Пламен Павлов, председател на Българска газова асоциация, пред „Труд“: Превърнаха българите и индустрията в заложник

От Министерството на енергетиката обявиха, че в „Булгаргаз“, е получено уведомление, че доставките на природен газ от „Газпром Експорт“ ще бъдат спрени. Това се случва, въпреки че още преди месец „Булгаргаз“ беше уведомен, че плащанията трябва да стават по нов начин, заради наложените от ЕС мерки срещу Русия. С въпроси можем ли да получим газ от други източници и какви ще бъдат последиците за българската индустрия се обърнахме към Пламен Павлов, председател на Българска газова асоциация.

- Г-н Павлов, освен газ от Русия какъв друг газ използва в момента България, откъде има доставки за страната ни?
- Основно получаваме доставки от „Газпром експорт“. От азерската компания „Азербайджан газ съплай къмпани“ получаваме ограничените количества, които бяха подписани с анекс от миналата година. Тези количества бяха намалени на една трета от договорените от бившето ръководство на Булгаргаз ЕАД, именно поради това до 30 юни тези доставки ще бъдат ограничени. Сега ги получаваме по така наречения Южен газов коридор (ТАНАП и ТАП) и през гръцката газопреносна система. Останалите количества са руски газ по договора с „Газпром“, които съставляват над 90% от общото потребление.

- Реално има ли възможност да бъдат увеличени доставките на газ за България от други източници?
- Единствено, ако има свободен капацитет на приемния терминал за LNG на Ревитуса в Гърция. Но този капацитет трябва да бъде резервиран от по-рано. Ако от българска страна са резервирали капацитет, ще внесат от там втечнен природен газ, възможно е. Но той няма да бъде на същите цени като руския газ.

- Някои енергийни експерти коментираха, че може да бъдат подписани договори, на базата на които да получаваме газ през Турция. Наистина ли е така?
- Не. Турция получава в момента определени количества газ от „Газпром“ по така наречения Син поток. По другия газопровод - Турски газопровод, или както ние го наричаме Балкански поток, газът влиза в България в компресорната станция „Странджа“ и после се връща обратно по старото трасе на Трансбалканския газопровод към Турция. Газът има посока от България към Турция, няма как посоката да бъде обърната. Ние нямаме споразумение на системна свързаност и реверсивна връзка с Турция. Газът от Турски поток преминава през тяхна територия до нашата компресорна станция „Странджа“. Няма как да получим газ през Турция по този газопровод по простата причина, че първо нямаме споразумение за междусистемна свързаност, и второ няма реверсивна връзка с Турция.

- Министърът на икономиката Александър Николов каза, че газохранилището в Чирен е пълно на 18%. Това количество газ за колко време ще стигне?
- В Чирен по принцип трябва да има един буферен обем от десетина процента, който не трябва да се пипа. Казват, че газохранилището е запълнено на 17,46 процента, което представлява 96 милиона кубични метра, но това количество би било достатъчно за 35 - 40 дни при 20 - 25 на сто потребление. Освен това следва да се отчита нужният буферен обем, който не може да бъде изтеглен, защото ако бъде изтеглен ще се наруши херметичността на хранилището. Няма как да бъде използвано цялото налично количество, освен това настъпва периодът, през който следва да се започне нагнетяване за зимния период.

- Какво е дневното потребление на газ в страната?
- Сега е топло времето и намалява потреблението в топлофикациите. Но през зимата е между 36 и 40 милиона кубика дневното потребление. Сега е по-малко.

- Спирането на руския газ за кого ще бъде най-голям проблем?
- Проблемът е за индустрията. Това са заводите, които ползват природен газ като суровина. Това са торовите заводи. Стъкларските заводи ползват газа за подгряване. Проблем ще бъде и за животновъдството, защото те ползват природен газ, за да поддържат температурата в птицекомбинатите и в другите животновъдни обекти. Там ще бъде проблем, ако не се вземат мерки.

- Министърът на енергетиката заяви, че няма да платят по поисканата от Русия схема, защото не се знае по какъв курс ще бъдат обменени доларите в рубли и продължават да си разменят писма с „Газпром експорт“. Това не е ли странно, останалите страни от ЕС платиха по този начин, само ние не искаме да платим така?
- Ватикана плати още преди около един месец. Платиха и си получават количествата газ. Доколкото разбирам от „Булгаргаз“ са превели сумата по старата сметка и са им върнали парите от „Газпром експорт“. Те искат парите от сметка в „Газпромбанк“, които след това да се превалутират по курса на рублата за деня на московската борса. И те са си прави. В Европейския съюз са блокирани огромни суми в руските банки, така че всеки трябва да си носи кръста. Прави са от „Газпром“, че искат да имат гаранция. Докато не постъпят парите в тяхната сметка в „Газпромбанк“ те не приемат, че има извършено плащане. Ние сме превели в някакви стари сметки и те са ни ги върнали. Тоест в „Газпром“ не е постъпило плащане за тези количества.

