Потомци на македонски българи с протест до президента на Словакия

Поводът - скандално изявление на Петер Пелегрини в Скопие

Вписването на българската общност в Конституцията на РС Македония е необходим начален и незаобиколим критерий за напредък в преговорите с ЕС

“Словакия да уточни, че подкрепата за евроинтеграцията на Северна Македония е обвързана с изпълнение на преговорната рамка от 2022 г., включително правата на местната българска общност. Словакия да заяви открито, че вписването на българската общност в Конституцията на РС Македония е необходим начален и незаобиколим критерий за напредък в преговорите”.

Тези две искания станаха основни в протестно писмо, изпратено вчера от Сдружение потомци на бежанци и преселници от територията на РС и приятели. Документът е адресиран до президента на Република Словакия Петер Пелегрини и “до всички свободолюбиви представители на братския словашки народ” и подписан от съпредседателите на сдружението проф. Трендафил Митев, доц. Спас Ташев и Илия Стояновски, както и от секретаря Димитър М. Димитров (пълният текст четете в сайта “Труд news”).

Повод за протеста е посещението на словашкия президент Петер Пелегрини в Сверна Македония и срещата му с Гордана Силяновска-Давкова, на която той е заявил, “че процесът на присъединяване към ЕС трябва да се основава единствено на изпълнението на критериите и никоя държава не бива да го използва, за да решава свои въпроси и да държи други страни като “заложници” чрез поставяне на допълнителни условия”.

“Аргументирали сте тази си позиция с твърдението, че Северна Македония води преговори за членство вече почти 20 години, взела е трудни решения, но въпреки това не е получила ясно становище от ЕС. Определяте това като “хазарт с доверието на хората”, пишат от сдружението. Авторите подчертават, че организацията им представлява групата от над 400 хил. български граждани, потомци на бежанци или преселници от територията на днешна РС Македония, които са част от около 1,3 млн. българи с произход от географската област Македония. 

И са дълбоко възмутени от изказването на Пелегрини и заявяват, че то противоречи на обективните факти и на европейските ценности.

“Лъжа е твърдението на официалната пропаганда на Скопие, че през изминалите 20 години прави реформи с цената на трудни решения. Държавата промени името си, но това е напълно логично. Република Северна Македония заема само 37% от територията на географската област Македония, поради което не може да има монопол върху това име”, са казва в протестното писмо.

“Накрая искаме да Ви уверим, че никой в България не отрича наличието на съвременна македонска идентичност и правото на нейните носители да наричат езика си съгласно конституцията на Северна Македония - македонски. Но ние подкрепяме борбата на нашите роднини и приятели в Северна Македония със съхранена българска идентичност да могат свободно да я изявяват и да продължават да наричат майчиния си език с неговото многовековно име - български”, се сочи в писмото.

Пълният текст на писмото:

До Президента на Република Словакия

Петер Пелегрини

До всички свободолюбиви представители на братския словашки народ

Копие до Европейската комисия и Европейския парламент (групата за Западните Балкани)

ПРОТЕСТ

Във връзка с извършени фалшификации и подкрепа на политиката на преследване на българите в Северна Македония и унищожаване на тяхното културно-историческо наследство

Уважаеми г-н Пелегрини,

От средствата за масова информация в Северна Македония научаваме, че по време на Вашето посещение там Вие, след среща с Вашия домакин и колега г-жа Гордана Силяновска-Давкова, сте заявил, че процесът на присъединяване към ЕС трябва да се основава единствено на изпълнението на критериите и никоя държава не бива да го използва, за да решава свои въпроси и да държи други страни като „заложници“ чрез поставяне на допълнителни условия. Аргументирали сте тази си позиция с твърдението, че Северна Македония води преговори за членство вече почти 20 години, взела е трудни решения, но въпреки това не е получила ясно становище от ЕС. Определяте това като „хазарт с доверието на хората“.

