система „Бастион“, разработена от Русия за асиметрична отбрана срещу големи военноморски сили. Системата е мобилна, икономична и лесна за обслужване, използвана вече във Виетнам и Сирия. Ракетите П-800 „Оникс“, които изстрелва, достигат скорост от Мах 2.5 и обхват до 800 километра. За Венецуела това би означавало многократно увеличаване на противокорабните ѝ възможности, които сега разчитат основно на ракети Х-31А, изстрелвани от Су-30МК2.
Руски корвети – малки кораби с огромна огнева мощ
Русия може също така да предложи на Каракас съвременни корвети клас „Буян-М“ или „Каракурт“, които, въпреки малкия си размер (около 850 тона), носят въоръжение, сравнимо с това на разрушители.
Те могат да изстрелват ракети „Калибър“, П-800 и дори „Циркон“ – последната със скорост Мах 9 и обхват над 1000 километра. Въвеждането на такива кораби би представлявало евтин, но решаващ скок за бойните способности на венецуелския флот.
Укрепване на военната авиация
Въздушните сили на Венецуела притежават 22 изтребителя Су-30МК2, които остават най-дългообхватните бойни самолети в Западното полукълбо. Ограниченият им брой обаче намалява бойната им стойност. Русия може да предостави свои Су-30М2 – почти идентични по характеристики, с обновена електроника, което би удвоило въздушната мощ на Каракас. В перспектива Москва може да предложи и модернизационни пакети – нови радари, двигатели АЛ-41Ф-1С и ракети Р-77М, които биха значително повишили бойната ефективност на венецуелската авиация.
Хиперзвукови ракети – ново измерение на заплахата
Според руски източници се обсъжда възможността Су-30МК2 да бъдат оборудвани с ракети Х-32 – модернизирана версия на Х-22, известна с това, че е почти невъзможна за прехващане. Ракетата достига скорост до Мах 5 и обхват от 1000 километра, което би позволило на венецуелските изтребители да атакуват американски кораби от територията на страната, без да навлизат в зоната на противникови патрули.
Подводният фактор
Венецуелският флот разполага с две германски подводници тип 209, произведени през 70-те години, чиято бойна стойност днес е ограничена. Експерти смятат, че възможна доставка на модерни руски подводници клас „Кило“ би променила сериозно баланса. Тези съдове, известни като „Черните дупки“ заради своята тишина, могат да изстрелват ракети „Калибър“, „Оникс“ и „Циркон“, и вече са на въоръжение в редица държави от Азия, Африка и Близкия изток.
Въпреки всички ограничения, военното сближаване между Русия и Венецуела може да се окаже ключов фактор за стабилността на региона – или напротив, да изостри напрежението между Вашингтон и Москва в нова геополитическа гореща точка на западното полукълбо.
