"Релгия и добродетели" в училище - важна крачка в правилна посока

Осъзнатият стремеж към духовно усъвършенстване винаги бил в основата на напредъка ни като народ

Защо “Религия и добродетели” трябва да е част от задължителната учебна програма? Темата е една от малкото “надпартийни”.

Едно на ръка, че интуитивният български гражданин в преобладаваща си част изпитва духовен глад и потребност от просветление в мрака, който понякога ни обгръща отвсякъде.

Новини за насилие над деца и животинки; за агресия на родители към деца и обратно; за нравствена поквара, която изумява и вцепенява сърцата - заливат ни отвсякъде.

Другото е, че това е ключова “политика” за оцеляването ни като общество. Повече нравственост и свобода в икономиката, по-малко политическа арогантност и агресия в отношенията.

Но: изучаването на религия в училище няма да направи някого вярващ. Вярата е интимно, лично изживяване на всеки човек в общението му със Създателя.

Това, което ще научат децата в светските учебници, одобрени от МОН, е, че има стандарт за “добро и зло”. За това, че освен че трябва да избягваш пороците, е хубаво да изграждаш и добродетели.

Прошката, смирението, търпението, благостта, разбирането и уважението дори към врага, защото и той е детенце на Всезнаещия и Човеколюбив Бог. Това са “ценности”, за които подрастващите трябва да знаят и да са чували от малки. Посято семе, което ще даде благодатен плод с времето. За всеки и всички.

Никой от нас не е безгрешен, нито светец, но осъзнатият стремеж към духовно усъвършенстване винаги бил в основата на напредъка ни като народ.

Усещането, че си велико Божие създание, което има мисия да надвие злобата, гнева, гордостта и желанието за отмъщение, защото Господ вижда и той е Съдията, а не ти - това прави всички нас и по-добри граждани.

По-смирени и съпричастни към засеклия ни на пътя, към политическия “противник”, към съседа, който слуша силно музика, към членове на собственото ни семейство.

Няма нищо страшно образователната система да образ-ова по добродетелен образ. Да въз-питавава - храни - с достойни помисли бъдещите общественици, учители, предприемачи, пожарникари, лекари, миньори, земеделци…

Загубили сме уважението не само помежду си - но към Бог, родители, институции. Понякога нямаме срам и почит пред нищо свято, а младите буквално са възпитани от алгоритмите на тик-ток и рийлчета в безконтролно насилие и бездуховен материализъм.

Да подкрепим тази важна, макар и недостатъчна крачка в правилната посока.

Това е най-добрата “инвестиция” за народа ни.

Защото: “Каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си” (Марк. 8:36)