Радомир Чолаков, председател на Комисията по конституционни въпроси, пред „Труд news“: Конституцията трябва да се променя с консенсуси, а не с компромиси

Дългоочакваните промени на Конституцията навлизат в решителен стадий. На 8 декември трябва да бъде реалното първо четене, пет дни по-късно ще бъде третото. Според председателя на Комисията по конституционни въпроси г-н Чолаков ППДБ настояват за тези изменения, те ги предлагат, те ги бързат, значи и отговорността за окончателните текстове ще е тяхна, а „Защото така казва Венецианската комисия!“ не може да бъде аргумент, твърди той и заключава, че ако трябва да напише книга за това, на което е бил свидетел в правната, а сега и в конституционната комисия, би я озаглавил: „Ще се реформираме до смърт.“

- Задават се две дати, определени от Делян Пеевски - първо, че на 8 декември ще бъде реално първото четене на промените в Конституцията. И второ - че промените в нея ще бъдат окончателно приети на 13 декември и на тази дата ще имаме нова конституция. Ще стане ли това, господин Чолаков?
- След консултации между лидерите на трите формации ГЕРБ-СДС, ППДБ и ДПС, г-н Христо Иванов обяви, че намерението е след т. нар. „второ първо гласуване“, което е планирано за 8 декември, следващите две гласувания да се случат в интервала 12-15 декември, но не по-късно от Коледа. Господин Пеевски сега фиксира датата за третото гласуване за 13 декември. Това означава, че лидерите са взели решение срокът за предложения между първо и второ четене да бъде три дни, за да може законопроектът за изменение на Конституцията да бъде гледан на второ четене в пленарната зала на 12-и, а на трето четене - на 13 декември.

- Редно ли е това да става така?
- Разумът на Конституцията е, че нейните изменения трябва да се правят бавно, за да се обмислят внимателно. Посоченият в Конституцията срок за второто първо гласуване е между два и пет месеца. Ние го заковаваме на минимума от два месеца. В процедурните правила за гледане на този специален законопроект, които Народното събрание прие, пише, че срокът между първо и второ четене не може да е по-кратък от седем дни, но очевидно ще има предложение той да бъде съкратен на три дни. Мисля си, че това бързане по необходимост ще помогне да се постигне една по-висша форма на справедливост.

- Какво имате предвид под справедливост?
- Измененията на Конституцията, както знаете, са ултимативното условие на ППДБ за съществуването на сегашното правителство, а специално за „Демократична България“ те са raison d’etre, причината за съществуването на тази формация. По мои наблюдения ГЕРБ-СДС и ДПС съзнателно и доброволно отстъпват първенството по тази тема на ППДБ. Колегите ни настояват за тези изменения, те ги предлагат, те ги бързат, значи и отговорността за окончателните текстове ще е тяхна. Така е справедливо. Никой никога повече няма да може да казва, че е имал прекрасни предложения, но някой му ги е развалил. Каквото предложат като финални текстове от ППДБ и в частност Министерството на правосъдието, това ще бъде внесено в пленарната зала.

- Извинявайте, но така ли трябва да бъде? Каква е тогава ролята на ръководената от Вас Комисия по конституционни въпроси? Не е ли да се изчистват спорните моменти и да се постига консенсус по финалните текстове?
- Точно така е и в конституционната комисия точно това правим. Още от преди гласуването, което беше проведено на 6 октомври, всички членове на нашата комисия участваме в обществени обсъждания на проекта, които се организират от различни институции и професионални организации на юристи. Самата комисия досега проведе три големи обсъждания и ще проведе поне още едно. Изискали сме и сме получили 25 писмени становища от всички основни органи на съдебната власт - ВСС, ВКС, ВАС, Прокуратурата, Инспектората, Висшия адвокатски съвет, Съюза на съдиите, Сдруженията на прокурорите и следователите и т. н. Осигурихме един открит дискусионен форум, на който да бъдат казани и чути всички значими мнения на всички отговорни институции. Помолихме всички заинтересовани страни да правят конкретни предложения за редакции на текстовете и вече разполагаме с голям набор редакционни предложения. Подходът, който наложи комисията, е да използваме времето между двете първи гласувания, за да получим, обсъдим и подготвим консолидирано предложение за редакции между първото и второто гласуване, за да разполагаме с общ вариант, съгласуван между трите формации, още преди 8 декември. По някои въпроси вече се оформя консенсус, но други са още дискусионни. Ако в следващата една седмица не постигнем консенсус по дискусионните въпроси, ще настоявам да бъдат подкрепени предложенията между първо и второ четене, които ще бъдат направени от колегите от ППДБ.

