Проф. Вили Лилков, бивш зам.-председател на СОС, пред „Труд news”: В София има два града - южен към Витоша и северен към Стара планина

Проф. Вили Лилков е бил 15 години общински съветник в София и 4 години зам.-председател на СОС. Както ще видите, той прекрасно познава проблемите на столичния град, през годините е вземал дейно участие в решаването на много от тях. Според него обаче има още много работа да бъде свършена, за да стане София модерната европейска столица, време е за преосмисляне на постигнатото и поставянето на нови цели. Проф. Лилков смята, че броят на районите в София трябва да бъде намален, а правомощията на районните кметове – увеличени. Категоричен е, че Паметникът на съветската армия трябва да бъде преместен, а Княжевската градина да се превърне в емблематично и красиво място, притегателно за софиянци и чужденци.

- Преди два месеца вие станахте инициатор на апел за формирането на правителство от партиите с евроатлантическа ориентация, под който се подписаха над 100 обществени личности. Такова правителство вече има, как тръгна то според вас и колко време ще изкара, господин Лилков?  
- В апела към ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС се включиха авторитетни и обществено разпознаваеми личности, които симпатизират на двете формации. Когато се обърнахме към всеки един от тях не получихме нито един отказ, напротив, всеки казваше: длъжни сме да помогнем, длъжни сме да им дадем сили да преодолеят тежкото недоверие и да спрат с грубия тон и противопоставянето. От това единствено печелеха президентът Радев и партия „Възраждане“. Президентът дори си позволи при връчване на мандата публично да изрази очакване той да не бъде успешен! Разбира се, бяхме подложени на обиди и подигравки за апела, но нека тези, които ни хулеха да знаят, че ако не беше проявен разум днес щяхме да сме в поредната предизборна кампания, а президентът щеше да продължи да ни управлява и да ни приближава към Евразия. Съставянето на редовно правителство се възприема положително от по-голямата част от избирателите на ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС, което означава, че инициативата ни имаше смисъл. Още повече, че властта бе отнета от президента и се върна в Народното събрание, където трябва да е. Настоявахме двете коалиции да постигнат разбирателство и да формират парламентарно мнозинство, което да изведе страната от политическата криза, а правителството да задълбочи интеграцията ни в ЕС  и НАТО, да защити приемането ни в Шенген и Еврозоната, да предприеме мерки за оздравяване на съдебната система и интегритет в управлението. Настоявахме и за реална помощ на Украйна и приемане на национална инвестиционна програма за ускорено модернизиране на нашите въоръжени сили и отбранителнатa индустрия. Това са големи цели, които правителството вече е възприело и работи по тях и затова желанието ми е то да има по-дълъг живот. Колко ще продължи, зависи от стабилността на парламентарното мнозинство и в много голяма степен от силното политическо лидерство. Що се отнася до нас, които отправихме апела, ние ще помагаме!

- Предстоят  местни избори. Като общински съветник няколко мандата и зам.-председател на СОС, какви са според вас главните проблеми пред столицата - паркинги, презастрояване, жилищна политика, нов градоустройствен план?  
- Проблемите с паркирането, състоянието на тротоарите, детските градини, презастрояването, чистотата и всички други проблеми, с които се сблъскваме ежедневно, са много важни, но те по един или друг начин са свързани с големите цели, които общината си е поставила за изпълнение за десетилетия напред. Визията на града и съответно големите цели на Столична община стоят над тях и са определени в Общия устройствен план (ОУП), чийто хоризонт изтича в следващите години. Т.е. време е за преосмисляне на постигнатото и поставянето на нови цели. 

- Нови цели се поставят при всеки нов мандат...
- За съжаление големите цели на Столична община, заложени в ОУП не са постигнати. Нещо повече, ние сме далече от тях. Накратко казано, Столична община е все още в ХХ век. И за да не бъда голословен ще започна подред. Една от главните урбанистични цели на ОУП от 2003 г. е „активиране на периферията“ и „разтоварване на компактния град от неприсъщи функции и от прекомерен натиск на обитаване“. Тази цел не е постигната! Към 2000 г. 92,5% от населението на Столична община е в компактния град, а само 7,5% в периферията. Днес това съотношение е почти същото. За европейските столици съотношението достига 75%:25%. Селата около София, особено по Старопланинската яка, не са активизирани и са с много висок дял необитаване.

