Броят бюджетните служители расте
Удържат дефицита с „фискални трикове“
България има нужда от структурни реформи - като ограничаване на текущи разходи и административна реформа, за да се справи с натиска, породен от нарастващите разходи за отбрана, пенсии, здравеопазване и демография. В противен случай има риск от значително повишаване на данъците или дълга.
Това се посочва в анализ на Фискалния съвет за реалното изпълнение на бюджета за 2025 г. Сред тревожните изводи в него е, че неконтролираният ръст на текущите разходи подбива устойчивостта на икономическия растеж.
2025 г. завърши с по-висок БВП от прогнозите, но и с по-висока инфлация, слаби приходи, раздути текущи разходи и неизпълнени инвестиции.
Фискалният съвет дава силно критична предварителна оценка на изпълнението на консолидираната фискална програма (КФП) за 2025 г., характеризирайки я със силно надценени прогнози; висока инфлация; нереалистични данъчни приходи; прекомерни текущи разходи и голямо неизпълнение на капиталови проекти.
Прогнозите на МФ и други институции бяха за БВП около 212–215 млрд. лв., реален растеж 1,8–2,8% и инфлация 3,9–4,1%. Реално обаче (по данни на НСИ): БВП е 225,8 млрд. лева; растежът 3,2%, но инфлацията е значително над очакваното - 6,8%. Грешката е около 5%, което е значително над международните стандарти за допустима грешка (0,25–0,5%).
От Фискалния съвет посочват, че данъчните приходи са неизпълнени с около 3 процента от БВП, като най-сериозно е неизпълнението на заложената събираемост от ДДС. Грешката в прогнозата за общите приходи е цели 10 процента.
Отбелязва се, че НАП и Агенция „Митници“ са работили нормално, като събираемостта е с 5% спрямо 2024 г., но плановете са били нереалистични.
По-ниските извършени разходи (с около 3,8 млрд. лева) спрямо планираното, спасява дефицита да не е още по-голям, коментират още от ФС, посочвайки, че като дял от БВП те са 41,2 на сто (при планирани 44,9%), но са с 3% по-високи от 2024 г.
В анализа се посочва наличието на фрапантно неизпълнение на заложените капиталови разходи - с 21% (приблизително 2,5 млрд. лв.), като това е свързано не само с обичайните проблеми в управлението, но и със съзнателни опити за контрол за дефицита. Разходите за персонал надвишават плана с 1,5 млрд. лв., и са с 20% по-високи спрямо 2024 г., което е основен двигател на дефицита години наред, а броят бюджетните служители расте.
Според Фискалния съвет, прогнозите в бюджета за 2025 г. са били нереалистично оптимистични, а използването на „фискални трикове“ (изтеглянето на авансов данък от банките, изземването на 100% дивидент от държавните дружества и капитализирането на някои от тях чрез увеличение на капитала им) заобикаля правилата и създава дългосрочни проблеми.
От Съвета посочват още, че текущите разходи (особено за заплати) подкопават устойчивостта, като според тях при добър растеж дефицитът трябваше да е максимум 0,8% от БВП.