Пролетни копнежи на въдичаря

Успехът зависи от множество фактори

Има речни същества, които предпочитат каменисти дъна 

От значение е и изборът на място

Времето за пролетния риболов през април е сравнително кратко - до средата на април. След това риболовът е забранен поради настъпване на периода за размножаване на рибите. Естествено, въдичарите имат и други възможности-  да хващат балкански пъстърви и сивени и да риболовстват в определени водоеми. Успехът в пролетния риболов зависи от температурата на въздуха и на водата, от вятъра и от редица други атмосферни явления, които влияят върху активността на рибите и храненето им. При спокойно слънчево време и температура на водата над 10-15 градуса всички речни и блатни риби активно търсят храна, разбира се, проявяват интерес към предложената им подходяща стръв. От значение е и изборът на място. Пролетните води са по-буйни и мътни. Те навлизат и в сухи до тогава ръкави и на места образуват разливи. Някои риби предпочитат именно тези спокойни места с бавнотечаща вода, където има повече храна. Все пак от характера на дъното на ръкава или разлива зависи каква риба ще се засели там. Има речни същества, които предпочитат каменисти дъна, други - песъчливи, а трети - места с мека растителност. В язовирите рибата се съсредоточава в ония райони, където ледът най-рано се е разтопил и особено около входа на реките, потоците и вадите, които се вливат в тях. Това е така, защото из тия места водата е по-богата на кислород. В блатата и крайречните мъртвици рибата е насъбрана все още в дълбоките и обрасли с водна растителност места. Уклеят, тази извънредно плашлива и предпазлива риба, която в горещините е далече от брега, сега излиза в плитчините, където ще си хвърля хайвера.

Доста примамливи за въдичарите са водоемите, които предлагат увлекателен пролетен риболов на речен кефал. Тази пъргава и игрива риба сега е в големите вирове и разливи, плува близо до повърхността на водата. Там търси водни насекоми. А и често навлиза в плитчините, гонейки дребни рибки и жабчета. Находищата лесно се откриват - речният кефал издава присъствието си с плясъка и подскачанията си над водата. В такива случаи най-успешен е риболовът с блесни и изкуствени мухи. В малките реки речният кефал трябва да се лови с пиявици, попови прасета, малки рибки или жабчета.

Черната мряна е твърде любим обект за въдичарстване през ранната пролет. Сега тази риба не е така предпазлива и придирчива-изгладняла е и усилено търси храна. Напуснала каменистите дъна на дълбоките води, пред този период рибата е в чакълестите ръкави и разливи. Стръвно налита на торни и земни червеи. Стръвта трябва да пада на дъното. Нека не се забравя, че черната мряна е дънна риба-поради това се риболовства тежко. Кълването на черната мряна е рязко. Прътът трябва да се държи винаги в ръце и да се засича веднага след второто почукване с леко повдигане на върха. Когато чукането престане, излишно е да се упорства на същото място-въдичарят трябва често да се придвижва и да замята на различна дълбочина.

Още преди започването на риболовния сезон трябва да се поставят в ред въдичарските уреди и принадлежности. Ловува се само със съвършено остри и неръждясали кукички. Необходими са и грижи за блесните, изкуствените мухи и другите изкуствени примамки. Всичко трябва да бъде в изправност, защото след застоя и скуката през зимата настъпва период на вълнуващи риболовни излети край водоемите, сред прелестите на пробудилата се природа.

Поведението на животните

Дивата патица и черните кани

Трите черни кани, тези грабливи и нахални птици, си бяха направили гнезда на съседни дървета. Освен със земя хищниците ги застилаха и с разни парцалчета и хартийки - кой знае от къде донесени. Често обичаха добре да се гощават с бръмбари, червеи, гущери. От време на време попрескачаха до близкото село и хващаха по някое домашно пиле. И започваха радостно пиршество. В цялата стара поразредена гора нямаше по-лоши птици от черните кани. Даже и сойките, тези горски кресливки, ги ненавиждаха.
Една сутрин черната каня, която имаше повече тъмни петна по белезникаво-сивкавата си глава, рано-рано си подаде черната човка от гнездото. Озъртайки се насам-натам, тя съгледа една къпеща се в блатото дива патица-зеленоглавка. И хищницата нададе вой. Изскочиха от гнездата си и другите две кани. И трите тъмни летящи фигури се издигаха над дърветата. Този път грабливите птици бяха решили да си похапнат месо от дива патица.

Но зеленоглавката усети опасността навреме. Когато хищниците взеха да се спускат ниско над  водата, тя се гмуркаше вътре и изчезваше за няколко секунди от погледите им. Така продължи доста дълго. Ала борбата беше твърде неравна-трима срещу един. При едно от гмурканията си измъчената дива патица доста много се позабави под водата. Дали не се беше удавила? Но само след миг зеленоглавката с последни сили изскочи на самия бряг-почти в краката на двама въдичари.

Изумени, хората гледаха жестокото сражение. Единият от тях протегна ръката си и леко погали мократа и полужива от страх и умора дива патица. Но тя не се отдръпна. Между човека и птицата лъхаше някаква особена обич. А черните кани се изгубиха в тъмната гора...

Как да се защитават яйцата на редките птици

Група американски биолози неотдавна са демонстрирали ефективен метод за защита на яйцата на изчезващи видове птици от хищници. Били създадени изкуствени гнезда, в които се положили изписани в зелен цвят „яйца”, направени от вещество, което не се яде и е с отвратителен вкус. Но в част от тези гнезда били сложени истински небоядисани кокоши яйца. В продължение на десетина дена всички сиви врани в околността се научили точно да различават двата вида яйца, избягвайки първите и ядейки другите. Забележителна скорост на „обучение”.

Изследователите предполагат, че този рефлекс може да се задържи достатъчно дълго, за да могат птиците да излюпят малките си. Методът е твърде евтин и явно може да се използва с успех.