Прокуратурата с вързани ръце за нарушенията на „Лукойл“

Държавата е ощетена стотици милиони чрез трансферно ценообразуване

Прокуратурата е с вързани ръце за евентуални злоупотреби и нарушения от страна на „Лукойл България“, а патовата ситуация е заложена още с приватизацията на „Лукойл Нефтохим Бургас“ от правителството на Иван Костов. Златната акция на държавата, с която уж трябваше да се защити националния интерес, се оказва изцяло неработещ инструмент, тъй като дава право на притежателя си илюзорни и реално несъществени права - да свиква Общо събрание на акционерите на компанията за приемане на решения, за които има особени права, да предлага един от членовете на Надзорния съвет, както и да блокира приемането на определени решения на Общото събрание. Тези решения обаче са свързани единствено с изключителни ситуации при евентуалното спиране на рафинерията. А от подобен сценарий компанията – да прекрати или съществено да намали преработката на нефт или производството на горива, „Лукойл България“ няма полза, за това и никога не са били на дневен ред.

Държавата чрез златната акция има възможност да промени и седалището, и адреса на управление на дружеството, както и да предложи решения за осигуряването на достъп до пристанища и съоръжения. Въпреки златната акция държавата няма право да се меси в същинската работа на петролната рафинерия – внос на нефтопродукти, преработка, продажба у нас и в чужбина и формиране на цените. Тоест интересът на българската държава, заложен чрез приватизационния договор от кабинета на Костов, е защитен само на хартия, но не и на практика.

При това прокуратурата няма полезен ход, тъй като за евентуални престъпления, извършени от длъжностни лица, свързани с приватизацията на дружеството, е изтекъл давностния срок.

Именно бездействието от страна на държавата, заложено в приватизационния договор, става причина държавата ни да загуби десетки, ако не и стотици милиони левове от дейността на „Лукойл България“. От 2008 до 2015 г. печалбата на „Лукойл Нефтохим България“ е отклоняване към две свързани дружества на руския монополист посредством така нареченото трансферно ценообразуване, което е допустима практика в областта на преработката и търговията с нефтени продукти.

Собственикът на рафинерията е доставял суровината за производството и е продавал готовата продукция, включително и в България, на определени цени, като е възможно те дори да са били под себестойността на продукцията. Правените от „Лукойл България“ отстъпки при продажбите не са били компенсирани на производителя. В резултат са отчитани годишни загуби, заради които компанията не е внесяла в бюджета корпоративен данък. Което пък е довело до милиони левове щети за хазната.

Само през последните два месеца Комисията за защита на конкуренцията наложи две глоби на обща стойност близо 270 млн. лв. на руската рафинерия „Лукойл“, управляваща бургаския „Нефтохим“. И двете санкции са заради монопола на рафинерията, който тя има у нас в продължение на вече близо две десетилетия. Обществена тайна е, че компанията през последните десетилетия умишлено е работила на загуби, за да намали плащаните към държавата данъци, както и да не разпределя дивиденти. Бургаската рафинерия Нефтохим, която впоследствие е приватизирана, е открита и започва работа на 30 декември 1963 г. След 10 ноември 1989 г. част от производствените мощности са изведени от експлоатация, а задълженията на дружеството постепенно достигат 122 млн. долара - повече от наличните активи.

На 16 април 1997 г. кабинетът одобрява предложение на Агенцията за приватизация за раздържавяване на „до 75 на сто“ от акциите от капитала на „Нефтохим“ АД. Няколко месеца по-късно е открита процедура по приватизация, като за подготвяне на сделката е избран и упълномощен консорциумът Arthur Andersen/CA-IB. Година по-късно, на 17 март 1999 г., АП обявява продажбата на 58 на сто от капитала на „Нефтохим“ АД чрез преговори с потенциални купувачи. Подадени са оферти на 4-има кандидати, трима от които са допуснати до преговори – Logomat Servicies Ltd. – Никозия, „Лукойл петрол“ АД и „Български нефтен консорциум“.

На 6 август 1999 г. АП определя „Лукойл Петрол“ АД (част от групата „Лукойл“) за ексклузивен купувач на 58% от капитала на рафинерията. Според приватизационния договор, „Нефтохим“ АД се задължава да прехвърли на купувача 7 856 035 безналични поименни акции и да инвестира в новото дружество 589 885 035 долара. Сделката е одобрена от Надзорния съвет на АП и от Министерския съвет с премиер Иван Костов, а договорът е подписан е на 12 октомври 1999 г. Месец и половина по-късно е вписана и промяна в наименованието на рафинерията - „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД.

На първото Общо събрание на дружеството акционерите гласуват промяна в Устава, с която се създава „Държавна акция с особени права № 1“ в полза на българската държава. По решение на кабинета „Костов“ упражняването на правата на собственост на държавата в „Лукойл Нефтохим Бургас“ се възлага на министъра на енергетиката, който е и член на Управителния съвет. Всичко това обаче има по-скоро публичен ефект, защото решенията не засягат по никакъв установения тоталния контрол над дружеството от монополиста „Лукойл“.

