Сред най-споменаваните опасности са непредвидими климатични ефекти
Глобални инициативи за изкуствено намаляване на слънчевата радиация може да бъдат предприети още преди края на века, показва ексклузивно проучване на New Scientist сред водещи климатолози.
Изследването разкрива широк консенсус, че провалът в ограничаването на парниковите емисии вероятно ще доведе до радикални и рисковани интервенции в земната атмосфера, които целят да намалят количеството слънчева светлина, което достига до нас, пише dir.bg.
Около 66% от запитаните учени смятат, че до 2100 г. държави, а може би и частни компании или милиардери, ще се опитат да приложат т. нар. соларно геоинженерство. Най-тревожно е, че над половината очакват това да стане чрез без международна регулация, съгласуван процес или механизъм за управление на последствията. Основната идея зад тези схеми е да се увеличи албедото на Земята - отражателната ù способност. Предложените техники включват инжектиране на аерозоли в стратосферата или изсветляване на морските облаци чрез солни частици.
Макар тези технологии да се обсъждат от десетилетия, липсата на прогрес в намаляването на глобалните емисии ги изтегля все по-близо до реалността. Коментарите на участниците в анкетата са еднозначни - рисковете са огромни. Сред най-споменаваните опасности са непредвидими климатични ефекти, нарушени валежни цикли, възможни суши в ключови аграрни региони, както и т. нар. „термален шок“ - рязко повишаване на температурите, ако интервенцията бъде внезапно прекратена.
Така човечеството ще трябва всяка година да плаща десетки милиарди долари, на компаниите, които ще впръскват частици в атмосферата.
Над 80% от учените настояват за създаване на нов международен договор, който да регулира всяко потенциално въвеждане на такива технологии, тъй като в противен случай няма да е възможно да се откажем от един „геоинжениран свят“, както отбелязва експертът Анди Паркър.
Поляризацията расте. Инициативи за геоинженерство набират все повече подкрепа за изследвания, но се сблъскват и с повишена опозиция за реално прилагане.
Университети и правителства финансират нови програми, а Великобритания инвестира 57 млн. паунда в ранни експерименти по затъмняване на Слънцето. Около 1/3 от учените са станали по-положително настроени към провеждането на изследвания, но 45% продължават да смятат темата за табу. 11% признават, че избягват да работят в тази област от страх за научната си репутация.