В стремеж да демонстрирате подкрепа към своите домакини, Вие заявявате в Скопие: „Ние – като Словакия – стоим твърдо на ваша страна и ще ви подкрепяме по всички възможни начини. Защото сме убедени, че бъдещето на ЕС е в неговото разширяване, неговата сигурност зависи от разширяването му с държавите от този регион и съм убеден, че вашата страна има сигурно място като член на ЕС“.

Като сдружение, представляващо групата от над 400 хил. български граждани, потомци на бежанци или преселници от територията на днешна Република Северна Македония, които са част от около 1,3 млн. български граждани, чийто произход е от географската област Македония, ние сме дълбоко възмутени от това Ваше изказване и заявяваме, че то противоречи на обективните факти и на европейските ценности. Вие прокарвате противопоставяне и разединение в Европа в период на глобален геополитически сблъсък, минаващ през Западните Балкани.

Лъжа е твърдението на официалната пропаганда на Скопие, че през изминалите 20 години прави реформи с цената на трудни решения. Държавата промени името си, но това е напълно логично. Република Северна Македония заема само 37% от територията на географската област Македония, поради което не може да има монопол върху това име. По този начин ѝ бе попречено да провежда иредентистка политика. В същото време Северна Македония прави имитация на реформи, но основната ѝ политика от 1945 г. до днес остава непроменена – провежда се дългогодишна системна дискриминация и културно прочистване на всичко, свързано с България, в т.ч. и срещу лицата със съхранена българска идентичност въпреки постоянните репресии и езика на омразата.

Като отчита тази ситуация, през 2022 г., след като бе свалено ветото на България, ЕС прие единодушно преговорната рамка за еврочленство на Северна Македония, като едно от основните изисквания е промяна на конституцията и вписване на местната българска общност. Това е единственият възможен начин тя да бъде равноправна с останалите общности в Северна Македония и да се прекрати нейното дискриминиране. На 14 октомври 2025 г. в Скопие Вие критикувате това решение! Ние питаме: израз на какво е това Ваше поведение, след като и Словакия е гласувала за приемането на тази преговорна рамка? Смятате ли да ревизирате Вашата позиция и ако не смятате – защо правите подобни изказвания, с което на практика подкрепяте режима в Скопие да не се реформира?

Бихме желали да Ви обърнем внимание върху факта, че правата на човека са универсални и тяхната защита не е двустранен спор. Как би реагирала Словакия, ако Украйна започне да провежда политика, според която словашкото население на нейна територия да не са словаци, а „закарпатци“, и от местните словашки диалекти да започне да създава отделен „закарпатски“ език, за който да твърди, че няма нищо общо със словашкия? Защитата на такива отнети права двустранен проблем ли ще бъде, или ще е задължение на всяка демократична държава да подкрепя всички страдащи по света?

За да разберете същността на проблемите в Северна Македония, ще Ви напомним, че българската нация официално е призната през 1870 г. в рамките на Османската империя. Във всички официални преброявания на населението на територията на днешна Република Северна Македония до 1912 г. то е било регистрирано като част от българския народ. В същото време не е регистриран нито един етнически македонец. Европейските етнически картографи и учени, сред които и словакът Павел Шафарик, също регистрират само българи. (Приложение 1) Те са имали свои български църкви, училища и други културни институции. Всички те са забранени и унищожени от Сърбия, след като завладява тази територия през 1913 г.

През 1878 г. само една част от българската нация бе включена в новоосвободената българска държава. Македония и Одринска Тракия бяха върнати на Османската империя, но българският народ там имаше своите културно-просветни права. През 1893 г. бе създадена Вътрешната Македоно-Одринска Революционна Организация (ВМОРО), чиято политическа програма бе обща териториална автономия на Македония и Одринска Тракия в рамките на Османската империя. Вашето твърдение, че Гоце Делчев бил някакъв македонски революционер, представлява грубо изопачаване на фактите и е обидно за българския народ. Самият Гоце Делчев се определя като българин, пише на книжовен български език, на какъвто език са написани всички легални и нелегални документи на ВМОРО. (Приложение 2) Гоце Делчев никога не се е борил само за Македония. С оглед на неговата политическа програма може да бъде наричан „македоно-одрински“ революционер, но в никакъв случай само „македонски“. По същия начин словашките културно-просветни дейци в Украйна могат да бъдат наричани „закарпатски“, но това не означава, че не са словашки.

