Рестарт на парламентарната демокрация или ново начало

Налага по две причини - някоя от програмите е блокирала или има необичайно поведение

Рестартирането на парламентарната демокрация трябва да бъде разбирано като възстановяване на нормалното функциониране

Думата “restart” е позната на всеки ползващ персонален компютър като една от възможните опции за състояние на машината (наред със “sleep” /приспиване/ и “shut down” /изключване/). Разбира се, при компютрите освен с мишката, са възможни и клавишни комбинации в приложенията като алтернативен начин да се осъществи определена операция.

Кога се налага от менюто да се избере тази опция – рестартиране на компютъра? Рестартирането обикновено се налага по две причини - някоя от програмите е блокирала или има необичайно поведение (например в диалогов прозорец започвате да въвеждате име на файл, но въвеждането се прекъсва от самоволно стартирала се програма на Windows (най-използваната през последните две десетилетия операционна система), чието име започва с буквата, с която започва името на файла), или след направени от потребителя промени системата сама предлага рестартиране, за да се активират новите настройки.

Както се убеждавате от изброените ситуации, Windows може да прави грешки без да имате вина за тях. Не бива да се изпада в паника. Най-безболезнената реакция е да се рестартира компютъра. Понякога Windows може да блокира така, че да не може да бъде рестартиран, като дори се налага да бъде спрян (физически) от бутона за захранване. Тогава персоналният компютър се изключва от контакта, после отново се включва в електрическото захранване и се стартира.

Извън програмното осигуряване на персоналния компютър, което прави възможно използването на заложените в машината ресурси, думата restart е придобила значение като „нулиране / зануляване“ (при изчисляване), „възобновяване“, „ново начало“ или привеждане на системата в нормално състояние или в първоначално състояние. В Обединеното кралство напр. по този начин се нарича обучителен курс / програма за хора, които са били дългосрочно безработни. Думата е популярна в музиката. The Restarts е улична пънк група от Лондон. Restart е име на бразилска група и на дебютният им студиен албум. Така е озаглавена песен на Билал (Bilal, 2010) и на Котоко (Kotoko, 2012), както и албум на Надя Чан (Nnadia Chan, 2003) и на „Новите момчета“ (Newsboys, 2013).

Една от над 80-те книги на плодовития канадско-американски писател Гордън Корман (Gordon Korman) също е озаглавена „A “Restart” story“ (2017) и още в началото авторът задава въпроса: „Възможно ли е рестартиране (на живота, б. м.)?“. Книгата е за Чейс, който не помни падането от покрива. Не си спомня да си е удрял главата. Всъщност не помни нищо. Събужда се в болнична стая и изведнъж трябва да научи целия си живот отначало. . . като се започне със собственото му име.

Гордън Корман пише детско-юношески произведения в жанровете фентъзи, научна фантастика, трилър, хумористичен, юношески и приключенски роман. Известен е като най-продаваният автор на The New York Times и е продал повече от 28 милиона книги за кариера, обхващаща четири десетилетия. В неговите произведения има изречения, които ще Ви накарат да се засмеете или да се замислите. Напр. „Мразя Франция. Това е като цяла държава на диета.“ или „За някой, който е по-умен от суперкомпютър, понякога си истински идиот.“. А също „Предизвикателството няма да дойде от нито една учебна програма, колкото и да се усъвършенстват. То ще дойде от живота.“, „Рисковете не са рискове, когато последствията не са по-лоши от обичайния Ви живот.“, „Когато си на върха, имаш увереността. Доверието Ви дава отношението. А отношението е това, което те държи на върха.“, „Най-големият подарък, който можете да дадете на всеки, са високите очаквания.“, а и „Може би, когато сте богати, пазаруването отнема повече време, тъй като можете да купувате повече неща.“.

Но към настоящия обществен момент пасва най-вече, че „правосъдието и справедливостта не са само част от учебната програма за социални изследвания, те са градивните елементи на цялото ни общество“.

Отвъд музиката и литературата, рестартирането на родната ни парламентарна демокрация предизвиква различни очаквания. Според едни политици това ще се осъществи чрез новото правителство, избрано от Народното събрание, според други пък най-добре да се свика Велико Народно събрание като по този начин се преучреди държавността. Всъщност дилемата оттук насетне би трябвало да е или привеждане на парламентарната демокрация в нормално / обичайно състояние или възстановяването й в първоначално състояние.

Моделът на парламентарно управление в България в теорията се определя като хибриден, асиметричен и динамичен (Г. Близнашки, Пл. Киров и др.). Отклоненията от традиционния парламентаризъм, типичен за страните от Западна, Северна и Южна Европа, са възприети през 1991 г., за да се създаде по-стабилна изпълнителна власт. Вместо това обаче изпълнителната власт първо стана нестабилна, а в последствие нестабилността се пренесе и към законодателната власт.

Нестабилността при третото правителство на Б. Борисов доведе до появата на еднодневни партии-проекти, политическа криза, прерастваща в парламентарна, и парализа на държавни органи, които се формират от парламента. Но нима моделът на управление от юли 2009 г. насам може да бъде наричан парламентарно управление? Моделът „ГЕРБ“ не е просто доминация на изпълнителната власт над законодателната или пък хегемония на един партиен лидер над политическите решения във всички сфери на законодателството и управлението. Проблемът е в задушаването на опозицията (в партията, в другите партии или в медиите), липсата на дискусия в парламента преди вземане на елементарни решения дори, неспазването на правилата за функциониране на Народното събрание (законодателен процес, парламентарен контрол), свеждане на разбирането за ЕС до усвояване на еврофондове. Примерите не са изчерпателни. Тези недъзи Колин Крауч нарече постдемокрация. Затова възстановяването на парламентарната демокрация преминава през стабилизиране на политическите партии (финансирането им), включване на опозиционните парламентарни групи в парламентарните процедури и не на последно място уважение на правителството към парламента (като орган) и към парламентарната опозиция.

Първите изпитания за 49-то Народно събрание ще са изборите на ръководства на постоянните парламентарни комисии, спазването на ротацията за председател на Народното събрание (19 април – 19 юли) и председател на Комисия по правни въпроси (17 май – 17 август). Следващите изпитания са обновяване на 19 държавни органи с изтекли мандати или с непопълнени състави и законодателната програма (проекти по НПБУ, държавен бюджет, съдебна реформа, антикорупционно законодателство, изборно законодателство). Рестартирането на парламентарната демокрация в България не трябва да бъде разбирано като абсолютно ново начало, а като възстановяване на нормалното функциониране на конституционните политически институции, които ще повлияят върху другите държавни и местни органи и техните администрации. И евентуалното отваряне на Конституцията следва да бъде разбирано в този смисъл (обект на отделен анализ).

Иначе през бутона Power можем да изберем и Sleep.