Приказки без грим

В българското общество се налагат разбирания, които нямат нищо общо с приказките, които познаваме

Трите най-продаваните книги през 19 в. са Библията, творбите на Шекспир и приказките на Братя Грим. През 1812 и 1814 г. (на корицата посочена 1815 г.) Якоб и Вилхелм Грим публикуват 211 истории с включени детайлни илюстрации като част от колекция, наречена „Детски и семейни приказки“, а днес позната като „Приказки от Братя Грим“. През 1816-1818 г. в Берлин публикуват и двутомният сборник „Немски легенди“, за съставянето му са използвали средновековни немски хроники, публикувани по това време. В действителност братята не са автори, а събирачи и съставители на вълшебни приказки, митове и легенди, които публикуват и популяризират. Известната им колекция от немски приказки е поставила основата на систематично научно изследване на руническото писане. 

Двамата братя завършват „Право“ в Марбургския университет под ръководството на проф. Фридрих Савини (основател на историческата школа в правото). През годините работят като библиотекари и университетски преподаватели в различни немски градове като автори на книги по история и граматика на немския език на фона на неговите многобройни диалекти. Те са лингвисти и изследователи на немската народна култура и традиции, средновековни изследвания, германския език и фолклор. Посвещават много време и на работа върху обемен и подробен немски речник, но и двамата умират преди дори да завършат буквата F. Тяхната дейност е част от усилията за обособяването на лингвистиката (езикознанието) в независима научна дисциплина. Заедно с Карл Лахман и Георг Фридрих Бенеке те се считат за основоположници на немската филология и германистиката.

Грим се присъединяват към петима от своите колеги-професори в Университета в Гьотинген (тази група остава известна като „Гьотингенската седморка“), които протестират през 1837 г. срещу отмяната на Конституцията на кралство Хановер. Якоб е основоположник на митологичната школа във фолклористиката с книгата „Германска митология“ (1835) и е избран за депутат в общогерманския парламент (1848), изготвил проекта на Конституцията от Паулскирхе (първия опит за общогерманска конституция), но политическата му роля е незначителна.

Приказките съществуват още в Античността, дълго преди Грим да бъдат родени в Германия през 18 в. Прилежно събраните и колекционирани от тях истории са част от богата фолклорна традиция на митове, легенди и притчи, които се предават от уста на уста през поколенията на прага на индустриалната епоха. Векове назад ежедневно причудливите и особени сюжети се разказват от жените в къщите с цел по-бързо и неусетно да бъде свършена домакинската работа.

Първоначално „Приказки от Братя Грим“ не са предназначени за деца. Историите много често включват секс, насилие, кръвосмешение, множество пояснителни бележки под линия и липсват каквито и да е илюстрации. Предназначени са изцяло за възрастни, в оригиналната версия на „Детски и семейни приказки“ се съдържат множество мрачни сюжетни елементи.

Сцените с насилие и жестокост с времето биват преработени, тъй като книгата добива популярност сред деца. Принцесите, принцовете, мащехите, кралете и кралиците, добрите и лошите, справедливите и несправедливите ни учат на ценни уроци, които можем да научим в детството си.

Не само приказките на Братя Грим ни повеждат на пътешествие до вълшебни далечни страни с приказни герои и обогатяват вътрешния ни свят. За това се грижат и сюжетите от нашето ежедневие, но не винаги доброто / справедливото / красивото побеждават лошото / несправедливото / грозното. В приказките юнакът / умникът успява да спаси селището или кралството от надвиснала опасност чрез своята смелост, съобразителност, ум или мъдрост и получава дължима награда – поне ръката на принцесата, ако не и цялото кралство.

Не само изминалите седмици от априлските избори, но и последните години, налагат в българското общество разбирания, които нямат нищо общо с приказките, които познаваме. Сякаш четем автентичните сказания, които братята са събирали от врата на врата. Значителна част от политическите и управленските решения са обосновани с евроатлантическите ценности.

На политическия хоризонт се е задал нов юнак, който ще се бори със „силите на мрака“. Тези тъмни сили отиват отвъд образа на дявола („Дяволът и трите златни косъма“), мащехата („Снежанка“), злата вещица, която иска да яде деца („Хензел и Гретел“), разбойниците („Бременските градски музиканти“) или вълка, който яде хора („Червената шапчица“). Юнакът би бил юнак ако вече имаше поне едно геройство и тогава претенциите му, че с политически средства ще бори силите на мрака, биха имали основание.

В следващите месеци отново ще бъдем в плен на приказките. Дали ще станем свидетели на разкриване на образите на джуджетата или на жабока-цар. Джуджетата присъстват в нордическата и в германска митология. Те са дребни на ръст човекоподобни същества, които живеят в гората или в планината. Много са трудолюбиви, но скъперници и рядко работят от сърце без заплащане. А можем да станем свидетели на трансформацията на жабока в цар („Жабокът-цар или Железният Хайнрих“). Приказката ни учи, че „Каквото си обещал, трябва да го изпълниш“, но и че „не бива да презираш онзи, който ти е помогнал в беда“. Предстои да видим има ли магия или само дим в приказките, в които живеем.