Накрая искаме да Ви уверим, че никой в България не отрича наличието на съвременна македонска идентичност и правото на нейните носители да наричат езика си съгласно конституцията на Северна Македония – македонски. Но ние подкрепяме борбата на нашите роднини и приятели в Северна Македония със съхранена българска идентичност да могат свободно да я изявяват и да продължават да наричат майчиния си език с неговото многовековно име – български. Ние също заявяваме, че мястото на Северна Македония е в ЕС, но преди това трябва да се реформира, за да прекъсне порочните практики от тоталитарното минало и да бъде пресечена възможността да играе ролята на Троянски кон на Москва и Белград в ЕС.

С оглед на всичко изнесено дотук ние Ви предлагаме следния пакет от 11 точки:

1.            Словакия да уточни, че подкрепата за евроинтеграцията на Северна Македония е обвързана с изпълнение на преговорната рамка от 2022 г., включително правата на местната българска общност.

2.            Словакия да заяви открито, че вписването на българската общност в Конституцията на РС Македония е необходим начален и незаобиколим критерий за напредък в преговорите.

3.            Словакия да настоява всяка междуправителствена конференция да се предхожда от проверка по ясни показатели за напредък относно правата на българите; при регрес – замразяване/връщане назад на преговорните глави.

4.            Словакия да подкрепи съвместна мисия на ОССЕ/ВКНМ + Съвета на Европа (FCNM/ECRI) за годишен мониторинг на езика на омразата, насилието и институционалната дискриминация спрямо българите.

5.            Словакия да настоява за гаранции за свободата на сдружаване, прекратяване на репресивни мерки срещу български клубове и ефективно разследване на нападения и вандализъм.

6.            Подкрепа за възможност за обучение по избор на книжовен български език, учебни материали и медийни услуги за българската общност; корекции в учебните програми за премахване на омраза и стереотипи.

7.            Да се обвърже напредъкът в глави „Образование/Култура/Публични политики“ с проследими резултати от Смесената историческа комисия по Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония от 2017 г., който е неразделна част от европейската преговорна рамка.

8.            Да се гарантира свободен достъп и опазване на българските паметници, архиви и църковни обекти; съвместни експертни групи за инвентаризация и реставрация.

9.            Подкрепа за международен контрол на преброявания/регистри, за да се гарантират свободната самоидентификация и липсата на административен натиск.

10.          Словакия да подкрепи пътна карта с конкретни срокове и публични доклади към Съвета на ЕС по горните точки.

11.          Призоваваме в бъдещи изявления да се избягва обезценяване на правата на българската общност и да се използва език, съвместим с европейските стандарти за права на етническите общности.

Убедени сме, че подобна позиция ще затвърди авторитета на Словакия като държава, която защитава европейските ценности и правата на човека без двойни стандарти. Нашият протест не е насочен срещу словашкия народ, а срещу всяко действие, което може да легитимира продължаването на антибългарската дискриминация в Северна Македония.

С уважение,

СЪПРЕДСЕДАТЕЛИ: проф. Трендафил Митев, доц. Спас Ташев, Илия Стояновски

СЕКРЕТАР: Димитър М. Димитров        

София, 17 октомври 2025 г.

* Приложение 1

Великият словашки учен Павел Йозеф Шафарик в своето класическо съчинение „Славянски древности“ (1837) пише, че българите от древни времена населяват Мизия, Тракия и цяла Македония.

* Приложение 2

Писмо на книжовен български език от Гоце Делчев до войводата от ВМОРО Никола Малешевски, 5 януари 1899 г.: „Отцепленията и разцепленията никак да не ни плашат. Действително жалко е, но що можем да направим, когато сме си българи и всички страдаме от една обща болест!“