Преди близо 20 години „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД предприема промени в собствеността, които са от полза на корпорацията-майка в лицето на „Лукойл“. През 2006 г. дружество със седалище в Нидерландия придобива рафинерията.

Интересно е, че на 9 декември 2020 г.. въпросното нидерландско дружество „Lukoil Europe Holdings“ V.B. прехвърля 89,7% от акциите си в „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД на „Litasko“ SA, Швейцария – дружество, изпълняващо ролята на външнотърговски представител на марката „Лукойл“.

През цялото това време рафинерията в Бургас функционира като прави сделки с търговски дружества, свързани с „Лукойл“, като това става на базата на договорни отношения между самите компании, включително без да се спазва пазарния принцип. Факт е, че в крайна сметка „Лукойл Нефтохим Бургас“ е работил на загуба, но за сметка на по-високите печалби на другите дружества на корпорацията „Лукойл“, с които е имал договорни отношения.

Държавата и прокуратурата обаче са с вързани ръце от златната акция, която реално не им дава право да се намесват в работата на компанията.

След много години безуспешни опити за промяна на горния модел, едва в края на 2019 г. по настояване на НАП, базираната в Швейцария компания „Litasko“ се съгласява да промени действащия бизнес модел. Така за 2021 г. за първи път „Лукойл Нефтохим Бургас“ всъщност излиза на печалба и внася в бюджета цели 73 млн. лв. данък.

Работи на загуба за сметка на печалби на други компании в „Лукойл“

“Нефтохим” става частен след натрупани дългове от 122 млн. долара

Има 4-ма кандидати за собственик, избран е “Лукойл петрол” АД

Дружеството работи умишлено на загуба, за да не плаща данъци на държавата.

Бургаската рафинерия Нефтохим, която впоследствие е приватизирана, е открита и започва работа на 30 декември 1963 г. След 10 ноември 1989 г. част от производствените мощности са изведени от експлоатация, а задълженията на дружеството постепенно достигат 122 млн. долара - повече от наличните активи.

На 16 април 1997 г. кабинетът одобрява предложение на Агенцията за приватизация за раздържавяване на “до 75 на сто” от акциите от капитала на “Нефтохим” АД. Няколко месеца по-късно е открита процедура по приватизация, като за подготвяне на сделката е избран и упълномощен консорциумът Arthur Andersen/CA-IB. Година по-късно, на 17 март 1999 г., АП обявява продажбата на 58 на сто от капитала на “Нефтохим” АД чрез преговори с потенциални купувачи. Подадени са оферти на 4-има кандидати, трима от които са допуснати до преговори - Logomat Servicies Ltd. - Никозия, “Лукойл петрол” АД и “Български нефтен консорциум”.

На 6 август 1999 г. АП определя “Лукойл Петрол” АД (част от групата “Лукойл”) за ексклузивен купувач на 58% от капитала на рафинерията. Според приватизационния договор, “Нефтохим” АД се задължава да прехвърли на купувача 7 856 035 безналични поименни акции и да инвестира в новото дружество 589 885 035 долара. Сделката е одобрена от Надзорния съвет на АП и от Министерския съвет с премиер Иван Костов, а договорът е подписан на 12 октомври 1999 г. Месец и половина по-късно е вписана и промяна в наименованието на рафинерията - “Лукойл Нефтохим Бургас” АД.

На първото Общо събрание на дружеството акционерите гласуват промяна в Устава, с която се създава “Държавна акция с особени права №1” в полза на българската държава. По решение на кабинета “Костов” упражняването на правата на собственост на държавата в “Лукойл Нефтохим Бургас” се възлага на министъра на енергетиката, който е и член на Управителния съвет. Всичко това обаче има по-скоро публичен ефект, защото решенията не засягат по никакъв начин установения тотален контрол над дружеството от монополиста “Лукойл”.

Преди близо 20 години “Лукойл Нефтохим Бургас” АД предприема промени в собствеността, които са от полза на корпорацията-майка в лицето на “Лукойл”. През 2006 г. дружество със седалище в Нидерландия придобива рафинерията. Интересно е, че на 9 декември 2020 г.. въпросното нидерландско дружество “Lukoil Europe Holdings” V.B. прехвърля 89,7% от акциите си в “Лукойл Нефтохим Бургас” АД на “Litasko” SA, Швейцария - дружество, изпълняващо ролята на външнотърговски представител на марката “Лукойл”.

През цялото това време рафинерията в Бургас функционира, като прави сделки с търговски дружества, свързани с “Лукойл”, като това става на базата на договорни отношения между самите компании, включително без да се спазва пазарният принцип. Факт е, че в крайна сметка “Лукойл Нефтохим Бургас” е работил на загуба, но за сметка на по-високите печалби на другите дружества на корпорацията “Лукойл”, с които е имал договорни отношения.”

Държавата обаче е с вързани ръце от златната акция, която реално не є дава право да се намесва в работата на компанията.
След много години безуспешни опити за промяна на горния модел, едва в края на 2019 г. по настояване на НАП, базираната в Швейцария компания “Litasko” се съгласява да промени действащия бизнес модел. Така за 2021 г. за първи път “Лукойл Нефтохим Бургас” всъщност излиза на печалба и внася в бюджета цели 73 млн. лв. данък.