Преспанските езера бавно умират

И двата резервоара в северозападна Гърция се отдръпват опасно  

„Надявахме се, че промяната не е толкова голяма, но сега е сигурно, че Голяма Преспа вече няма да е това, което беше. Най-болезнената промяна обаче ще бъде в Мала Преспа. Ако нещата продължат по този начин, тя ще изчезне пред очите ни след няколко години“, предупреждава Йоргос Кацадоракис, биолог, който заедно с управляващия директор Мирсини Малаку представлява движещата сила на Дружеството за защита на Преспа (SPP).

Учени, които наблюдават една от най-важните влажни зони в страната, са наблюдавали тревожен спад в нивата на водата както в Голяма, така и в Малка Преспа през последните години, отбелязвайки, че по-малката от двете бързо се оттича в по-голямата чрез подземни канали, пише електронното издание на в. Kathimerini.

Но изменението на климата оказва влияние и върху по-широкия район на Преспа, който се намира на северната граница на Гърция със Северна Македония и Албания. Само миналата седмица всъщност в село Псарадес беше обявено извънредно положение, тъй като лодките на рибарите, които разчитат на езерата за препитание, сега стоят на сушата. Земеделските производители, отглеждащи известния боб на Преспа, вече живеят от субсидии от години, докато застрашените видове птици, като пеликаните, които също са един от емблемите на района, са изправени пред нови, потенциално екзистенциални заплахи.

SPP, която представлява алианс от девет гръцки организации за опазване на околната среда, е активна в района от 1991 г. и е получила множество международни отличия за работата си. Тя не е обсерватория, а катализатор, застъпващ се за подобряване на района, отбелязва нейният управляващ директор.

Кризата се развива от десетилетия, но изменението на климата я ускори. 

„Най-болезнената промяна ще бъде в Мала Преспа. Ако нещата продължат по този начин, тя ще изчезне пред очите ни след няколко години“, предупреждава биологът Йоргос Кацадоракис, който е един от двамата души зад Дружеството за защита на Преспа.

Жителите на най-малката община в континентална Гърция по население (едва 1200 души) са разбираемо разтревожени. 

Как държавата реагира на тези опасения? 

Проект за капково напояване, изпълняван от Министерството на инфраструктурата, е на път да бъде удължен до лятото на 2026 г. Според министерството това е за адаптиране към спада на нивата на водата. В същото време държавата позволява на частни компании да изграждат вятърни паркове по почти всеки хребет около Национален парк Преспа. Основното безпокойство е съсредоточено върху три проекта, които чакат разрешителни на платото Сфика – осем турбини в Сфика и 16 на връх Малимади – който е близо до колониите от пеликани.