- Има ли производства, при които ако спре доставката на газ ще бъде фатално. Има ли в България производства с непрекъснат цикъл, които се нуждаят от постоянни количества газ и пещите не трябва да бъдат спирани?
- Разбира се, че има. Това например е Стомана - Перник. Ако там спре подаването на газа и има разтопена руда, няма лесно да бъде рестартирано производството. Стъкларските заводи са само на газ. Торовите заводи го ползват кота суровина. За тях спирането на гозоподаването е критично. Те няма да могат да работят. Има и друг проблем. „Булгаргаз“ трябва да внесе в Комисията за енергийно и водно регулиране до края на месеца заявление за цената за месец май. На каква база ще стъпи тяхното заявление, за да може да има регулирана цена за месец май? Това как ще се случи? Ако цената нарасне драстично, българската продукция ще стане неконкурентноспособна.

- Какво е най-правилното решение за българската индустрия. Трябва ли да купуване втечнен природен газ на всяка цена?
- Ако ще плащаме по-висока цена за газа, това не върши работа на индустрията. Как ще бъде конкурентна цената на торовете ни, произведени със скъп газ, в сравнение с другите производители. Те по-добре да спрат. И ще спрат, ако газът е скъп. Не е въпрос само да има газ. Въпросът е газът да бъде на конкурентна цена за европейските потребители. Защото те излизат със своята продукция на външните пазари. Това важи и за стъкларските заводи. Може би само животновъдите ще приемат да платят по-висока цена за газа, за да не измрат животните, които отглеждат. Те на всяка цена ще трябва да платят газа, независимо от цената, само за да не загубят животните. Но за промишлеността не е така.

- Втечненият природен газ, който се доставя на терминала в Гърция, по-скъп ли е от руския?
- Естествено. Газът, за да бъде доставен в приемния терминал, първо е добит както тръбният газ. След това е вложена енергия, за да бъде втечнен. След това е транспортиран с танкери, което е допълнителен разход. След като дойде на приемния терминал Ревитуса той отново се регазифицира, което изисква допълнителен разход за енергия. След това се транспортира чрез системата на гръцкия газов оператор. Няма как да не бъде 60-70-80 процента по-скъп от този, който е по тръбата. Няма как да бъде по друг начин. Просто има повече вложени разходи.

- Дори да започнем да получава доставки на втечнен природен газ през терминала в Гърция, те до каква степен ще задоволят търсенето в страната?
- В летния сезон могат да компенсират липсата на руски газ. Но лятото е точно сезонът, в който трябва да се нагнетява природен газ в хранилището в Чирен за зимния сезон. Полша си пуснаха собствен терминал в северозападната част на страната. Наеха от Катар един танкер за LNG за три години. Освен това са се свързали с приемния терминал на Литва. Те са взели мерки. Ние нито имаме терминал, нито имаме някакви други източници за доставка на газ. Така че не виждам някаква рационалност в българското решение.

- От 1 юли се очаква да има по-големи доставки на газ от Азербайджан. Дотогава ще можем ли да се справим с наличните запаси в Чирен?
- Министърът на енергетиката Николов каза, че е спокоен за количествата в рамките до месец. Но сега през лятото ние трябва да нагнетяваме, а не да добиваме от газохранилището в Чирен. Освен това от Чирен, с този буферен обем, който трябва да бъде подсигурен, не може да бъде изчерпано напълно количеството, защото веднага ще се разхерметизират самите сондажи.

- Топлофикациите в страната дали веднага ще трябва да спрат парното. Могат ли да минат на мазут?
- За всяка топлофикация положението е различно. Доколкото знам, ще имат проблем. Те ще ограничат топлоподаването, но топлата вода в София трябва да бъде подгрявана. Те имат авариен план за работа и въвеждане на ограничителен режим. Би трябвало да са предприели мерки.