Същевременно се засилва дисбалансът „северен град-южен град“. На практика в столицата има два града: „южен“ от жп ареала към Витоша и „северен“ от жп ареала към Стара планина, които рязко се различават помежду си по качеството на градската среда. Теренните резерви на южните райони са на изчерпване, а там, където се строи, няма предварително изградена инфраструктура. И следва презастрояване, претоварване на средата, натиск от автомобили, недостиг на паркоместа, лошо транспортно обслужване, компрометиране на инженерните мрежи и т.н. В северните територии на общината има много възможности и усилията на общината трябва да се насочат към тяхното развитие. От години се говори за широкомащабна програма за модернизиране на северните територии, но само толкова.

- Но все пак София е най-богатият и бързо развиващ се град в страната. 
- Безспорно София е градът в България с най-висока конкурентоспособност и производителност. Една от големите цели, заложени в ОУП, бяха столицата да стане мотор на развитие на съседните области, в които тя има активно влияние, а се вижда, че резултатът е негативен! Механичният прираст през тези години създава проблеми в регионалната политика на държавата и е за сметка основно на Северозападния и Югозападния региони на планиране. Намалявa населението в зоната на нейното активно влияние - Софийска област e рядко населена, с нисък трудов потенциал и допълнително се обезлюдява. В ОУП е заложена също като главна цел „Преструктуриране на производствените зони и изграждане на вторични градски центрове“. Тези територии, разположени на основни градски артерии, могат да послужат за база на нова полицентрична градска структура, защото моноцентричния модел на града трябва да бъде разчупен. Те имат инфраструктурни мрежи и са добре обслужени транспортно, но се нуждаят от мащабна рехабилитация и реконструкция. Преструктурирането им върви много бавно.

Същевременно големите проекти за хидропарк Искър, развитието на Витоша и връзките на София с планините, за развитие на минералните извори, за системата от мини ВЕЦ-ове по високонапорните водопроводи, изграждане на пешеходно и велотрасе по бившата околовръстна жп линия, за социализиране на културното наследство (освен в центъра!) и прочие, се преписват от програма в програма и нищо не се прави реално. Интегрираните планове за градско възстановяване и развитие на практика не са стартирали. Реконструкцията на знакови софийски паркове и изграждането на нови паркове се отлагат от много години.

Много малко е постигнато по отношение на градския дизайн и качеството на средата. Липсва единство и хармония при благоустрояването на София, както по отношение на публичните пространства, така и по отношение на силуетите и фасадите на сградите. Липсват чешми, обществени тоалетни, липсва стил в градското обзавеждане, липсват нови градски композиции, знакови обекти и градски ориентири. Ремонтите и новото строителство на общината са със съмнително качество. Непрекъснато се изпълняват ремонти на вече ремонтираното. Радващо е, че отскоро започна мащабна програма за подмяна и ремонт на тротоарните настилки и това, което виждам,  изглежда засега добре.

- Докога ще продължава този бум в строителството и презастрояването?
- Броят на съществуващите жилища може да задоволи жилищните нужди, но нарастват нуждите от модерни и по-просторни жилища, а българинът освен това предимно инвестира в жилища. Затова е и големият бум в строителството и съответно презастрояването. Трябва да се преосмисли Законът за устройство и застрояване на Столична община, който урежда въпросите със застрояването и той да се промени в по-рестриктивна посока. Общината трябва да получи подкрепа от Народното събрание! Има и още нещо – Столична община се нуждае от ново райониране и нов модел на управление. Трябва да се преосмислят както броят, структурата и границите на районите (в посока намаляване), така и правомощията на районните кметове (в посока на увеличаване), както и ролята на СОС. Дълга тема, но е време да започнем дебата!

- Говорим за презастрояване и едновременно с това и за жилищна криза в София? 
- Една от целите на ОУП бе да се изгради вторичната инфраструктура в жилищните комплекси, защото преобладаваща част от тях са с недоизградени паркинги, недостатъчно обслужване, неинтегрираност в градската среда, нерешени проблеми със собствеността, неподдържани зелени площи, липса на модерна спортна база. Като проблем ще посоча, че почти 1/3 от жилищния фонд се амортизира ускорено. Необитаеми са около 1/5 от жилищата, като нараства техният дял в централна градска част. По няколко хиляди жилища годишно сменят предназначението си и е реална заплахата централната градска част да загуби функцията си „обитаване“.

