Пламен Димитров: Цените на храните у нас достигат 87% от средноевропейското ниво, а доходите - едва 66%

„Цените на хранителните стоки у нас достигат 87% от средноевропейското ниво, докато доходите ни остават едва на 66% от средното за ЕС, изчислено по паритет на покупателната способност“. Това каза в ефира на NOVA  президентът на КНСБ Пламен Димитров.

„Няма как, при такава разлика, българите да не усещат натиск, въпреки нарастващите доходи“, допълни той.

„Имаме най-високите цени на млечни продукти в ЕС за последните две години и половина. Това е недопустимо“, категоричен беше Димитров.

Според него възможно е картелно поведение на пазара:

„Казвам го като предположение, но нека КЗК да го провери. Няма логично обяснение как нашето краве сирене стига до 10 евро за килограм, при положение че в Гърция продукцията е по-ефективна“, каза той.

„За последните 5 години средните доходи са се увеличили с 83% номинално, но реалното увеличение (след инфлация) е около 30%“, добави той.

Идеята за създаване на държавни търговски обекти, известни като „народни магазини“, предизвиква разнопосочни реакции – от надежда до страх от връщане към централизирана икономика.

„Не виждам нищо лошо държавата да опита. Но за да функционира, трябва да има пазарна надценка. Иначе няма как да оцелеят. Днес някои вериги имат по 300% надценка спрямо цената от производителя – това не е справедливо“, посочи Пламен Димитров.

По отношение на очакваното въвеждане на еврото, президентът на КНСБ обяви: „Очакваме от януари минималната работна заплата да бъде около 600 евро, а средната заплата вече е над 1200 евро. Това е част от плана за конвергенция“.

„Важно е обаче да не допускаме цените да изпреварват доходите – това ще подкопае ефекта от растежа“, категоричен беше той.

„256 000 души в България работят на минималната заплата – това са реалните работещи бедни. Около половин милион души са в зоната около минималната. Това не е нормално. Надявам се нещата да се променят“, заключи президентът на КНСБ.