- Дайте примери за това, което имате предвид. Защото постъпиха доста критики към проекта, кои приемате и кои не?
- Мисля, че се очертава консенсус да бъде запазено правомощието на главния прокурор да издава методически указания, тоест тази фигура да не бъде напълно обезсмислена. Отчита се опасността, че едно фактическо закриване на фигурата на главния прокурор, какъвто общо взето беше първоначалният замисъл, може да създаде 28 главни прокурора и да доведе до феодализиране на прокуратурата. Много критики получи предложението за разделяне на Висшия съдебен съвет на два отделни съвета. В 23 от 25 становища това решение се проблематизира и се определя като безсмислено и евентуално противоконституционно, но предполагам, че ще бъде наложено, защото това е една от идеологемите на колегите от ППДБ, от която те няма да отстъпят. Оттук, обаче възниква въпросът какво ще се случи с Инспектората към ВСС, защото не без основание има критики, че той не може да бъде отделен конституционен орган. Тоест, ще имаме инспекторат към единия от съветите - съдийския, но няма да имаме към другия - прокурорско-следователския. Боя се, че това е проблем, чието решение не може да се измисли за три дни. Всяко предложение за редакции повлича след себе си други въпроси. И така нататък. Някой трябва да носи политическата отговорност за това, което ще се случва. Редно е тази отговорност да я носят инициаторите на измененията на Конституцията.

- Според Венецианската комисия липсват мотиви за промените в Конституцията. Съобразихте ли се с тях, ако да - с какво, ако не - защо? 
- По принцип, мотивите към един законопроект за изменение на основния закон би трябвало да са с обем поне на една дисертация по конституционно право. Истината е, обаче, че ако бъдат извадени и приложени текстовете на всички дадени интервюта, или стенограми от конференции, дискусии и кръгли маси, посветени на необходимостта от конституционна реформа, проведени през последните десет години, мотивите ще бъдат няколко хиляди страници. Толкова беше говорено за тази реформа, че общественото мнение е напълно убедено, че тя е неизбежна. Това, че на Венецианската комисия не са u ясни мотивите, показва, че тя не е следила вътрешнополитическата ни дискусия и не е в течение на съображенията, които са довели до едно или друго от предложенията. От което си правя извода, че Венецианската комисия дава становища „по принцип“, не просто без да познава конкретната ситуация в страната, но и без да познава в дълбочина конституционния текст, за да разбира ограниченията, които имаме, поради които не можем да възприемем едно или друго нейно предложение. Например, тази комисия от години дава препоръка Висшият съдебен съвет да бъде разделен на два отделни съвета, защото така щяла да се гарантира независимостта на съда. Както казах, от 25 становища, които получихме в конституционната комисия 23 казват, че такова разделяне ще е противоконституционно. Кажете ми вие, коя позиция трябва да възприемем? На Венецианската комисия или на подавляващото мнозинство от българските институции и специалисти по конституционно право? Обърнете внимание, че когато се говори за разделянето на Висшия съдебен съвет основният аргумент на всички поддръжници на тази теза е: „Защото така казва Венецианската комисия!“ Е, добре де, може ли това да е аргумент? Въвеждането в текста на механизъм за наказателно преследване на главния прокурор е пак по настояване на Венецианската комисия. Ние ще сме първата държава в света, която ще запише в конституцията си, че нейният главен прокурор може да извършва престъпления! Защото не можем да решим въпроса на законово ниво и защото така била искала Венецианската комисия! Срам! 

