Роберт Фицо - В неловка ситуация

Ако се докаже, че убийството на Ян Куцияк е свързано с журналистическата му работа, това ще е безпрецедентно посегателство върху свободата на словото и демокрацията в Словакия. Това заяви преди дни на пресконференция в Братислава министър-председателят Роберт Фицо, преди да обещае че престъплението ще бъде разкрито на всяка цена.

Фицо обяви награда от един милион евро за всяка информация, която може да допринесе за установяване на самоличността на извършителя и поръчителя на първото убийство на журналист в съвременната история на Словакия. Която, както мнозина наблюдатели изтъкват, под управлението на Фицо и неговата сама по себе си единствена в идеологията си партия Смер - Социалдемократи от 2006 г. насам (с 2 години прекъсване), остава един от отличниците на прехода в бившия Източен блок. С Роберт Фицо начело Словакия влезе в Еврозоната и се превърна в най-големия производител на автомобили на глава от населението в света. Съвсем сериозно: за 2016 г. на територията на страната са сглобени 1 040 000 автомобила при 5 милиона души население. Това поставя страната на 7-мо място по производство на коли в Европа. С благоприятната за инвестиции среда и традициите на страната в отрасъла, в Словакия водещите си модели сглобяват глобални производители от „Фолксваген“, през „Пежо-Ситроен“ до „Киа“. Робърт Фицо, като дългогодишен премиер, несъмнено си приписва част от заслугите за това.

И като всеки политик не пропусна да използва гореспомената пресконференция, за да обвини опонентите си, че използват разстрела на Ян Куцияк и приятелката му Мартина Куснирова, за политически натиск. Ден по-късно Фицо отказа да освободи от длъжност вътрешния министър Роберт Калинак и шефа на полицията Тибор Гаспар, въпреки излязла информация в медиите, че Куцияк със седмици е търсел съдействие от службите за защита и охрана във връзка с фактите, на които се е натъкнал. Според опозиционни политици Калинак дори разказвал на приближените си вицове за журналиста. А разследването на Ян Куцияк директно свързва лица, близки до Роберт Фицо в кабинета, включително негова съветничка, бивша кандидатка за Мис Вселена, с един от най-влиятелните кланове на италианската мафия, калабрийската Н`драгета. Не просто кой да е, нали!?

Да не говорим, че недовършеният репортаж на Куцияк, публикуван преди дни от медиите в Словакия, повдига въпроса за възможни сериозни спекулации с европейски структурни фондове, източвани от местни бизнесмени с вещото съдействие на италианските гангстери, под вероятен политически чадър. И ако Роберт Фицо не е готов още сега да жертва дясната си ръка и смятан за най-вероятен негов приемник начело на Смер и страната, Калинак, е възможно да предприема много сериозен за по-нататъшната си кариера риск. Което пък е доста типично за персонажа, който си е изградил словашкият премиер през годините.

Роберт Фицо е роден на 15 септември 1964 г. в град Тополчани, но до шестгодишна възраст живее със семейството си в близкото село Хрушовани. Гимназия завършва през 1982 г. и се записва да учи право в университета „Коменски“ в Братислава, където спечелва уважението на преподавателите си, бидейки „амбициозен, самоуверен и отворен към дискусия“. С дипломата, специалност наказателно право в джоба, през 1986 г. Роберт Флицо влиза в казармата и отбива службата като помощник-следовател във военната полиция. Година по-късно, освободен от армията, „амбициозният младеж“ кандидатства и е приет за член на Комунистическата партия на Чехословакия. След Нежната революция през 1990 г. се присъединява към новосъздадената Партия на демократичната левица, приемник на бившата словашка Компартия. От нейната листа е избран за депутат в парламента на Република Словакия през 1992 г. С падането от власт на Владимир Мечияр през 1998 г. Фицо вече е разочарован от посоката, в която върви партията, и се отцепва с група съмишленици, за да създаде „Смер (Посока/Третият път) – социалдемократи“, която става основна опозиционна партия в парламента между 2002 и 2006 г. С победа на изборите същата година Роберт Фицо прави коалиционно правителство с Народната партия на Мечияр и крайно-дясната Словашка национална партия. В периода 2010-2012 г. се връща в опозиция, преди отново да оглави страната и да повтори победата си през 2016 г.

“Откровени” отношения с медиите

Роберт Фицо е известен и с трудните си отношения с медиите. Но пък страната му е на 17-о място в световния индекс за свобода на словото за 2017 г. на “Репортери без граници”, докато ние сме на 109-о, между Габон и Парагвай. Така работи демокрацията. За пример: когато през 2009 г. Фицо нарича журналисти от словашкия вестник “Правда” “хиени”, редакцията на изданието осиновява мъжката хиена от зоопарка в Братислава. Животното се казвало Бенджи, но вече било възрастно, за да го преименуват. В крайна сметка през 2012 г. Роберт Фицо обявява “Вечен мир” с медиите, който приключва по време на словашкото председателство на ЕС през 2016 г. с “мръсни проститутки”.

ЗА НЕГО

Под огромен натиск

Натискът, под който се намира Фицо, е много силен; никога преди не сме били толкова близо до смяна на правителството. Уволнението на Калинак може за малко да успокои ситуацията, но както се казва, влакът напусна гарата.

Григорий Месезников,

директор на Института по обществени въпроси, Братислава

Различен

лидер

Въпреки постиженията на страната под негово ръководство, Фицо е обект и на критики по тоношение на неуспеха му в борбата с корупцията. Новосъздалото се напрежение в Словакия (б.р. - с убийството на Ян Куцияк) е сериозен удар за един лидер, който успя да се разграничи от другите си партньори в Източна Европа, отдръпвайки се от растящото усещане за евроскептизъм и работещ за укрепване на мястото на Словакия в ядрото на Европейския съюз.

Радослав Томек,

за агенция “Блумбърг”

Изтече му гаранцията

Робърт Фицо беше дългогодишен гарант на два основни принципа на Словашката република: стабилността на правителството и твърдия ангажимент на страната към Европейския съюз. И двете му гаранции изтекоха тази седмица. Следователно, дори не трябва да си задаваме въпроса, дали той трябва да се оттегли. Политическите и моралните причини за оставката му от тази седмица са вече много по-силни от аргумента, че разпадане на правителството може опасно да разклати политическата система.

Мартин Шимечка,

словашки журналист