Голяма заплаха за комплексите е постепенното им западане и напускане от хората, които имат по-големи финансови възможности и желание за промяна в средата, защото над 50% от собствениците на жилища нямат достатъчно доходи за да поддържат жилищата си и общия сграден фонд. Лошото състояние на средата и „закотвящото“ мнозинство принуждават тези, които искат да поддържат и променят средата да я напускат при първа възможност.

Казвам всичко това, защото реално държавата, на първо място, и общината, на второ, нямат целенасочена жилищна политика, например общинският и държавният (ведомствен) фонд в столицата е около 5%. Строителството на нови общински жилища е почти замряло, а държавата отдавна не строи. Общината предоставя жилища само на семейства в много тежко положение, а висококвалифицираните кадри, научните работници и преподаватели, младите семейства на практика нямат достъп до общински жилища. Столична община се нуждае от около 20 хиляди социални жилища и тази необходимост следва да намери пространствено и устройствено решение в плановете на общината!

- Не мога да не ви попитам – трябва ли да се премести Паметникът на съветската армия в Музея на социалистическото изкуство? Има такова решение, но май никой няма смелост и воля  да го изпълни?  
- Категорично да! И задължително трябва да се проведе конкурс за идеи за развитие на Княжеската градина, за да може тя да се превърне в емблематично и красиво място, притегателно за софиянци и чужденци. Градината има уникален потенциал и не бива да се похабява с елементарни идеи. През 2012 г. предложих на СОС и той прие да се изготви задание за конкурс с международно участие за идеи за нейното развитие. Заданието бе изготвено от НАГ – София, но конкурсът не беше обявен. Защо – не знам. Явно и тази задача остава за следващия мандат. Но ще стане!

-  В едно интервю бяхте казали, че трябва да се преименуват столични улици, по които, ако се разхождаш, все едно си в Москва. С коя ще започнете?
 - Да, има такива улици. Аз съм преименувал и именувал около 90 улици, някои от тях цифрови, безименни или с имена, свързани с тоталитарния режим. Например, ул. „Бузлуджански конгрес“ в район "Слатина" стана „Георги Аспарухов - Гунди“, ул. „Класова борба“ (от две части) в район "Люлин" нарекох на основателя на българската театрална школа Николай Масалитинов и на адвокат Илия Цанов – първият обществен защитник; ул. “Жабокрек“ в ж.к. „Лев Толстой“ вече носи името „Дядо Желю войвода“; ул. „Болшевик“ получи името на легендарния генерал Коста Николов и т.н. Но центърът на София е „окупиран“ от руска и съветска символика. Част от нея трябва да изчезне, като бих започнал с ул. „Граф Игнатиев“. 

- Като ви слушам, изложихте нещо като предизборна платформа, господин Лилков. Във фейсбук много хора споделят, че вие бихте били техният кандидат за кмет. Ще приемете ли, ако същите хора, които подписаха апела, а може би и други, направят Инициативен комитет и издигнат кандидатурата ви? 
- Това е една приятна изненада, защото аз от 2017 г. съм се дистанцирал от активната политика, но не съм се изолирал. Проучвам тоталитарното минало, пиша книги, участвам в инициативи, изразявам отношение към политическите събития. Явно това се оценява. Много хора ми се обаждат, дори от някои партии. Засега наблюдавам с интерес!

Нашия гост

Вили Лилков е роден на 6 април 1955 г. във Видин. Завършва гимназия със засилено обучение по математика и физика и след спечелването на подборния кръг за международна олимпиада по физика през 1973 е приет в СУ без конкурсен изпит. Част е от баскетболния му отбор. Доктор е  към Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика на БАН, а през 2011 г. става професор по ядрена физика към Минно-геоложкия университет.От 1999 г. е ръководител на катедра „Физика“ и преподавател по обща физика и атомна и ядрена физика в МГУ. През 1994 г. става член на СДС. Учредител е на ДСБ през 2004 г.  и до 2017 г. е председател софийската ѝ организация. 15 г. е бил общински съветник, заместник-председател на СОС. През 2014 г. е избран за депутат от Реформаторския блок. Кандидат-кмет на София през 2015 г., през 2019 подкрепи Йорданка Фандъкова.