- Да не се окаже, че след сегашната реформа на Конституцията ще трябва да се прави следваща?
- Изненадан съм, че въпреки всички изговорени думи, въпреки всички дискусии и кръгли маси през годините няма единно мнение за конкретните формулировки на отделните текстове. Няма консенсус за това кои точно няколко думи в Конституцията трябва да се променят, за да се постигне целта. Не съм допускал, че авторите на законопроекта не са си осигурили задължителния консенсус в професионалната общност. Когато се променя основния закон, Народното събрание трябва да изпълнява ролята на нотариус, който само заверява и подпечатва едно вече предварително постигнато обществено съгласие. А не тепърва да води дискусии и да се опитва да примирява разнопосочни искания. Конституцията трябва да се променя с консенсуси, а не с компромиси. Да се опитвам да организирам постигането на консенсус за отрицателно време, защото тези които са били длъжни да го осигурят не са го направили, е изключително неудобна роля. Затова поставям въпроса за персоналната отговорност. Действието на принципа: „Давай да променяме, пък после ще му мислим“ ме ужасява! Не може партиите в момента да се крият една зад друга и да не е ясно кой носи отговорността за тези изменения. Ние от ГЕРБ имахме наши текстове, които не бяха приети и в окончателното предложение залегнаха само текстовете на ПП/ДБ. Ако реформата се окаже успешна, славата ще е за тях. Ако се окаже неуспешна, отговорността ще я носят те.

- Ще има ли консенсус за конституционно уреждане на въпроса кой да бъде служебен премиер или, както се говори, ще бъде предложен закон за служебното правителство?
- Единственото предложение на ГЕРБ по тази тема е въвеждането на принципа за непрекъсваемост на законодателната власт и то среща пълно съгласие. Всички предложения за лимитиране на дейността на служебното правителство, чрез орязване на правомощията на президента са на ППДБ. Ако те настояват да ограничим правомощията на президента, ще удовлетворим желанието им. Ако после тези текстове бъдат отменени от Конституционния съд, срамът няма да е за нас.

- Какво точно искат ИТН и „Възраждане“ от Конституционния съд и кога очаквате той да се произнесе, като знаем темповете му на работа...
- Те поставиха един допълнителен въпрос, който изникна, когато приемахме процедурните правила за изменение на Конституцията, а именно: изискването за постигане на ? от гласовете на всички народни представители и последващо падащо мнозинство до 2/3 след най-малко два месеца, само за първото гласуване ли се отнася или и за второто, и за третото? Аз нямам отговор и бих искал да чуя решението на Конституционния съд. Ако КС не отговори, ще вървим по най-бързата възможна писта. Ако се окаже, че сме сбъркали, толкова по-зле.

- Уталожиха ли се нещата около вписването на 24 май в Конституцията?
- Извън промените в главата „Съдебна власт“, които са ултимативното условие за съществуването на „сглобката“, колегите от ППДБ поставиха още няколко въпроса, залегнали в проекта, между които темата за националния празник. ГЕРБ вече обяви, че няма да подкрепи такова изменение на Конституцията. Надявам се, че това няма да е проблем. „Условието“ беше да се направи само съдебна реформа, която ще се случи. Други условия не са поставяни.

- Неотдавна заявихте, че съдебната реформа ще е като перманентната революция. Колко ще трае тази революция - колкото стогодишната война? 
- Честно казано, искреното ми желание е конституционните промени да бъдат извършени и тази тема да бъде свалена от дневния ред на обществото, защото тя вече буквално разяжда политическата система. След тях обаче предстоят изменения на Закона за съдебната власт, процесуалните закони и т. н. Ако конституционните промени се окажат неудачни, ще си отворим нови проблеми, така че, да, съдебната реформа може да се окаже перманентна революция. Нийл Постман има едно фундаментално есе за медиите, което се казва: „Ще се забавляваме до смърт“. Ако аз трябва да напиша книга за това, на което бях свидетел в правната, а сега и в конституционната комисия, бих я озаглавил: „Ще се реформираме до смърт.“

- Министърът на правосъдието ще подаде ли оставка, ако конституционните промени бъдат „опраскани“, както заплаши негов съпартиец от ППДБ?
- Няма да му се наложи, защото желанията му ще бъдат изпълнени.

Нашият гост
Радомир Чолаков е роден в Пловдив. Завършил е “Право” в СУ “Св. Климент Охридски”. Специализирал е медийно право в Хамбургския университет, Германия (1991-1995 г.) и е магистър по право на Юридическия факултет на Виенския университет (2013 г.). Бил е изпълнителен директор на БНТ, главен юрисконсулт и административен директор на Вестникарска група България, изпълнителен директор на Съюза на издателите в България. Депутат в 45-ото, 46-ото, 47-ото, 48-ото и сега в 49-ото НС от ГЕРБ. В предишния парламент бе председател на правната комисия, сега е председател на комисията по конституционни въпроси.