Проф. Боян Дуранкев, икономист, пред „Труд news”: Новата „Желязна завеса“ във външната търговия няма да донесе ползи на никого

Скритите мотиви за повишаване на митата в САЩ най-вероятно са свързани с инфлацията и дълга

Президентът на САЩ Доналд Тръмп повиши митата за внос от Европейския съюз, Китай, Канада и редица други страни. Европейският съюз подготвя контрамерки. С въпроси какъв ще бъде резултатът от предприетите действия за икономиката на САЩ и на България, трябва ли инвестициите да бъдат пренасочвани от САЩ към Европа, какъв ще бъде ефектът от превъоръжаване на страните от ЕС и защо конкурентоспособността на Европейския съюз намалява се обърнахме към икономиста проф. Боян Дуранкев.

- Г-н Дуранкев, президентът на САЩ Доналд Тръмп въведе мита върху вноса на стоки от ЕС, Китай и редица други страни. Какъв според вас ще бъде ефектът от това върху България?
- Доналд Тръмп притежава железен характер и следва неотстъпно своята икономическа логика, независима че тя е повърхностна и в много отношения – невярна. „Ти печелиш от мен, следователно аз губя! Затова ще налагам мита и така Америка ще стане отново велика (MAGA)!“ – това е накратко цялата сегашна икономическа парадигма на управляващия елит. Аналогия от медицината: ще лекуваме кашлицата – която се чува и вижда, а не пневмонията.

Но тези „нови“ стъпки на президента Тръмп 2.0 не са изненада за никой, а продължение и разширение на политиката на Тръмп 1.0. Само ще припомня, че през първия си мандат (2017–2021) Тръмп въведе мита върху вноса на стоки от Европейския съюз, Китай и други страни, предимно с мотивация да защити американската икономика и да намали търговския дефицит на САЩ. Тези мерки засегнаха косвено и България, тъй като е членка на ЕС, който пък отговори с обратни мита върху някои американски стоки. Митата на Тръмп 1.0, които той въведе през 2018 г., бяха 25% мито върху внос на стомана и 10% върху внос на алуминий от ЕС, Китай, Канада и др. Засегнатият български износ беше точно по линия на стоманата и металите, макар и в малки количества. Отговорът на ЕС беше почти мигновен – въведоха мита върху редица американски стоки на стойност 2,8 млрд. евро, включително на Бърбън, мотоциклети Harley-Davidson, джинси и др. Само ще отбележа, че производителите на стомана и алуминий не „се върнаха в САЩ“, обратно на това, което Тръмп 1.0 очакваше, въпреки че местното производство леко се покачи. България не е голям износител към САЩ (само около 1% от общия ни износ), така че директният удар и сега ще бъде слаб. Въпреки това, някои фирми, изнасящи метали или машини, може да понесат пропуснати ползи. Но косвеният удар със сигурност ще бъде много по-силен. Ако европейските компании (например немските автомобили) са засегнати от новите американски мита, това със сигурност ще намали поръчките към български доставчици. Ако ЕС отговори с мита, вносът на американски стоки (техника, соя и т.н.) може да се оскъпи. Ако световната търговия се забави поради касапските търговски войни, които неминуемо ще се развихрят, България може да понесе загуби от намаляване на глобалното търсене, включително и чрез намаляване на прогнозния икономически растеж на БВП с 1-3 процентни пункта през тази и следващите години. Такава е логиката: когато лъвовете воюват за лидерство, тревата под тях се мачка, въпреки че не участва в битката. Въпреки това, ще се ангажирам със смела прогноза: загубите от митата на Тръмп 2.0 за България ще бъдат в много по-малък размер, отколкото са годишните загуби чрез родната корупция.

