Уютът в сенчестите места е търсен и желан природен благодат
Според всички метеорологични справки юли е типичен летен месец - обикновено с много слънце, горещина. Уютът в сенчестите места е търсен и желан природен благодат. Жътвата е накрая си. И животинският свят си има свои особености - все още „сватбуват” зайците и сърните, докато за повечето от другите видове дивеч размножителният период е приключил. Малките вълчета и лисичета получават първите си уроци по хищничество. Тук-там се чува и откъслечна пъдпъдъча песен.
На какво могат да разчитат въдичарите? Известно е, че през лятото риболовът е най-успешен сутрин рано и в по-късните следобедни часове. Разрешени за улов са всички видове риби. Стръвта, естествено, се подбира според личния опит на въдичаря. Но все пак за предпочитане са насекомите от околната местност. Не са за изхвърляне изкуствената муха, дребната жива рибка, блесната - в зависимост от обекта за риболов.
Освен правото да спортуват сред прелестните кътове на родната природа, въдичарите имат и някои задължения. Преди всичко направата на рибни прагове е важна рибостопанска задача, чието решаване не трябва да спира и през този месец. Ако настъпи суша, съпроводена със силно намаляване на водата, нужни са действени мерки - в такива случаи организираните членове на БЛРС знаят какво трябва да правят.
Нека припомним на ловците - ловният сезон наближава, да се подготвят, но засега отстрелът на прелетния и местния полезен дивеч не е разрешен. Единствено, по понятни причини, може да се ловува на хищниците. Но истинските, съвестните ловци не трябва да стоят със скръстени ръце. Необходимо е да извършват редица ловно-стопански деятелности-опазване на люпилата и приплодите на дивите животни по време на усилената механизирана жътва, събирането на отсевки след вършитбата, които да послужат за зимна храна на дивеча и т.н. Нека приветливият месец юли бъде ползотворен и приятен за всички български въдичари и ловци.
У нас не са много въдичарите, които практикуват риболова на сомове. Причина за това са и малкото водоеми, обитавани от този вид риба. Познавах един истински запалянко в сомовия риболов - Георги Ненков от София. За него тоя емоционален спорт беше едно изключително удоволствие. Рекордният му улов тогава беше 42-килограмов сом, а любимият водоем-язовир Ивайловград. Според него при такъв риболов дългите пръти не са удобни, нужно е да се замята възможно най-далече и да се използва влакно 0.35. Освен това всички въдичарски уреди трябва да бъдат изключително изправни. Като изнасям тези негови малки „тайни”, имам предвид обмяната на опит.
Какво знаем за сомовете? Всеизвестно е, че това е най-едрата риба в сладководните ни води. В Дунав съществуват екземпляри, тежащи над 300 кг и дълги около 5 метра. Но има доста по-интересни факти. Така например болшинството от представителите на тази група риби са хищници. Открити са исторически сведения за един хан, който хвърлял осъдените престъпници в дворцовия басейн, за да бъдат изядени от сомовете.
Съществуват и сомове паразити - едни от тях се впиват в кожата на едрите риби, други проникват във вътрешностите на жертвите и им причиняват твърде големи неприятности. Електрическите сомове оглушават неприятелите си с мощен електрически заряд. В Азия живее земноводен сом, който нощем пълзи по сушата и издава силни, резки звуци, приличащи на крясъците на хваната птица. А някои екземпляри от тази любопитна група плуват с корема нагоре.
Разбира се, в това отношение не липсват и други куриози - светът на рибите е толкова загадъчен. Но българските въдичари могат да бъдат застраховани от срещи с подобни чудновати екземпляри. Нашите сомове са достатъчно „нормални” и достатъчно големи, за да подпалят и без това буйните въдичарски страсти.
През последните няколко години лятото у нас е доста капризно и в много случаи неприветливо с често променящо се време. Но именно такива обстоятелства са благоприятни за въдичарите, защото рибата значително повече кълве, отколкото през жегите. Горещият ден не носи особен успех на риболовците. Тогава има добра слука само сутрин рано и късно следобяд. Естествените и изкуствените мухи са най-подходящата стръв. Не са за изхвърляне и блесните - зависи на какво ще се въдичарства. Примамка-„деликатес” за шарана е качамакът, а кефалът се хваща по всяко време на деня и „на леко”.
Освен това не е лоша и една друга практика - първите две-три хванати риби да бъдат разрязвани, за да се разбере каква храна поемат. По този начин въдичарят ще може да употреби подходяща стръв.
Често пъти недоумяващо се питаме защо няма слука. А успехът в риболова зависи и от редица важни климатични фактори. Температурата на водата, вятъра, атмосферното налягане, количеството на кислорода във водата. Пъстървите, които са представители на студенолюбивите риби у нас, кълват по-активно при понижаване на водната температура. При топлолюбивите видове се забелязва точно обратното.
Духа ли вятър, кислородът във водата е по-малко и рибите избягват от подветрените участъци на водоема, защото предпочитат райони с повече кислород. Когато атмосферното налягане се увеличава /при наближаване на буря, дъжд/, някои видове риби се издигат на повърхността, което създава благоприятни възможности за добър улов.
О, Природо, ти си моето единствено божество!
Шекспир
Всичко в природата е свързано едно с друго и няма в нея нищо случайно. Ако се окаже някое случайно явление-търси там ръката на човека.
Пришвин
Природата не е храм, а работилница и в нея човекът е работник.
Тургенев
Само природата има мощ да възкреси умрялото човешко чувство.
П. Славейков
Природата е моята единствена наставница и учителка.
А. Франс
Природата не признава шеги, тя е винаги правдива, винаги сериозна, винаги строга, грешките и заблужденията произлизат от хората.
Гьоте