- Някои енергийни експерти заявиха, че частни компании може да платят руския газ в рубли и те да осигурят необходимите на страната доставки. Възможно ли е частни компании да направят това?
- Това е шанс не само за компаниите, а и шанс за сектора като цяло и за либерализацията на пазара. Защото до момента „Булгаргаз“ фактически монополизирайки пазара, не даваше възможност да се извърши либерализация. „Булгаргаз“ миксира газа от Азербайджан с газа от „Газпром“ и формира една цена. При това положение нито „Газпром“, нито азерите се конкурираха. Това бетонираше „Булгаргаз“ като монополист. Ако сега те действително не подпишат договор и от „Газпром“ решат да работят с други компании, това няма да се отрази лошо на пазара, защото ще предостави възможност да се работи на базата на една конкурентна среда. Така че това като цяло е шанс за либерализацията на пазара. Лошото е, че държавата постъпва като мащеха към своите граждани, към своите потребители. Това е много лош сигнал.

- Настоящата ситуация вероятно е голям шок за бизнеса. Не знаят дали утре ще имат газ или не.
- Това отдавна е започнало. Ние постоянно се чуваме с колеги и те питат какво да правим, ще има ли газ. Отдавна са в такъв шок. В постоянен стрес са хората, които зависят от получаването на природен газ. Това не е отсега. Това напрежение започна още преди месец и половина, два. Питат ме ще има ли газ. Но друг трябва да отговори. Трябва да отговорят тези, които взимат решения от името на всички хора.

- Една частна компания ще може ли да договори с „Газпром експорт“ подобни условия като „Булгаргаз“ по отношение на количества и цени?
- Този въпрос не стои на икономическа основа, а на чисто политическа. Въпросът е дали „Газпром“ ще приемат една такава частна компания. За „Газпром“ условието трябва да е само да бъде гарантирано плащането. Сами разбирате, че те имат ли плащане, няма да има други причини да не доставят количествата. Досега те работеха с „Булгаргаз“, защото имаха пред себе си държавата като гарант, имаха консолидиране на всички доставки и по този начин за тях се работеше по-лесно. Но сега при положение, че държавата вече няма да бъде гарант, те сигурно ще предприемат някакви действия.

- Една частна компания може ли да използва съществуващите тръбопроводи за доставката на руски газ до България?
- Газопроводът до входната точка в България в компресорната станция „Странджа“ е на „Газпром“, а в България газопреносната система си е наша, „Булгартрансгаз“ е оператор. Така че няма пречки за това.

- Няма ли да бъде странно държавата да отказва да плаща за руския газ в рубли, а частна компания да го направи?
- Защо да не плати в рубли една частна компания. Тя купува газ, добит в Руската Федерация, с какво да плати?

- Имаше и коментари, че рафинерията в Бургас няма да може да работи, ако спре руският газ. Вярно ли е това?
- В Нефтохим използват природния газ в процеса на крекинг. Но Нефтохим не получава газ от „Булгаргаз“, а от своето дружество „Енергико“. Така че те нямат такъв казус. Доколкото съм информиран, те са си платили, поддържат договорите и няма да има проблем.

- Някои информационни агенция обявиха, че Русия е поискала и доставките на петрол да бъдат плащани в рубли. Това ще се отрази ли на България?
- „Лукойл Нефтохим Булгас“ е собственост на частна руска компания и нямат проблем с това плащане.

- Имате ли чувството, че правителството ни е неподготвено за настоящата ситуация?
- Не искам да давам оценки. Но ние сме като заложници. От правителството правят някои неща, заминава делегация за Украйна. А българските граждани, българската индустрия е заложник. Това е проблемът. Има някакво дежавю. Преди Борисов нареждаше директно на „Булгаргаз“. Сега същото нещо се повтаря, само че Петков и сие са наредили на „Булгаргаз“ да не плаща по тази схема, която наложи „Газпром“. Между впрочем Европейската комисия излезе с едно съобщение, в което се казва, че Европейската комисия не възразява срещу такова превалутиране. Може да се плати по сметката на „Булгаргаз“ в „Газпромбанк“ и там да се извърши превалутиране по курса за деня на московската борса. Ситуацията е абсурдна.

Нашият гост
Пламен Павлов е магистър по икономика, завършил е Университета за национално и световно стопанство със специалност Банков и финансов мениджмънт. Той е председател на Енергиен клъстер Българска газова мрежа, член е на Управителния съвет на фондация Васил Левски и на Управителния съвет на Българска търговско промишлена палата. Председател е на Българо Македонска търговско промишлена палата и на Българска газова асоциация.