- Въвеждането на митата на САЩ официално беше мотивирано с желание компаниите, които искат да продават в САЩ, да направят заводи там и да открият работни места. Смятате ли, че скритите мотиви за този ход са нарастване на инфлацията в САЩ, обезценка на парите и така по-лесно изплащане на дълговете на страната?
- Въвеждането на митата от администрацията на Тръмп официално беше обосновано със защита на американските работни места и индустрии („America First“), но има и по-широк икономически контекст, който може да включва и скрити мотиви, свързани с инфлацията и държавния дълг. Официалната мотивация е изказана многократно - реиндустриализация и нови работни места. Целта е да се окаже натиск върху компании като BMW, Toyota и други да пренасочат производството в САЩ, за да избегнат мита. Някои компании вече инвестираха в САЩ, но общият ефект върху заетостта беше ограничен. Същевременно нововъзникващите и развиващите се високотехнологични производства не създадоха толкова работни места, колкото бяха загубени в традиционните индустриални сектори. Скритите мотиви, за които само можем да се догаждаме, са свързани най-вероятно с инфлацията и дълга. Митата увеличават цените на вносни стоки, което може да доведе до верижно повишаване на цените на стоките и услугите. Ако инфлацията расте, стойността на дълга в реално изражение намалява – при равни други условия. САЩ имат най-големия държавен дълг в света (над 36 трлн. долара през февруари - 124% от БВП). Инфлацията е „скрит данък“, който намалява реалната стойност на дълга и прави по-лесно изплащането му (тъй като данъчните постъпления растат с инфлацията). Впрочем, Федералният резерв няколко години (2020-2022), вместо да се бори с инфлацията, я допусна спокойно над нормалните нива. Накрая, като обобщение, митата ще намаляват търсенето на вносни стоки, което може да отслаби долара. А по-слаб долар ще направи по-изгоден износът на САЩ (американските стоки ще стават по-конкурентни ценово). Може да добавим един гарантиран вътрешен „бумерангов ефект“ за американските потребители. Митата винаги повишават цените за потребителите (например още по-скъпи автомобили, строителни материали и т.н.). Що се отнася до външния ефект, то ЕС и Китай, например, ще отговорят на удара с удар, но новата „Желязна завеса“ във външната търговия няма да донесе ползи на никой. САЩ ще затънат в автаркия и може се здрависат с нещо, което бяха забравили – стагфлацията.

- Борсите в САЩ реагираха доста негативно на въвеждането на митата на Доналд Тръмп. Смятате ли, че това ще бъде временно явление или инвеститорите трябва да се насочат към компании в Европа или например Япония?
- „Денят на освобождението“ на САЩ, както го нарече самият Тръмп, „освободи“ и борсите в неспокойно пикиране надолу. Въпреки очакванията, борсите не се сгромолясаха както през 1929 г. или и 2007 г. Причината е много ясна. Има голям шанс тарифите и митата да са жестови и да бъдат оттеглени или поне намалени. Това, което си говорят на борсите, е следното: „Фокусирайте се върху това, което прави Тръмп, а не върху това, което казва“. Тръмп обича публично да оферира, след това – да пазари, накрая – да промени всичко, което е говорил в началото. Затова инвеститорите са много, много предпазливи, очаквайки етапа на „пазарене“. Един от тях ми каза: „Войната в Украйна ще приключи за 24 часа, само не е ясно за кой ден точно става дума. Митата на Тръмп са вечни, но вековете може да продължат 24 часа“. Ще спомена и една малко обсъждана подробност от „вечните мита“ на Тръмп. Всеки умел анализатор ще констатира един голям проблем за САЩ – митата са изчислени не като контрамита в търговска война по държави и региони, а като отношение спрямо конкретния външнотърговски дефицит на САЩ. Груба грешка! Именно този факт разкрива по-слабата позиция на САЩ при бъдещото „пазарене“.

- В отговор на политиката на САЩ, ЕС също смята да въведе по-високи мита за вноса на някои стоки от САЩ. Какъв ще бъде ефектът от тази търговска война върху световната икономика?
- Европейският съюз не е „пасивна жертва“ в тази започната от САЩ търговска война. Даже Брюксел, който традиционно е толерантен към своя отвъдокеански партньор, който не винаги е приятел, започна да парадира с мускулите на Урсула фон дер Лайен. По-твърдата позиция на ЕС не е случайна. Да се обърнем към статистиката, ЕС, заедно със страните от Всеобхватното и прогресивно споразумение за транстихоокеанско партньорство (CPTPP), Южна Корея и Норвегия, представляват 35% от световното търсене на внос, докато САЩ държи едва 15%. Всичките тези страни притежават огромна фискална огнева мощ и артилерийска институционална сила. Големият въпрос, на който още никой няма ясен отговор, е не до какви промени ще доведе търговската война, обявена от Тръмп и САЩ – това е неправилно зададен въпрос, а какво иска светът, Европейският съюз, страните от БРИКС, страните от Третия свят и т.н. за бъдещето на света и на международната търговия?! На кантара ЕС в момента тежи повече от САЩ. А Тръмп, ако си въобразява, че може да командва света с подписани от него изпълнителни заповеди, ще доведе до онова, което най-малко желаят САЩ. Думата е: изолационизъм! Малка доза история като пример че който не отчита грешките си в миналото, търпи поражение в бъдещето. Законът на Смут-Хоули (Smoot-Hawley Tariff Act of 1930) е един от най-печално известните протекционистки закони в световната икономическа история. Приет през 1930 г. по време на Голямата депресия, той рязко увеличи митата върху над 20 000 вносни стоки в САЩ с цел защита на американските производители, но предизвика катастрофални последици за световната търговия. Официално разгласената цел тогава бе „защита на американските работни места и индустрии от чужда конкуренция“. Средното увеличение на митата бе до 60%, а някои стоки - земеделски продукти, бяха облагани с над 100%. Американският „народ“, подкрепен от фермери и индустриалци, горещо подкрепи този закон. Над 1000 икономисти обаче предупредиха за рискове. Канада, Великобритания, Германия и редица други страни отговориха със собствени мита срещу редица американски стоки. Като резултат, световната търговия спадна с около 66% между 1929 г. и 1934 г. Крайният резултат за САЩ бе: митата намалиха доходите на американските износители (фермери, индустриалци) и съкратиха хиляди работни места в страната, а безработицата скочи до 25% през 1933 г. Законът демонстрира, че търговските войни обикновено нараняват всички страни. Митата на Тръмп 1.0 (2018–2019) бяха много по-ниски (25% при 60% при Смут-Хоули), но пак предизвикаха контрамерки. Но в момента в ЕС сме изправени пред огромно предизвикателство. Каквито и ответни мерки да се предприемат – нови и по-високи тарифи и мита, индустриални стратегии за подкрепа на европейското производство, местна индустриализация в сферата на отбраната без право на закупуване на американско оръжие, търсене на технологичен суверенитет, всичките очаквани ефектите от европейската икономическа перестройка – предизвикана от действията на Тръмп, насочват към един извод: даже при среден икономически растеж от 3% в страните от съюза, цената на перестройката ще се усети и ще се поеме от относителното намаляване на социалните разходи.

