Може би вече чувствате, че няма достатъчно време в денонощието. Но това не е само плод на въображението ви – дните стават все по-къси.
Според учените, 9 юли, 22 юли и 5 август тази година са били между 1,3 и 1,51 милисекунди по-къси от стандартния 24-часов ден.
Въпреки че точната причина все още е загадка, може да има няколко причини, като например промени в атмосферата, топене на ледниците, движение в земното ядро и отслабващо магнитно поле.
Макар загубата на няколко милисекунди да не е причина за прекалено голямо безпокойство, една плашеща нова книга си представя свят, който буквално „излиза извън контрол“.
В „Кръгово движение“ от Алекс Фостър, дните на Земята траят 23 часа, след това 20 часа и накрая два часа.
Подобно на свръхзареден пумпал, планетата се върти толкова бързо, че дори гравитацията губи хватката си, докато слънцето изгрява и залязва все по-бързо.
Сега експертите разкриват истинските последици от такъв ужасяващ сценарий, от мащабни бедствия, наводнения и земетресения.
В новия роман на Фостър, въртенето на Земята се ускорява поради мрежа от масивни самолети, които обикалят около Земята на 30 000 фута, революционизирайки световния транспорт.
Ускорението на въртенето на Земята започва постепенно и дните са само с няколко секунди по-къси от нормалното, така че никой първоначално не забелязва. То обаче прогресивно се ускорява, докато не се стига до там, че един ден трае само два часа – предизвиквайки глобална катастрофа.
Ако въртенето на Земята наистина се ускори, експертите казват, че това причинява „центробежен ефект“, при който нещата започват да се отклоняват от оста на планетата, подобно на висящите столове на въртяща се въртележка.
Океаните на Земята биха започнали да се издуват около екватора, придавайки на планетата по-скоро диамантена форма, с наклонени северно и южно полукълбо.
Водата, изтеглена от полярните региони (където центробежната сила е ниска), би довела до по-плитък Северен ледовит океан и би изпратила екваториалния регион под вода.
Дори земя около екватора, която не е под вода, би могла да има значително увеличен шанс за цунами и наводнения.
Дънкан Агню, професор по геофизика в Калифорнийския университет в Сан Диего, каза, че „най-големите промени биха били в океанските приливи и отливи“.
Може ли светът да продължи да се върти по-бързо?
Малко вероятно е светът да започне да се върти по-бързо. Всъщност светът всъщност се забавя с течение на времето.
Преди около 4,4 милиарда години планетата се е въртяла толкова бързо, че дните са траяли четири минути. Но това се забавя, след като голям обект удря Земята и създава Луната.
Единственият начин въртенето на Земята да се ускори е, ако голям обект удари Земята под правилния ъгъл. Но това вероятно би втечнило кората на планетата, така че никой човек няма да оцелее, за да види резултатите.
Както всеки плажуващ знае, в крайбрежните райони по света има приливи и отливи, които се дължат на гравитационното привличане на Луната и Слънцето, комбинирано с въртенето на Земята.
Дневното въртене на Земята произвежда два прилива и два отлива на всеки 24 часа и 50 минути.
„Променете това с 10 процента и приливите и отливите на някои места ще станат по-големи, а на други по-малки“, каза професор Агню пред Daily Mail.
Също така, колкото по-бързо се върти Земята, толкова по-бързо ще се движат тектоничните плочи. Това би могло да добави към повече геоложко напрежение и „много земетресения“, добави академикът.
Струва си да се помни, че екваторът (където обиколката на Земята е най-широка) се върти по-бързо, отколкото другаде, като тропиците или полюсите.
Екваторът се върти с около 1650 км в час, докато полюсите се въртят едва над нула мили в час.
Докато Земята се върти и ние се въртим заедно с нея. Ние се държим на място от гравитацията, но ако Земята се въртеше достатъчно бързо, центробежната сила би преодоляла гравитацията, карайки обекти да бъдат изхвърляни в космоса.
„Колкото по-бързо се върти Земята, толкова повече гравитацията ще бъде неутрализирана и толкова по-леки ще се чувствате“, каза Фостър в статия за New Scientist.
Астрономът на НАСА д-р Стен Оденвалд също предупреди, че метеорологичните явления ще станат по-екстремни, способни да причинят повече щети.
С по-бързото въртене на планетата се засилва очевидна сила, известна като ефектът на Кориолис, която придава на ураганите тяхното въртене.
„Ураганите ще се въртят по-бързо и ще носят повече енергия“, каза д-р Оденвалд.
Ако въртенето на Земята се увеличи, разбира се, ще има както по-малко слънчева светлина през деня, така и по-малко време за сън през нощта, което може да направи хората по-малко продуктивни.
Хората би трябвало да продължат да преместват часовниците си назад, докато дните се скъсяват, или да измислят изцяло нова система за отчитане на времето. Хората имат „циркаден ритъм“ – вътрешен часовник, който е тясно съобразен с 24-часовия ден – който може да причини физически и психически проблеми, ако бъде нарушен (от фактори като пътуване със самолет).
Освен това, много спътници вече няма да бъдат правилно позиционирани, което би могло да наруши спътниковите комуникации, интернет, телевизионното излъчване и други.
За щастие, професор Агню каза, че идеята за ускоряване на въртенето на Земята до степента, изобразена в новия роман, е „особено абсурдна предпоставка“.
„Това не може да се случи и нищо подобно не е наблюдавано за която и да е планета или звезда“, каза професор Агню пред Daily Mail.
В действителност Земята се върти все по-бавно и по-бавно в дългосрочен план, но тази промяна е много постепенна.
„Преди един милиард години денят е бил може би 19 часа“, каза той пред Daily Mail. „Ако се върнете във времето, когато е имало динозаври и не е имало часовник, вероятно няма да забележите, че денят е с 30 минути по-кратък.“
Д-р Джуда Левин, член на Националния институт за стандарти и технологии (NIST) в Мериленд към правителството на САЩ, също постави под въпрос колко близо е предпоставката на книгата до „реалната физика“.
„Ако историята е слабо свързана с реалността, тогава ускорението на Земята трябва да е съпроводено от нещо друго, което губи ъглов импулс, може би орбитата на Луната“, каза той пред Daily Mail. „Това е фундаментален принцип.“
Може би орбитата на Луната, която губи ъглов импулс, би могла да причини ускорението на Земята, добави той.
„Ако това се случи, Луната се приближава много повече и приливните ефекти стават много по-силни и по-чести, защото периодите се определят от продължителността на деня.“