Убити и ранени са повече от 500 души
Документалното изследване на проф. Вили Лилков "Атентатът в храм Света Неделя и пътят към злодеянието на БКП", базирано на малко известни архивни материали, бе представено в сряда в Централния дом на архитекта в София.
„Разказът ми е напълно автентичен, ползвал съм близо 230 документи от архива, книгата е базирана на архивни документи и спомени. каза в началото авторът. Цитирани са самопризнания на Цола Драгойчева - политик от БКП, документи и свидетелства на съвременници, както и материалите от съдебното дело „Фридман – Задгорски – Коев – Грънчаров – Петрини – Косовски и други“, което се води през месец май 1925 г.
Авторът проследява връзките на БКП с Коминтерна от 6 май 1919 година, когато БРСДП/тесни социалисти/ се комунизира, става секция на Коминтерна и приема да бъде ръководена от Москва, до атентата на 16 април 1925 г. В този период българските комунисти се въоръжават и подготвят Септемврийския метеж през 1923 г. шпионират в полза на Съветска Русия, организират терористични акции и убийства и създават разбойнически чети заедно с дружбаши, анархисти и криминални престъпници. Всичко това те извършват в името на световната болшевишка революция срещу щедро заплащане от Москва. Само през 1924 г. те са получили оттам над 6 милиона лева, свидетелстват архивни документи. „Това са 6 ужасни години, през които става ясно как една българска партия доброволно се поставя в услуга на друга държава срещу заплащане, за да се разруши буржоазния й строй“, убеден е Вили Лилков.
Той припомни лъжите на комунистическата историография за това кърваво престъпление. В „Кратка история на БКП“ от 1981 г. пише: На 16 април 1925 г. в „Св. Неделя“ избухва взрив, който слага началото на репресиите срещу БКП“.
„Истината е, че комунистите са имали различни планове за този атентат“, обясни Вили Лилков. Имало е план това да стане в храма „Ал. Невски“ на датата на откриването му, във Военния клуб на Нова година, но този атентат е осуетен. Имало е план и на погребение на гробища да хвърлят бомби.
„Накрая решават да съберат в храма „Св. Неделя“ след извършеното от тях убийство на ген. Константин Георгиев целия български елит и по този начин те посягат и на българската църква, посягат и на религията“, каза проф. Лилков. „Има и още нещо злодейско в това - със специални покани комунистите канят целенасочено определени хора на опелото на ген. Константин Георгиев и от името на Съюза на запасните офицери ги връчват на определени хора, за да ги убият в катедралния храм“, обясни Лилков. „Комунист в църква не влиза и самите те няма да дадат жертви в този атентат“, допълни авторът.
За първи път в този атентат се използва и сярна киселина, добавена към взрива, за да може от нейните отровни пари да умрат и онези, които оцелеят от взрива. Това бива отчетено в т.нар. московско съвещание, което оцелелите терористи провеждат заедно с Васил Коларов и Георги Димитров. Тогава един от участниците - Димитър Златарев казва: "Ние добавихме сярна киселина към взрива...и голяма радост беше сред другарите".
В книгата на проф. Лилков е включено и оригиналното издание от 1931 г. на "Надвечерието на атентата: Велики четвъртък 1925 година" от разследващия полицай Пане Бичев (1885-1944), главен инспектор в „Обществена безопасност“ в полицията на Царство България, който е начело в битката с болшевизма в онези години и е наречен от съвременниците си „Кошмарът на червените терористи“. Неговата книга изчезва заедно с автора си след 9 септември 1944 г. Няма я в Националната библиотека, но Вили Лилков я открива в частна библиотека в Пловдив и я включва в книгата си. Така читателят ще се запознае от първо лице с действията на БКП по атентата, разкриването на конспирацията и признанията на атентаторите.
„Тази книга е в памет на всички, загинали и в атентата в „Св. Неделя“ и след това по време на Червения терор, който България трябваше да изтърпи след 1944 година“, каза още проф. Вили Лилков.
Проф. Вили Лилков е водач на листата за народни представители на коалиция „Синя България“ за 23-ти район в София и в 5-и многомандатен избирателен район-Видин. Той е професор по физика, доктор на науките. Дългогодишен ръководител е на катедра „Физика“ в Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски“. Общински съветник и заместник-председател е на Столичен общински съвет (в периода 1999–2014 и от 2023 досега), народен представител в 43-тото Народно събрание (2014–2017). Автор е на книгите „Бивши хора“ и „Погубената България“ (в съавторство с разследващия журналист Христо Христов), „Доблест и наказание“, „Стопанските абсурди на българския комунизъм“ и „Наши хора по класификацията на БКП“.