По-ниски данъци, за да плащаме коректно

Проучване на Националната агенция за приходи

Кризата увеличи дела на хората, готови да излъжат хазната

Внасяме осигуровки за собственото си бъдеще

Хората са готови да плащат по-съвестно данъците си, ако сериозно бъде намален размерът им. Това показва проучване, направено сред граждани, по поръчка на Националната агенция за приходи. Кризата, свързана с COVID-19, съществено е променила нагласите на хората към налозите. А причина за това е намалението на доходите заради пандемията.

В анкета, направена преди COVID-19, на въпроса какво трябва да се промени, за да започнат повече граждани да плащат дължимите данъци и осигуровки, най-много хора (45%) са посочили, че е необходима по-голяма прозрачност. А намаление на налозите са поискали само една четвърт от анкетираните. Сега, след COVID-19, ситуацията е коренно различна. Намаление на данъците и осигуровките като стимул за по-коректното им плащане са поискали 37,3%, а делът на хората, които искат по-голяма прозрачност е намалял на около 30%.

На въпроса за необходимите промени за по-коректно плащане на налозите всеки от анкетираните е можел да даде по няколко възможни отговора. Последната анкета на НАП показва, че намалява делът на хората, които искат по-голяма справедливост (от 36% на 26%), както и делът на хората, които искат повишаване на качеството на предлаганите от държавните институции услуги (от 38% на 26%).

Оказва се, че желанието в джоба на хората да остават повече пари надделява пред исканията им за по-голяма прозрачност при харченето на парите в хазната и желанието и да получават по-добро образование и здравеопазване. Тези промени в нагласите на хората са резултат от COVID-19. Заради мерките, целящи ограничаване разпространението на коронавируса, доходите на значителна част от гражданите са намалели.
В резултат двойно е нараснал делът на хората, които биха укрили данъци и осигуровки, ако знаят, че няма да ги хванат. Преди COVID-19 само 4,2% от хората категорично са били готови за укрият налози, ако знаят, че ще им се размине. А според последната анкета делът на тези хора е нараснал на 8,9%.

Кризата реално е довела и до увеличение на дела на хората, които укриват налози. Последната анкета на НАП показва, че преобладаващата част от гражданите (71,4%) плащат толкова налози, колкото реално дължат. Но значително е нараснал делът на хората, които са посочили, че декларират и плащат толкова, колкото могат да си позволят - от 7,8% в предходната анкета, на над 20%.

Променени са и мотивите за съвестно плащане на налозите. Преди пандемията на въпроса на какво е израз съвестното плащане на данъци и осигуровки, най-много хора (38%) са посочили, че това е въпрос на морал и почтеност. А отговорността за собственото бъдеще като мотив за плащане на осигуровки е посочен само от 12,7% от хората. След COVID-19 делът на хората, водени от морала, намалява до 28%, а тези, които мислят за собственото си бъдеще, нараства и също достига до 28%.

Проверка

Всеки трети не знае за плоския налог

38% нямат проблеми със сумите

Само 68% от хората знаят, че и ниските и високите доходи се облагат с една ставка.

Всеки трети българин не знае, че доходите на хората се облагат с плосък данък от 10%. Това показва проучване, направено сред граждани по поръчка на НАП. Само 68% от анкетираните са посочили, че и ниските и високите доходи се облагат с една ставка. Малко над 19% от хората директно са дали грешен отговор, като са посочили, че високите доходи се облагат с по-висока ставка, а ниските с по-ниска. А останалите около 13% са отговорили, че не знаят.

Все пак, преобладаващата част от българите са запознати с данъчно-осигурителната система в страната. Над половината от анкетираните заявяват, че по-скоро я познават, а 13% посочват, че дори я познават много добре. Но всеки четвърти българин, не само че не познава данъчната система, а не знае точно дори самият той какви налози плаща.

Само 57% от хората знаят в кой фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване са осигурени, показва още проучването на НАП. 27,3% от анкетираните са посочили, че не знаят, а останалите, че нямат такъм фонд.

Въпреки кризата обаче, над 38% от анкетираните са посочили, че плащат налозите си без никакви проблеми, а 47% са отговорили, че имат известни финансови проблеми при плащане на данъците и осигуровките. Преди COVID-19 само 33% не са имали проблеми при плащане на налозите, а 53% са внасяли парите в хазната с известни финансови затруднения.

Резултат от мерките срещу COVID-19

Нарастват хората на минимални осигуровки

Само 24% са над долния праг

65% от хората са осигурени на минималния осигурителен доходи, при само 48% преди COVID-19.

В резултат на кризата, породена от мерките срещу разпространението на COVID-19, нараства делът на хората, които са осигурени на минималния или дори под минималния осигурителен доход. Анкета по поръчка на НАП показва, че близо 65% от гражданите са осигурени на минималния осигурителен доход за длъжността им, а върху по-малки суми са осигурени 7,2% - това е възможно например с въвеждане на почасова работа. Само около 24% са осигурени върху доход над минималния за съответното работно място.

Преди COVID-19 ситуацията е била доста различна. Върху по-голям доход от минималния за длъжността са били осигурени доста повече хора - близо 42%. А делът на хората на минимален осигурителен доход (48%) или осигурени на по-малка сума (1%) е бил значително по-малък. В резултат на пандемията обаче, делът на хората, които не знаят дали са осигурени на минимален доход е намалял. Като това вероятно е резултат от намалението на осигурителния им доход.