Роувърът Perseverance на НАСА е открил скали на Марс, които може да съдържат следи от отдавна изчезнал живот. Скалите са от изсъхнало речно корито в кратера Джезеро, който се е образувал преди около 3,7 милиарда години и където някога е текла вода. Учените го наричат „вълнуващо откритие“, но предупреждават: това все още не е доказателство за живот.
Ровърът проби речното корито на Neretva Vallis през лятото на 2024 г. и събра проба от червеникав, глинест силт. В този седимент, известен като формация „Bright Angel“, екипът, ръководен от геолога Джоел Хуровиц от университета Stony Brook, откри малки структури, наречени „макови семена“ и „леопардови петна“. Те са обогатени с железен фосфат и железен сулфид – вещества, които се образуват на Земята, когато микроорганизмите разлагат органична материя. Беше открит и органичен въглерод, ключов градивен елемент на живота.
Изчерпателният анализ е от решаващо значение
„Това е видът следи, които бихме очаквали да видим, ако са произведени от нещо биологично", обясни Ник Фокс, заместник-администратор на НАСА.
„Всичко, което можем да кажем, е: Едно възможно обяснение е микробен живот – но може да има и други процеси, които са довели до появата на тези характеристики. Ето защо е от решаващо значение да се направи цялостен анализ в лаборатории на Земята", допълни Хуровиц.
Perseverance се движи по Марс от 2021 г., оборудван с бормашина и епруветки за проби. Той не може да открие пряко живот, но събира материал от най-обещаващите места. Роувърът вече е взел общо 30 проби, а предстоят още шест. Десет епруветки са дори оставени на повърхността като предпазна мярка в случай, че бордовата технология се повреди.
Пробите трябва да бъдат върнати на Земята възможно най-бързо
Връщането на Земята беше планирано за началото на 2030 г.. Но цената на мисията за връщане на проби от Марс се повиши до 11 милиарда долара и графикът се измести към 2040 г. НАСА сега търси по-евтини и по-бързи алтернативи. Дотогава окончателният отговор остава неясен – пробите са безопасно опаковани, но недостъпни за анализ.
Външни експерти също са предпазливо оптимистични. Джанис Бишъп (SETI Institute) и Марио Паренте (University of Massachusetts Amherst) наричат това „вълнуващ резултат”, но подчертават, че зад него могат да стоят и чисто геоложки процеси. В редакционна статия те пишат: „Няма доказателства за съвременни микроби на Марс. Но ако е имало микроби на древния Марс, те биха могли да редуцират сулфатните минерали и да образуват сулфиди, подобно на микробите в езерата на Антарктида.”
За Хуровиц е ясно: „Това е най-убедителният кандидат за древни следи от живот досега.“ Но той също така предупреждава да не се правят прибързани заключения: „Би било невероятно, ако можехме да докажем, че тези характеристики произхождат от нещо, което е живяло на друга планета. Но дори и да не е така, това е ценен урок за това как природата може да ни заблуди.“