- След „Зелената сделка“ дойде новата цел на Европейската комисия – превъоръжаване. Това не е ли малко закъсняло, при положение, че вече се говори за мир в Украйна? Кой ще спечели от наливането на милиарди във военния сектор?
- Процесът на превъоръжаване е непрекъснат, той никога не е спирал. Но след 1991 г., когато изчезнаха Варшавският договор и СССР, трябваше да изградим сигурен „общ европейски дом“. Повече от 15 години Европейската общност заничаше повече в търговията си, отколкото изграждането на този общ дом. Сега ще започваме да плащаме цената на проваления „общ европейски дом“ чрез довъоръжаването, криещо се в прочутите тези над 5% от БВП за „отбрана“. Тръмп разбира тези европейски 800 млрд. евро като повод за закупуване на американско оръжие, чрез което да повиши БВП на САЩ. Урсула фон дер Лайен едва ли има яснота как да се организира и координира това производство вътре в ЕС. Сега ще издам най-неприятния проблем на европейската армия (и на НАТО): в тези армии няма общ език, на който да се дават команди. Английски език? Не! Според различни изследвания и индекси за владеене на английски език (като EF English Proficiency Index) най-слабите резултати в Европа се наблюдават предимно във Франция (2023 г.: 52,69% – „ниско ниво“), Италия (50,32% – „много ниско ниво“), Испания (49,96% – „много ниско ниво“), Унгария, България, Украйна и т.н. Има и по-лоша новина. Ако се питат стратезите и на НАТО, и на бъдещата имагинерна общоевропейска армия, един простичък въпрос: „Кой е основната заплаха за отбраната на ЕС?“, рискуваме да получим отговор, достоен за оценка „Слаб (2)“. Русия? Та кой поиска да открадне Гренландия и Канада?

- Докладът на Марио Драги показа, че икономиката на ЕС изостава по отношение на конкурентоспособност. Това не се ли дължи на поставянето на такива цели като „Зелената сделка“ и новата цел за превъоръжаване?
- САЩ и ЕС отстъпват повече от три десетилетия икономически позициите си, предоставяйки ги на азиатските „тигри“, „слонове“ и „акули“. Тези азиатски „тигри“, „слонове“ и „акули“ успешно и много по-бързо реализират своите „Зелени сделки“, отколкото Европейския съюз. Така че не постигането на екоравновесие и на мощни отбранителни способности е причината за забавеното ни развитие. Къде е причината ли?! Една е, неолибералното шествие в САЩ и ЕС – напук на уж демократичните традиции на Запада, това е основната причина. През всичките тези години и Китай, и Япония, и Южна Корея, и Сингапур, та даже Беларус и Русия, чертаеха планове за развитие и ги изпълняваха в полза на своите граждани, докато в нашите страни се хвалехме с прираста на броя на мултимилиардерите. Достигнали сме точката, при която се налагат съществени политически и демократични промени. Но не с отлежали политики и политици, не със „сделки“.

Нашият гост

Боян Дуранкев е professor emeritus и доктор по икономика. Автор на над 30 книги и на над 1200 статии. Редовен участник в международни конференции по въпросите на глобалистиката и макроикономиката.