Поетически дуализъм: между „Звездност“ и „Знайност“

Поезията вече отказва да се съобразява с пандемичните страхове и социалната дистанция. Жаждата за култура и творческо общуване надделява над зловещите факти и сертификатните визи. Затова Съюзът на българските писатели заедно с издателство „Захарий Стоянов и Съюзът на тракийските дружества започнаха регулярни творчески вечери в книжарница „Тракия“ в София. Те са посветени на определен автор, чиито книги са излизали през последните години с логото на издателството. Събитията се водят от член-кор. Иван Гранитски с участието на Боян Ангелов и литературни критици. Последната изява на 22 февруари включваше цялостен портрет на поета Атанас Звездинов, който зарадва пълната зала с избрани свои стихове от три книги – „Звездност”, „Знайност” и „Брани недобрани” (за деца). За любителите на статистиката ще отбележим, че той е автор на над 35 стихосбирки. Всеки момент ще излезе от печат и избрано томче с неговата любовна лирика.

В академичното си слово Иван Гранитски отбеляза: „Тези книги обхващат както стари, така и нови творби. Те са своеобразни антологии. Стиховете на Атанас Звездинов се характеризират с полярност, там диша любов и нелюбов с всички свои нюанси. Значителна част от днешните поети се увличат по робуване на формата и така се губи оригиналното съдържание. А при Звездинов е обратното: формата е подчинане на съдържателното. Негова поезия е моралистична, без да бъде поучителна. Той е майстор на съвременния класически стих, развивайки го след такива майстори като Валери Петров и Павел Матев. Умее точно и отговорно да улавя духа на времето, особено в този сложен жанр баснята, обличайки в стихотворна форма една философска притча. Такава е характеристиката на сборника с басни „Знайност”, събрал повече от 200 басномонолози”. Няма друг съвременен автор, който да се е посветил така всеотдайлно на този древен и вечно жив жанр..”.

А какво ще прочетем в спихосбирката „Звездност”?

Поетът е обобщил най-доброто от създаденото през годините в солидно томче от 300 страници. Книгата е разделена на пет цикъла, озаглавени „Стихопрозрения”, „Нови стихопрозрения”, „Баснопрозрения”, „Ретропрозрения”, „Хайкупрозрения”. В края на томчето са включени откъси от рецензии за поета, дело на Владимир Башев, Людмила Григорова, Георги Тахов, Цветан Ангелов, Пламен Цонев, Григор Чернев, Нина Андонова, Христо Стефанов, Боян Ангелов, Светлозар Жеков, Петко Тотев, Елена Алекова.

В различните по тема и адресат „стихопрозрения” Атанас Звездинов разсъждава както върху общофилософски, екзистенциално-етически и неперсонализирани естетически категории, така и върху битови въпроси. Това са кратки стихотворения от по два куплета в класически стих. Винаги обобщението е скрито в сполучливо намерен символ, алегория или метафора:

***

Сърцето не е восъчен печат,
защото стъпките напред го мамят.
Дори когато върне се назад,
се вижда, че е най-добрата памет. 

То сякаш Съвършенството кове
и никога не го доизковава.
Но все така – от всички векове
от него изкованото, остава...

Поетът Атанас Звездинов притежава умереността и баланса на древните философи: той вгражда в стиховете си мъдростта на измъчения народен гений и на афористичността на световното изкуство. В творбите му ще видим препратки към Лафонтен и Монтен, Ларошфуко и Оскар Уайлд.

Ето неговата интерпретация на Сократовото „Аз знам, че нищо не знам”:

***

Последното, което ще напиша,
навярно ще са думите „не знам”. 
Надява се човек, докато диша,
и на живота смисълът е там.

Да знаеш, придобивка е безценна.
Но да не знаеш – е живот напред.
В „не знам” успехът вече е заченат.
„Не знам” е неувереност наглед.

Звездно-антологичният калейдоскоп обективизира два много важни принципа: моралът на автора се проектира в неговия изобразителен език, а талантът е част от способността да защитиш общочовешкото. Кривото огледало на действителността притежава латентен смисъл – то ни води през един метаезик, където всеки жест на персонаж в лирическатата канава би могъл да очарова, въздига или принизява читателя. А това зависи от майсторството на поетическия говорител.