Поезията не е била и няма да бъде състезание

Нова книга от Анжела Димчева

“Под лазера на критика” е 384 страници

Умира ли оперативната литературна критика? Очевидно не! 

Появи се солиден том от 384 стр. на поетесата и литературен критик Анжела Димчева - редовен автор за култура на страниците на в. “Труд”.

В нейния сборник “Под лазера на критика” (с подзаглавие “Дисекция, двойно дъно, мит”, изд. “Богианна”) са включени текстове за 56 автори, създадени през последните 8 години. Те оформят една достоверна картина на процесите в българската литература, без да се претендира за изчерпателност на жанрове, теми и автори.

Лавината в книгоиздаването и появата на нови автори чрез социалните мрежи затрудняват изключително много възможността за осветляване на ред стойностни имена, които остават извън фокуса на медиите.

В книгата, разбира се, ще се докоснем до щрихи от творческия натюрел на видни наши писатели, но и до внезапни ракурси към по-малко популярни автори. Анализирани са теми, идеи и мотиви в творчеството на Любомир Левчев, Николай Кънчев, Неда Антонова, Калин Донков, Атанас Звездинов, Кирил Топалов. В контекста на многоликата българска поезия са откроени имената на Боян Ангелов, Атанас Капралов, Ахмет Емин Атасой, Захари Иванов, Ангел Симеонов, Рада Добриянова. Потърсен е приносният характер на романистите Илко Минев, Здравка Евтимова, Павлина Павлова, Златимир Коларов, Владислав Кацарски. А ако някой надникне в есеистично-мемоарната част в края на тома, ще бъде очарован от литературните ескизи “Блага Димитрова - талантът, който е любов”, “Литературният салон на Радой Ралин”, “Борис Христов - поемата, която измести религията”, “Скреж по Щъркела” (за Константин Щъркелов)... Анжела Димчева не разделя авторите на известни и по-малко известни. Затова нейният лазер осветлява и млади автори като Албена Фурнаджиева, Ива Спиридонова, Симеон Аспарухов, както и имена от българската общност зад граница: Румяна Захариева, Катя Кремзер, Дарина Шнайдер, Лида Пантелеева.

Редакторът на критическия сборник Боян Ангелов - председател на Съюза на българските писатели, споделя: “Новата книга на Анжела Димчева “Под лазера на критика” е многожанрова и съдържа рецензии, литературно-критически статии, мемоарни есета. Чрез нея авторката утвърждава дарованието си да вниква детайлно в определени естетико-философски процеси и да разглежда многоаспектно не само литературните творби като художествени факти, но и техните автори, да събужда читателския интерес към същностни интелектуални явления, преоткрити през призмата на моралното съзнание.

Борис Христов и Анжела Димчева (прави), Радой Ралин и Таня Канова (седнали)

С щедрата си дарба Анжела Димчева очертава нови индивидуални особености в творчеството на автори като Радой Ралин, Николай Кънчев, Любомир Левчев, Блага Димитрова, Илко Минев, Ивайло Балабанов и стига до представители на младата отечествена литература. Към всеки от тези писатели авторката пристъпва с отговорност пред словото, с висок професионализъм и нескрито чувство за съпричастност. Самата тя е изящна поетеса и проникновен публицист, затова включените в новата є книга текстове са чужди на естетската сухота, звучат модерно, а емоционалната емпатия служи като водещо начало.

“Под лазера на критика” става поредното доказателство, че Анжела Димчева е от малцината литературоведи, които правят усилия да сближават съвременните български автори в това толкова политизирано и безсърдечно отечествено всекидневие”.

А в оценката за приносния характер на изданието правдиво звучат и думите на проф. Кирил Топалов: “Радостно е, че един талантлив поет като Анжела Димчева вече три десетилетия посвещава част от творческите си усилия на оперативната критика. Заглавието е изключително атрактивно. За зрелостта на една култура се съди по това какви традиции тя притежава в областта на литературната история, теория и критика, на културологията и изкуствознанието, на всеобщата аксиологическа оценка, която обществото дава на своите дейци на изкуството”.

Кои обаче са митовете, как се реализира дисекцията на литературното тяло, а защо всеки белетристичен текст трябва да има двойно дъно, ще разберем, ако прочетем новата книга на Анжела Димчева.

Откъс от есето “Борис Христов - поемата, която измести религията”:

“Още след “Вечерен тромпет” (1977) изникнаха като плевели десетки епигони на писането “тип Борис Христов”. До такава степен почеркът му беше разпознаваем, завладяващ, покоряващ всеки читател или стихоплетец, че изведнъж избледняха определения като “Априлска поезия”, “Тихата лирика”, “Гражданска поезия” и всякакви други калъпи, в които литературните корифеи се стремяха да систематизират и вкарат българските автори в предначертан канон. През 80-те години у нас се говореше само за двама големи поети: Борис Христов и Николай Кънчев.

Поезията никога не е била и няма да бъде състезание. Но който от пишещите съумее да вгради таланта си в разбирането на многоликото страдание, той изкачва стълбата на първенството, но и взима на раменете си товара на богоизбрания... Поезията е хилядолетна секвоя в градината на изкуството. На един неин лист - там някъде, към “легена син на океана” - аз виждам поемата “Честен кръст”, която е еманация на българския дух.”