Риба и пирати

Застрашени видове

Още преди десетилетия е изтребена калифорнийската сардина

Вече почти е изчезнал перуанският анчоус

Ще започна бележката си с думите на Силвия Ърл, специалистка в областта на морската биология: „Който е готов да постави на карта съществуването на този или онзи вид животно или растение, неподозирайки какво значение може да има в бъдеще този акт, той прилича на човек, който преди полета влиза в пилотската кабина на „Боинг-747” и започва да троши приборите, постъпвайки така, защото не знае предназначението им”. За съжаление не на една и две карти е поставено „житието” на рибните ресурси в света.

Ще подхвърля само няколко тъжни факта. Още преди две-три десетилетия е изтребена калифорнийската сардина. Вече почти е изчезнал перуанският анчоус. Напоследък рядко се открива селдата, аляскинската треска, редица видове морски костури. Специалистите се опасяват, че подобна участ може да стигне и китовете. Според някои информации запасите на промишлени риби в Бохайския залив напълно са изчерпани. Все по-често идват съобщения за нови изчезващи видове риби. И всичко това се държи главно на продължаващото разрушаване на рибешките местообитания и на хищническия улов.

Обикновено пиратите на траулери действат в международни води по всички морета. Преди всичко това се отнася  за островите на Океания и крайбрежията на Африка и Южна Америка. По начало безчинствата им трудно могат да се контролират, фактически алчността им остава безнаказана. Изчерпят ли се в един район рибните запаси, идва ред на друг. Бизнесмените –пирати работят безскрупулно и бързо. И съвсем естествено такъв яростен грабеж от съкровищницата на живите природни богатства може да бъде една от основните причини за намаляване на рибешкия свят.

Вероятно въвеждането на статута за 200-милната зона  /от 1 февруари 1981г./ ще бъде пречка за грабителите. Веднага след тази дата 112 държави обявиха крайбрежните си води за закрити за риболов и други форми на стопанска дейност от чужди страни и фирми. Може би местните национални интереси, разумността на отделните правителства ще пресече безсъвестното пиратско отношение към рибните ресурси.

Природа и бизнес

Рисковете на „професията”

Както при всяка нелегална търговия, така и при контрабандата с диви животни опасностите имат големи измерения. А да се занимаваш с жива стока не е като да пренасяш, да речем, пирони. Това пък съответно оскъпява „артикулите”, крадени от природата.

„Аз правех прекрасен бизнес с диви животни - споделя в интимен кръг преуспяващ сингапурски бизнесмен. - Сега вече съм решил да изляза от играта. Твърде много станаха рисковете...” Какво вършел сингапурецът? Изнасял е от Австралия екзотични птици, забранени за екскорт. Наемал рибарска шхуна.

Когато тя доплавала близо до австралийското крайбрежие, от нея спускали във водата бързоходни моторни лодки, на които от брега докарвали около 2000 крилати същества. После шхуната отивала в Индонезия. Там оформяла документите, а в Сингапур препродавали птиците на европейски търговци.

Един такъв курс донасял около милион долара чиста печалба. Но това е в най-добрия случай. Появели ли се морските патрули, скъпоценната жива стока потъвала в морските дълбини... И загубата ставала чиста.

Ако сте добре облечен бизнесмен и дадете търговски гаранции, в една къща с висока ограда на многолюдна улица в Бангкок млада и красива жена може да предложи за продан екзотични птици по цени над 10 000 долара. А ако питате дали бихте могли да си купите гибон /вид маймуна, чиято търговия е строго забранена/, стопанката няколокократно ще ви увери, че това не е така лесно... Но, както се разбира, все пак е възможно.

Ала това не са най-лошите варианти на „черната търговия” с дивеч. В машинациите понякога са замесени хора, за които природозащитата е задължение. В Колумбия, например, са отбелязани случаи, когато правителствени чиновници купуват и препродават скъпи кожи от видри. В Панама някои лица, занимаващи се с подобна нелегална търговия имат могъщи покровители в правителствените кръгове. Чрез различни свои институции много държави упорито се борят и с това зло. Но засега поне бизнесът с диви животни все още процъфтява-чисто и просто има добро търсене. Ала и рисковете на „професията” са големи. 

Ловът в древните книги

За ловните подвизи на древните царе и фараони съобщават йероглифите и клинообразните надписи. Към древните книги, споменаващи за лова, се отнася и библията.

Първото в Европа специално съчинение за лова принадлежи на Ксенофонт, роден през 444г.пр.н.е. След смъртта на Сократ /399г.пр.н.е./ Ксенофонт бил в изгнание и прекарал 20 години в Скилмунте, близо до Олимпия. Тук се увлякъл в лова на зайци и написал трактата ”За лова”. ”Ловът и кучетата са изобретение на боговете Аполон и Артемида, които са наградили с това Хирон за неговата справедливост”./ Кентавърът Хирон се счита за учител на всички гръцки герои/. По-нататък Ксенофонт поучава как се ловува на зайци, елени, глигани, лъвове, леопарди, рисове, пантери, мечки и други животни.

Петстотин години след Ксенофонт съчинение „За лова” написал гръцкият  историк и философ Адриан. Увличал се в  лова с хрътки и опровергал грешката на Ксенофонт, утвърждаваща, че никакво куче не може да доготи заек. Но подобно на него Адриан описва всички белези на доброто куче и методите на неговите тренировки.

След Адриан за лова дълго не е писал никой. Така продължило до средните векове, когато цялата аристокрация почнала поголовно да се увлича по лова. Да се изчислят съчиненията от това време е просто невъзможно. В Русия, където ловът е бил на почит още от древни времена, първото литературно произведение за него е било ”Поучение” от Владимир Мономах.