Рийз Уидърспун: Да слагаме грозните пуловери и да празнуваме!

Професия блондинка

Рийз Уидърспун е една от най-големите звезди на киното и телевизията, известна и със своята привързаност към коледните празници. Всяка година тя декорира голяма елха и организира конкурс за „грозни коледни пуловери“. Рийз е известна и с играта си в романтичната комедия „Четири Коледи“, където си партнира с Винс Вон.

Тя е в авангарда на търсените американски актриси вече две десетилетия. Набра скорост с леки комедии ала „Професия блондинка“, но после се утвърди като талантлива драматична изпълнителка и спечели „Оскар“ за главна женска роля за играта си в биографичната драма за легендата Джони Кеш „I Walk the Line“. Други важни филми с нейно участие са „Elections“ и „Американски психар“.

Рийз създаде и продуцентска компания, която се превърна в огромен финансов и репутационен успех за нея.

- Рийз, какво най-много обичате да правите по Коледа?

- Списъкът е доста дълъг, но аз съм известна със своя конкурс за „грозни коледни пуловери“. Тази година се оформя жестока конкуренция. Имаме състезатели с наистина качествени хрумвания. Един носи дълъг пуловер, снабден с голямо изкуствено бирено шкембе, което страшно ме разсмя. Мисля, че ще спечели. Друг състезател имаше блуза с надпис „Весел шибаняк“. Този надпис обаче беше леко цензуриран за телевизията. Но още не мога да реша дали да дам допълнителни точки, или да отнема такива за наличието на мръсни думи. Важното е да става празник.

- Явно сте запазила детското в себе си...

- Задължително е. Вече съм на 46 години и се чувствам зряла, уверена и на правилното място. Но винаги трябва да пазя наивността на детството. Товя е моят съвет към всички. Като цяло се чувствам добре с напредването на годините. Не се срамувам да кажа, че съм добра в това, което правя – кино и сериали. Вече 30 години съм в тази игра. Заслужила съм си сивите коси и бръчките. Предпочитам се на 46, отколкото на 25. 

- Домът играе много важна роля в публикациите ви в социалните мрежи, а и в един от последните ви филми -  „Всички мои мъже”. Направо е изведен като главен персонаж. Колко важна е за вас естетиката на средата, която обитавате?

- Изключително важна. Много често сме склонни да подценяваме значението на това да се чувстваш сигурно, спокойно и комфортно в дома си. За мен е много ценно усещането за домашна хармония, когато се прибера късно вечерта след работа вкъщи. Онзи момент, в който си казваш, че най-накрая си у дома. Това е критично за качествения живот.

- Пазите ли в дома си вещи на вашите родители или на техните родители, които да са Ви ценни и да Ви снабдяват с усещането за приемственост, последователност и наследственост?

- Разбира се, още пазя порцелановите комплекти на баба, сребърните прибори на мама и други малки, но невероятно важни вещи, натоварени със сантиментална стойност за мен и моето семейство.

- Какво е за Вас домът?

- Домът е там, където чувствам комфорт, където се чувствам приета и най-много себе си. Където всеки ме възприема такава, каквато съм – с моите тикове и странности, малки маниакалности, с лошите и добрите ми страни. Такава е моята концепция за дом.

- В последно време се изявявате като силен глас за повече репрезентация на жените в професии, където те са по-малко като режисьорската и продуцентската. Съзнателно ли го правите?

- Със сигурност действам съзнателно и с цел. Смятам, че в развлекателната индустрия няма достатъчно жени режисьори и продуценти. И определено няма достатъчно истории, които да са разказани от женска перспектива. Опитахме се да променим това и да допринесем за по-пълната и плътна репрезентация на истории от женска гледна точка с нашия филм „Всички мои мъже”. Не бих казала, че е възможно мъж да направи този филми, така както го направи нашата прекрасна режисьора Холи Майърс-Шайър.

- Към женска доминация в Холивуд ли сте се устремили?

- О, не. В никакъв случай. Не мисля, че има някой, който желае само един пол да има хегемония, където и да е било. Вземете например нашия мини-сериал Big Little Lies. Книгата е написана от жена, адаптирана от мъж с участието на пет дами, които бяха режисирани от един джентълмен.

Смятам, че подобна колаборация между мъже и жени е доказана печеливша комбинация. Просто съм на мнение, че е важно жените да получат повече свои теми и по-силен глас в Холивуд.

- Какво ви вдъхнови в историята на „Всички мои мъже”?

- Сценарият беше толкова добре написан и съдържаше много хумор, а аз обожавам комедията. Жанрът определено се нуждае от повече женско присъствие. Също така ми направи силно впечатление, че този сценарий предлага уникална женска перспектива. Един развод, представен от гледната точка на главната героиня, която трябва да се подготви и за живот като самотна майка.

- Това са все теми, с които може да се идентифицирате, нали така?

- Да, абсолютно. Аз се намирах в същата ситуация. Филмът „Всички мои мъже” адресира въпроси, които вълнуват всички жени, които е трябвало да преминат през раздяла в по-късен етап от живота си.

- Във филма разглеждате и една друга тема, която е табу за жените в Холивуд от доста време – темата за по-възрастните жени, които излизат с по-млади мъже.

- Да, точно така. По-възрастните дами могат и трябва да имат по-млади гаджета. По-младите мъже често намират по-зрелите жени за привлекателни. Тази динамика ме заинтригува. Помислих си, че един мъж никога не би написал такива образи и връзки. Или ако би написал, то тексът щеше да има съвсем различен тон и в крайна сметка щеше да се получи съвсем различен филм.

- В една от сцените вашата героиня казва: „Не заслужавам това отношение и няма да го търпя повече”. До каква степен се идентифицирате с това?

- Когато прехвърлиш 40-те започваш да осъзнаваш, че всеки, който те кара да се чувстваш като по-лоша версия на себе си не заслужава да присъства в твоя живот. Трябва да започнеш да режеш и то стабилно. Да махнеш от обкръжението си хората, които те карат да се чувстваш лошо. Просто вече нямаш време за такива хора с напредването на възрастта.

- Как се промени филмовият бизнес през последните години?

- Социалните мрежи и Интернет промениха всичко, преначертаха правилата на играта. Сега можеш да бъдеш в постоянен диалог с хората, които са твоя публика. Получаваш моментална оценка от тях за твоята работа. Процесът е пленителен. Но също така е добре да си снабден и с достатъчно дебела кожа. Комуникацията днес е много по-прозрачна и откровена.