Редовното вдишване на мръсен въздух може да увеличи риска от деменция

Редовното вдишване на мръсен въздух може да увеличи риска от деменция с течение на времето, установи ново мащабно проучване.

Анализът, публикуван в списанието The Lancet Planetary Health, е най-голямото проучване досега, което потвърждава връзката между замърсяването на въздуха и здравето на мозъка, въпреки че остават въпроси относно действителния механизъм и периода, в който хората са най-застрашени.

Около 57 милиона души по света страдат от деменция, която възниква, когато връзките на нервните клетки в мозъка са загубени или увредени. Учените са идентифицирали няколко рискови фактора, включително замърсяването на въздуха, но досега не са знаели кои замърсители са най-рискови.

За новия анализ изследователи от Университета в Кеймбридж в Обединеното кралство са разгледали данни от 51 доклада, обхващащи близо 30 милиона души, предимно в страни с високи доходи.

Те са открили силни връзки между рисковете от деменция и излагането на фини прахови частици от източници като автомобилни емисии, електроцентрали и прах, както и азотен диоксид от изгарянето на гориво и сажди от изгорели автомобилни газове и горяща дървесина.

Изглежда, че тези замърсители имат по-силна връзка със съдовата деменция, която се причинява от намален кръвоток към мозъка, отколкото с болестта на Алцхаймер, най-често срещаната форма на деменция – но тези разлики може да не са значителни.

„Замърсяването на въздуха не е просто екологичен проблем – то е сериозна и нарастваща заплаха за здравето на мозъка ни“, каза в изявление д-р Изолде Радфорд, старши мениджър по политиките в Alzheimer’s Research UK.

Учените все още не знаят дали замърсяването на въздуха действително причинява деменция или какви биха могли да бъдат биологичните пътища. Но те смятат, че замърсяването може да причини възпаление и оксидативен стрес – които могат да увредят клетките и ДНК – в мозъка, като и двете са свързани с началото и прогресията на деменцията.

„Тялото няма ефективна защита срещу коктейлите от ултрафини частици, които генерираме на открито, особено от трафика, и на закрито, например при отопление на домовете ни с печки“, казва в изявление Барбара Махер, професор по екологичен магнетизъм в университета Ланкастър във Великобритания, която не е участвала в проучването.

Анализът има някои ограничения. Известно е, че е трудно да се проследи точно на кои замърсители е изложен даден човек с течение на времето, как тези замърсители взаимодействат помежду си и как това се отразява на човешкото здраве.

Това проучване, заедно с много други, оценява излагането на хората на замърсяване на въздуха въз основа на домашния им адрес. Също така не е ясно кога в живота това излагане е най-важно, въпреки че изследователите смятат, че това може да е период от години или дори десетилетия.

„Крайно необходим е по-добър подход към изследванията“, каза в изявление д-р Том Ръс, специалист по деменция, който изследва психиатрията на възрастните хора в Университета в Единбург.

„Тази статия отговаря на въпроса дали излагането на замърсяване на въздуха е свързано с деменция по-добре от предишните изследвания, но все още се нуждаем от по-добри изследвания, за да изясним как и защо замърсяването на въздуха може да е вредно за мозъка“, добави Ръс, който не е участвал в проучването.

Въпреки това, учените и групите за деменция призоваха правителствата да въведат по-строги правила за качеството на въздуха и да предприемат други стъпки за намаляване на излагането на хората на замърсяване на въздуха.

„Трябва да се направи много повече, за да се справим с тази невидима заплаха“, каза Радфорд.